Феликс Горелик
Авторът е от Луганск. Историк. Издал няколко книги и много статии, изследващи процесите, свързани с унищожаването на СССР и системата на социализма в Европа. Известен на българската читетелска общественост с труда си „Кой и как взриви СССР” /изд. „Нов свят”, 2007 г./ Публикуваното негово писмо отразява непосредствените му впечатления от последните събития в югоизточните райони на Украйна.
Провъзгласяването на Донецката и Луганската народни републики е със световно-историческо значение! Според мен това е свидетелство за началото на народно-демократична революция, антифашистка, национално-освободителна, която пред очите ни започва да прераства в антиолигархична. А предстои още жестока борба против бандите палачи, опитващи се да потопят революцията в кръв. Но тази искра не може да се потуши! Тя ще се разгаря с всеки месец, година, прераствайки в огнен пламък!
Революцията избухна неочаквано. Спомнете си черните 90-те години на 20-ти век – началото на 21-ви – годините на тържество на контрареволюцията и реакцията. Комунистическите партии загубиха влияние в резултат на предателството на върховете и масовото дезертьорство. На изборите жителите като овце отиваха да гласуват за поредния президент, надявайки се на подобряване на участта си. Масите бяха заблудени от антисъветизъм и антикомунизъм, подадоха се на пазарния мираж и бяха ограбени. Спомням си как миньорите сядаха на асфалта пред зданието на областната администрация на Луганск и удряха с каските по асфалта, искайки изплащането на закъснелите заплати. През 1998 г. от Краснодон в Луганск пристигна колона миньори, не получавали заплати за повече от половин година каторжна работа под земята. Те изкопаха землянки, издигнаха палатки на площада срещу това здание и 5 месеца в жегите и настъпилите 20 градусови студове, го държаха под обсада, изисквайки изплащането на заработените пари. В мразовитата декемврийска нощ миньорът А. Михалевич реши да се пожертва в подкрепа на исканията на другарите си. Той се облял с бензин и се запалил! В оставеното от него писмо се казва: „Аз съм трезвен, за действията си отговарям сам, вече не вярвам на никакви обещания. Омръзнаха ми издевателствата от страна на ръководството. Може би заради моята постъпка нашите дела ще се решат.” Той остави две деца, на които отказаха да ги приемат безплатно в педагогическия институт.
И въпреки това, независимо от този гнет, тогава пролетариите не бяха способни на боево противодействие, освен пасивни протести. Ние, комунистите, отивахме на входовете на заводите с листовки и вестници, обръщахме се по високоговорители, но мнозинството ни подминаваше, отвръщайки глава. Тогава изглеждаше, че волята за съпротива е убита завинаги! Какво стана с пролетариата, на който така разчиташе марксизмът? Нима марксизмът вече е остарял?
Но през 2014 г. удари гръм, разрази се буря! Пролетариатът отново излезе на арената на Историята! За тласък за началото на революцията в Юго-Изтока на Украйна послужи необандеровския преврат през февруари 2014 г. Тогава по волята на САЩ, за да не се допусне сближаването на Украйна с Русия беше свикан „Майдан” и беше свален Янукович, посмял да се съгласи с влизане в Митническия съюз, вместо „честта” да стане „асоцииран” член на ЕС.
Завземането на властта от неофашистите, в чиито ръце преминаха най-важните постове в правителството и Върховната Рада означаваше настъпление на русофобските сили и предизвика ответна реакция. Рускиезичното население на Крим и Юго-Изтокът на Украйна отказаха да се съгласят с разрива с Русия, преследването на руския език, заплахата за закриване на промишлени предприятия и ръста на безработицата във връзка с подчиняването на волята на ЕС.
Първо се изяви подавляващото мнозинство от населението на Крим, където на референдума повече от 95% гласуваха за влизане в състава на Русия. Руските войски и отрядите за самоотбрана не позволиха на хунтата да потуши волята на населението на Крим. И тогава пламна Юго-Изтокът, преди всички – Донбас! През април 2014 г. избухнаха народни въстания в Донецк и Луганск. Още не знаем как са били организирани те. КПУ не взе участие в организирането им. От народа израснаха нови водачи, които успяха да вдигнат младежта. Така в Луганск беше завзето зданието на СБУ, където в ръцете на въстаналите попаднаха стотици автомати, картечници, гранатомети и боеприпаси, започна да се формира „Народно опълчение на Донбас”. Начело на въстанието беше старши сержантът от ВДВ Валерий Болотов, в състава на щаба влязоха бивш шофьор, пожарникар – обикновени пролетарии! На протежето на хунтата – губернатора на Луганска област беше поставен ултиматум: да се откаже от подчинението на Киев и да признае властта на народа! Аз се оказах свидетел на новия етап на въстанието. Когато срокът на ултиматума изтече, от зданието на СБУ към областната администрация тръгна огромна колона. Вглеждах се в лицата: възрастни и млади – това бяха обикновени хора, Негово Величество Пролетариата! Те дружно повтаряха скандиранията: „Фашизмът няма да мине!”, „Вън хунтата!”, „Благодарим на дядо за Победата!”, „Ние – Донбас – Русия!”, „Русия! Русия! Русия!”
В това дружно скандиране ярко се проявяваше събудилото се съзнание на пролетариите, тяхната воля. Те не искаха да признаят тържеството на бандеровщината, отказа от великата Победа от 45-та година! Те не искаха разрив с Русия! Те демонстрираха своята любов към братския руски народ!
И ето, колоната стигна до зданието на областната администрация. Парадният вход беше заключен, разбира се губернаторът се скри. И тогава започна щурм. Бяха счупени стъклата на прозорците на първия етаж и хората – мъже и жени, помагайки един на друг, се качваха вътре, после видяхме как се отварят прозорците на втория, третия, четвъртия и петия етаж. Накрая се разнесоха аплодисменти: видяхме на покрива две дузини въстаници, които хвърлиха ненавистния петлюровски флаг и издигнаха знамената на въстаниците, в това число и Червеното Знаме на Победата!
Признавам: обхвана ме окриляващо чувство на щастие! За първи път в живота видях народна Революция и, по думите на поета, мога да кажа: „Щастлив съм да съм частица от тази сила!”. Да, това беше Революция, доколкото народните маси се вдигна, за да сломи стария обществен ред, за сваляне на господстващата власт.
Тази революция е Антифашистка, доколкото е насочена против утвърждаването на бандеровщината, украинския фашизъм. За опасността от господство на бандеровщината свидетелстват много неща. На Майдана има огромен портрет на Бандера – символ на това, от какво са се вдъхновявали участниците в метежа, довел на власт Хунтата. На ръкавите на членовете на „самоотбраната” на Майдана има стилизирана свастика. За това свидетелстват събарянето на паметниците на Ленин, изгарянето на офиса на ЦК на КПУ, зверския антикомунизъм.
Революцията е национално освободителна, бидейки предизвикана от протеста срещу „дерусификацията” – спомнете си призивите „Москалите под ножа!”, „Кой не скача е москал!”. Нейното първо искане е равноправието на руския език като втори държавен език.
Тази революция е народно демократична, доколкото обхваща различни слоеве от народа – и пролетарии, и дребна буржоазия и е насочена към завоюване на право на труд и демократични права. Не напразно се провъзгласяват „Народни републики”. Тази революция пред очите ни прераства в антиолигархична. Масите започват да разбират, че техен класов враг са милиардерите олигарси – Коломойский, Тарута, Ахметов и се издигат искания за национализация на техните предприятия.
Началото на революцията беше ознаменувано с ентусиазъм на широките маси. Референдумът за признаване независимостта на новите републики беше истински празник. Около 90% от гласувалите се изказаха за независимост на народната република! Сега се формират органи на държавната власт. Двете републики взеха решение да се обединят в една държава – „Новорусия”.
Предстоят още трудни изпитания.
С избирането за президент на олигарха милиардер Порошенко, палачите преминаха към решително настъпление с цел в най-кратък срок да унищожат опълченците и да ликвидират народните републики. Силите са неравни. Палачите хвърлят в боя авиация, тежки оръдия, минохвъргачки, танкове, имат числено превъзходство. Предстои независимостта още да се отстоява в боеве.
За сега путинска Русия още не бърза да дойде на помощ с въоръжени сили. Видно е, че революционният характер на движението на Юго-Изток плаши руската буржоазия. Освен това Путин се опасява от нови санкции на САЩ и ЕС. На територията на Украйна се разрази борба между две враждебни сили. От една страна е Западът, който се стреми да удържи Украйна под своя фактическа окупация, правейки я своя полуколония и да не допусне тя отново да се обедини с Русия, за да остави Русия в положение на второстепенна държава и да обере резултатите от разгрома на СССР. От друга страна, руската буржоазия, желаеща да се издигне, да се откъсне от пътя на зависимост и да постигне равноправно положение на световната арена. Но съществуват още и трудещите се на Русия, които съчувстват на братския украински народ и желаят обединение с него, възстановяване на великия Съюз!
Няма вече да успеят да задушат искрата на започналата Революция! Масите вдишаха глътка Свобода и ще се бият за нея!
Началото на Революцията не е случайно. Тя е подготвена от изострянето на всички класови, национални, политически и идеологически противоречия, предизвикани от предателското унищожаване на СССР през 1991 г. Тогава реакционните сили, вдъхновявани от чужбина, успяха да удържат победа, измамвайки широките маси. Но за двадесет години реставрация на капитализма в Украйна съзря революционна ситуация. Низините вече не желаят да живеят по старому, а върховете, раздирани от вътрешни противоречия, вече не могат да управляват по старому. Необандеровският метеж, свалил правителството на Янукович, даде тласък за прерастването на революционната ситуация в Революция! Разцепените части на СССР се стремят към обединение. Масите започват да разбират какво са загубили с реставрацията на капитализма!
Историята се развива по спирала. От 80-те години на ХХ век до 2014 г. Историята вървеше низходящо. От 2014 г. Историята премина на възходящ период. Силите на Прогреса преминаха в настъпление срещу силите на реакцията. И Пролетариатът отново излезе на арената на Историята, за да каже решителната си дума! Верността на марксизма-ленинизма получи ново потвърждение!
Другари! Поздравявам ви със започналата Революция! Какво щастие е, че доживяхме до тези дни! Поддържаме я и й пожелаваме окончателна Победа! Иска ми се да завърша тези мисли с песента, родила се тези дни:
Фашизмът няма да мине! Фашизмът няма да мине! На воля излезе стихия.
Като гръм повтаря въстанал народ: „Русия! Русия! Русия!”
Беснее хунтата, Ляшко, Тягнибок. Злобее Върховната Рада.
И Ярош е готов да ни сложи прът в колелата. Но нали сме народ, а не стадо!
Припев: Фашизмът няма да мине! Фашизмът няма да мине!
Тътне над града гръмотевица.
На щурм против хунтата се вдигна народът.
Върви в буреносна колона!
И Донбас свали примката от врата си. Изправи могъща снага!
Ще срещнем бандеровци в лют бой. И ще ги хвърлим в адската пещ!
Припев:…
Завърши нощта и аленее Зора. И Слънцето проби мъглите.
Героични правнуци на Октомври сме ний. От предците ще вземем могъщия дух!
Припев: …
