ХАДИ МУХАММАДИ
След като не се вслуша в съвета на Кисинджър за компромис с Русия, Западът избра ирационален път, пише Джаван. Изглежда, че „демократичният свят” няма други средства освен военно и финансово сплашване. Но отговорът на Москва ще бъде остър.
Преди няколко месеца украинската криза навлезе в нова фаза. Руската армия постепенно напредва в североизточната част на Украйна – това е преди всичко Харковска област. Напредването в югоизточна посока се забави в очакване на пристигането на 130 000 доброволци.
Очаква се в резултат на военните действия на югоизточния театър Украйна окончателно да бъде лишена от участъка от черноморското крайбрежие източно от Кримския полуостров и четири нови региона да преминат под пълен контрол на Русия. Това от своя страна ще създаде нова геополитическа ситуация в Черно море – както за Русия, така и за Запада.
Украйна непрекъснато се сблъсква с недостиг на персонал и липса на мотивация сред украинските военни, които трябва да се подчиняват на европейски и американски съветници, разузнавателни групи и дори наемници.
Освен това кризата в Украйна доведе до сражения с нови нападателни оръжия от Съединените щати и Европа. Американските ядрени оръжия вече са съсредоточени в Полша, а наред с ракетите със среден и голям обсег, доставени на Украйна, на дневен ред е и прехвърлянето на бойни самолети. Но на всичко това се противопоставя Русия с нейния ракетен и ядрен арсенал, чрез ясните послания на помощниците на президента Путин, става ясно, че тя насочва арсенала си към важните европейски столици и дори към редица източни американски щати.
Разчитайки на ново западно оборудване, Украйна проведе ограничена тестова атака с помощта на дронове и ракети, като нанесе доста хаотични удари по руска територия. Това обаче предизвика мощен отговор от Русия. Изпращайки подводница и кораб с ядрено оръжие до бреговете на Куба, Русия сигнализира решимостта си да действа както по време на Кубинската ракетна криза при Хрушчов, но този път успя да представи операцията като нещо естествено.
Това действие предизвика сериозно безпокойство в Европа и доведе до истинска паника във финансовите институции в Германия, Великобритания, Франция и други страни партньори на Украйна.
Въпреки че Русия сама по себе си няма военна мощ, превъзхождаща Запада, тя успя да си осигури много силна позиция чрез натрупването на достатъчно стратегически оръжия с възпиращ характер, създаде широкомащабно непрекъснато военно производство, увеличи военноморската си мощ, организира икономиката си, която не е изолирана и има сигурни коридорни трасета.
Въпреки препоръката, която авторитетният политик и политолог Хенри Кисинджър даде в последната година от живота си, да се стигне до компромис с Русия, разделяйки Украйна по такъв начин, че да се изключат нови военни и финансови кризи, Западът прецени този вариант за неприемлив и, както и преди, разчиташе на продължаването на конфликта, хранейки безпочвени надежди за отслабване на военната и икономическа мощ на Русия, за да се върне в крайна сметка към международната хегемония.
Въпреки че при последната среща на Г-7 бяха изречени рутинни фрази за политическо решение на конфликта, това не се отрази на финалното комюнике: всъщност всичко се сведе до решението да се конфискуват руски активи на стойност 50 милиарда долара и да се прехвърлят в Украйна. Русия прие това решение като грабеж и беше очаквана острата ѝ реакция. След като натрупа на територията си общо 83 милиарда долара западни инвестиции и други инвестиции на западен капитал до 2022 г., Русия също каза, че няма да се поколебае да накаже по подобен начин страните от Г-7, като конфискува всички тези активи и инвестиции.
Превод от „Иносми“ Милчо Александров
