ОТ ОФИЦЕРА ОТ ЗАПАСА ПОДПОЛКОВНИК МИЛЧО АНГЕЛОВ МАНОЛОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА СЪЮЗА НА ОФИЦЕРИТЕ И СЕРЖАНТИТЕ ОТ ЗАПАСА И РЕЗЕРВА (СОСЗР) И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА СЪЮЗА НА ВЕТЕРАНИТЕ ОТ ВОЙНИТЕ (СВВ) В ОБЩИНА БЕЛОГРАДЧИК – НАШАТА ЕДИНСТВЕНА КАУЗА Е ЗАЩИТАТА НА МАЙКА БЪЛГАРИЯ – РОДИНАТА МАЙКА ЗОВЕ! ИМА ТАКАВА ПРОФЕСИЯ ДА ЗАЩИТАВАШ РОДИНАТА.
РОДИНА
Колко дълбок смисъл се крие в тази дума! В нея звучи екота на отминалите революционни сражения, на бурния кипеж на нашите дни и нашата мечта устремена в бъдещето! За всичко хубаво, светло, добро, което съществува в нашия живот и всички нас, ние сме задължени на Родината! Ние всички сме длъжници пред нея.
Погледни приятелю! Всичко, което те заобикаля, което ти доставя радост и усещане за щастие, още от деня на твоето раждане, пази топлотата на човешките ръце.
В началото бяха ласкавите ръце на майката, които грижливо пазеха твоите първи, още плахи крачки. След това – ръцете на учителя, търпеливо изписващи за теб на черната дъска първите букви. Това са ръцете на орача, който ти осигурява хляба. Ръцете на зидаря, изграждащи твоят дом. Ръцете на войника, който те пази от враговете.
Дойде времето, за призив за действие към хората със съвест. Ние преминахме границата, в която мълчанието е само пасивно съгласие, когато престъплението достигне такива размери, мълчанието вече е съучастничество!
Днес фронтовата линия минава през нашите домове!
Наистина учудваща е властната сила на времето върху нашите чувства и мисли. То като, че ли тече по строго определен ред и всяка секунда, всеки преживян миг изчезва безследно в миналото.
Но не! То е запечатано в благородните дела на хората, отмерено в чувствителните удари на човешките сърца, времето остава осезаемо, плътно, видимо.
Миналото ни учи на мъжество и вярност на дълга. Въоръжава ни с вяра в силата и красотата на човешкия устрем.
Писателят Йордан Йовков вижда величието на епичното, красотата на подвига в изпитанията.
В една своя характеристика на храбростта на българския войник той пише:
„Такъв е нашият българин – той е храбър там където трябва, на бойното поле, против ония, които излизат с оръжие в ръка срещу него. Към мирното население той е друг…”
Истини за българската душевност открива и Антон Страшимиров във „Вихър”. Целият роман е белетристика пропита от традициите на народа. Често героите нямат имена, те са: шопи, планинци, долянци, полянци – потомци на хората, които някога са се вдигали „ да бият Турция с черешово топче”.
На преден план в творбите на българските писатели излиза най – убедителният образ, този на майката. В своите български балади Теодор Траянов пише: „Майката на всеки войн е една печална Богородица и нейния чист поглед плаче над главата на умиращия син, но и над пълната разруха на родния край”.
Родолюбието и войнския дълг са побеждавали страха от смъртта и са мотивирали войните в готовност за саможертва в името на Нова България. Този риск и саможертва остават исторически светлопис, пред Олтара на Отечеството, който трябва винаги – в празник и в делник да се възхвалява.
Българските бойни знамена не познават плен!
Българското офицерство е възпитано да обича Отечеството. Казармата е ковачница на родолюбци. Нашият народ винаги е вярвал и се е гордял със своята армия.
Девизът на офицерите, сержантите и войниците е бил: „Над всичко за нас е България!” Няма по-възвишена добродетел от любовта и готовността за саможертва пред Олтара на Отечеството.
Не може да има бъдеще без минало. И какво казва френският публицист Жан Жорес? „От миналото ще вземем огъня, а не пепелта!” Тези герои, загинали за свобода са по-живи от нас живите! Нашата родина България винаги е била държавата на писмеността и културата през вековете. С огън и меч нашата земя е отстоявана от чужди нашественици. Жертво- готовността и културата на българина са по-големи от неговата територия и никога не се е побирал в нея. Чест и слава на героите.
У нас има империя на честта, дръзновението и знанието. Това са го изпитали много наши врагове, опитали се да завладеят тази красива земя! Когато няма убеденост и воля, няма никой. Всички български мъже сме се клели пред знамето на България.
Животът е дар, но той не ни е даден даром и трябва да си го заслужим. Нека си спомним написаното в тефтерчето на Апостола на свободата – Васил Левски към нас. „Народе????” с четири въпросителни. Нека така да живеем и работим, че поне една от тази въпросителни отпадне. Нека всеки от нас се обърне към себе си и си отговори на въпроса, готов ли е психически, физически, убедено и вдъхновено да защити Родината ни, а това са най-близките ни хора и земята, която ни е откърмила. Днес повече от всякога на нас, потомците е необходимо „черешово топче”, което да гръмне срещу Империята на злото, нихилизма, безразличието, опростачването и дълбокия сън обхванали нашето капиталистическо общество. Днес е денят, в който трябва да си кажем истината в очите. За съжаление тази истина е много горчива в днешното сложно и противоречиво време. Гласът на апостолите и будителите е глас в човешката мисловна пустиня. Те са светулки в заобикалящия ни мрак. Тежки присъди, но са верни! През последните години, аз лично съм се обръщал към отговорни държавни институции и съм посочвал, че с нашето нехайство и движение по линията на най-малкото съпротивление, не сме в състояние да защитим родния си дом, децата, внуците, че ще платим „кървав данък”, но в отговор получих пълно мълчание!?
С гол ентусиазъм и лозунги враг не се спира. Ние в момента нямаме чувство за самоорганизираност. Армията ни не разполага с необходимия ресурс от достатъчно подготвен личен състав, въоръжение и бойна техника. Военните клубове на Организацията на СОСЗР, клубовете на ветераните от войните, особено във Видинска област пустеят или са превърнати в барове и игрални зали. Мечтата ми, превърната вече в битка е да вдъхнем живот в клубовете на военно-патриотичните организации. Та ние се забравихме като хора, срещаме се само по улиците, заведенията и пазарите. Ние не знаем какво е семейното ни положение, здравословното ни състояние и кои са живи от нас! Имаме офицери, загубили зрението си, други със сърдечни операции, но до нас не достигат карти за санаториуми и почивни станции за семействата ни. На много форуми с най-отговорни началници от нашата армия съм споделял, че нашата Видинска област е откъсната от Родината в икономическо, военно и културно отношение. Всички, които живеят тук чувстват и виждат това положение, но всички си мълчат, само малцина реагират.
Това ме принуди в качеството ми на Заместник председател на Областният съвет на СОСЗР – област Видин, да напиша открито писмо в голям обем направо до Политическия кабинет на Министъра на отбраната по времето на г-н Ангел Найденов със зов за помощ, с вх. № 14-10-18 препратено към Дирекция „Управление на човешките ресурси” и отговор от Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция „Военни клубове и военно почивно дело”, в което се отбелязва, че Военен клуб Видин е без наличен гарнизон и е в Национална програма „Родолюбие”. Разкри се социална кухня в гр. Видин по Наредба NH-10/18.03.2011 г., в която се хранят ветерани от войните, военно пострадали и военно служещи от запаса с по-малки пенсии – около 40 човека, разкрита бе и библиотека. От Агенцията ми благодарят за проявената активност и гражданска позиция и обещават да работят в рамките на възможностите. Писмото е от 13.02.2014г. с регистрационен номер 1156. Само след няколко месеца по заповед на МО г-н Велизар Шаламанов е приложена Наредба Н-12 от 17.07.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова и материална помощ и за предоставяне на помещения във Военните клубове с Управление на МО или структурите на пряко подчинение на Министъра на отбраната. Съгласно Наредбата всички са предупредени да напуснат клубовете. Във връзка с това Ръководствата на военно-патриотичните съюзи пишат тревожно писмо до Министъра на отбраната: от СОСЗР, Съюз на ветераните от войните. Съюз на военно инвалидите и военно пострадалите, Съюз на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО, и РВГ, и Асоциацията на Сухопътните войски, като настояват да се спре прилагането на Наредбата, поради това, че нашите структури по места не могат да изпълнят чл. 226 ал.3 от ЗОВС. Става въпрос за чл. 32 от Наредбата. Нашите съюзи са регистрирани в Софийски градски съд, а структурите по места нямат регистрация в Окръжния съд. Същото се отнася до регистрацията им пред данъчните власти и притежаването на код по Бул СТАД. Това създава сериозен проблем и затруднения и спира дейността на Военно-патриотичните съюзи. И тази забрана важи вече 5-та година и няма сила, която да разреши този въпрос.
В РБ са останали живи около 900 ветерани от войните, около 5 000 военно-пострадали и военно-инвалиди, и милион и 400 хиляди подлежащи на мобилизация, много от които след 30-40 години служба на Родината, сме лишени незаконно от правото да ползваме нашите Военни домове със семействата си. Само във Видинска област има 16 000 офицери, сержанти и войници а клубовете пустеят. Това е престъпно и недопустимо деяние от страна на министри, призвани да пазят България. Казвам го най-отговорно, като офицер от Българската армия служил повече от 30 години в нея и израснал в тези домове и възпитан в родолюбие. Ще ви цитирам думите на генерал Стойков, казани пред журналиста на списание „Военен глас” бр. 10 от месец октомври 2015 година, по този повод: „Проблемът клубна база, чието разрешаване в момента буди недоумение, той окачестви това недоумие с една дума – „неуважение” с две думи „незаслужено неуважение”. Обвиняват ни, че искаме привилегии!!?? Не, искаме разумно разрешаване на проблема! Най-трагичното е, че наши военни колеги са подготвили тази Наредба!!!
В момента в РБ има над 50 военно патриотични организации, а най-голямата Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва за председател е избран генерал Златан Стойков на 9-ят конгрес на СОСЗР на 13 и 14 септември 2017 г.
Предстои обединението на военно-патриотичните съюзи и изготвянето на Закон за запасното войнство. Военните клубове са нашите „манастири” – образно казано в днешно време, както манастирите и читалищата през петвековното турско робство, благодарение на които сме се съхранили като народ! Не всичко опира до пари, а до организация на военно служещите и помощ от общинските и областните ръководители. Военните клубове следва да бъдат средище на офицерите, сержантите и войниците от действащото и запасно войнство, на ветераните от войните и техните семейства. Именно тук, съгласно новия закон за резерва на въоръжените сили на РБ могат да се уреждат обществените отношения свързани с ръководството, състава, подготовката и използването, на отчета и службата в резерва на ВС на РБ. Във в-к „Преса” – вторник 22.01.2014 г. за първи път след 20 годишно прекъсване бе възстановена подготовката на учениците завършващи средно образование от IX и X клас – само теоретично обучение, което продължава и днес. Занятията се водят в 2 267 паралелки от IX клас и 2 281 паралелки от X клас в цялата страна. Ръководители са 660 – военни и цивилни служители от структурите на ЦВО и военни от формирования на въоръжените сили. Въоръжените сили трябва да имат в края на 2014 г. до 3 400 доброволци – резервисти с платена служба. Трудно се сключват договори. Резервът на Въоръжените сили се състои от две части: доброволен резерв и запас. На отчет в запаса се водят само тези, които имат военна или друга специална подготовка. Ако си навършил 18 години и нямаш такава подготовка никъде не те водят на отчет. Днес в регистъра има 1,4 милиона души запасни, които също са в две категории: запасни с мобилизационно назначение за военно време и без мобилизационно назначение. Възрастовият таван за водене на военен отчет е до навършване на 63 години. След това се отчисляват. Запасът се свиква в два случая – при военно положение и при положение на война. Само тогава се провежда мобилизация, а това става единствено с Указ на Президента или с Акт на Народното събрание! Това не е носталгия по миналото, както се опитват да ни втълпят определени среди, а проста необходимост за да сме спокойни за днешния и утрешния ден за отбраната на страната. Приспиването на бдителността на народа ни е много коварно нещо. Отменянето на задължителната военна служба е най-жестокото наказание, което наложихме на нашите деца и народа ни като цяло. Народът ни помни думите на полковник Борис Дрангов – „Който не храни своя армия, ще храни чужда!” Получават се икономии на човешки и материални ресурси. Но ако се наложи защитата на териториалната цялост на държавата, ние какво ще правим? Ще стоим със скръстени ръце и ще чакаме някой от някъде да ни защитава, при положение, че не се преподготвяме, а младежите не са хващали пушка в последните десет години изобщо! Страната ни е пълноправен член на НАТО и ЕС и е осигурена във военно отношение от тези организации. Член 5-ти задължава всяка държава да бъде колективно защитена от всички в Пакта, но в никой член не пише, че не трябва да поддържаме своя армия, като другите държави от НАТО. Без своя армия ние оставаме заложници на нечии интереси, които в определен момент може да не съвпаднат с националните ни интереси. Съотношението на Балканите днес е 30 000 наши бойци срещу 800 000 турски и 350 000 гръцки бойци с различен военен потенциал.
Плевнелиев и неговите предшественици бяха карикатура на позицията „Върховен главнокомандващ”. Като такъв първият български президент наследи до края на века:
Армия от 200 000 човека и стотици хиляди войници в резерв. Военната служба е задължителна. Има специална защитна линия „Крали Марко” на границата с Турция – Дервиш могила с бетонни стени и куполина танк 34, Панцер III, ПанцерIV. През 1989 година, когато Студената война е вече към своя край, армията наброява 152 000 души редовни войници, ВВС – с над 220 самолети изтребители, МИГ-21 между 1960 и 1989 години, 44 хеликоптери М24 и самолети МиГ 23, 25 и 29; 1500 танка Т-55; 300 танка Т-72; 200 танка Т-62; МТЛБ – над 1200 броя; БТР – 800 броя. След 1990 година – голям брой офицери са съкратени от служба. Ракетните войски са унищожени, а ВВС и Бронетанковите са редуцирани до малки формирования; ВМФ запада. Наборната армия през 2007 г. е заменена с наемници до 34 000 души, като след Ньойския договор. До 29 март 2004 година България се присъединява към НАТО тя има: 1600 танка Т-55, по малко Т62, Т72; БТР – над 2000; ракетни комплекси Р-300 Елбрус с обсег 300км – 50 бр. 48 са заредени с бойни глави и готови; ракетни комплекси 9К 52- Луна с обсег 70 км.; ракетни комплекси Р-400 с обсег 480 км, 8 бр. с 24 допълнително ракети с бойни глави.
След влизането в НАТО – 29 март 2004 година започва масирано съкращение на персонал и техника. От 70 000 души армията е сведена на 50 000 и се предвижда постепенно да се сведе го 23 000 души.
Към 31.12.2014 БА е: личен състав – 26 100 души; 3 150 – са резервисти; от тях военнослужещи 23 720; служещи цивилни 2 380; резервисти 3 150.
1.Сухопътни войски
А. Бойна техника: танкове -80 бр.; бойни бронирани машини 280бр.;артилерийски системи над 100 мм – 96 бр.
Б. ВВС – бойни самолети -16; транспортни – 7 бр.; учебни – 12 бр. Вертолети: бойни-6бр.; транспортни – 16 бр.; учебни – 4 бр.
В. ВМС – бойни кораби – 6 бр.; кораби за бойна поддръжка – 6 бр.; спомагателни кораби – 5 бр.; вертолети – 3 бр.
През 2010 година от Народното събрание бе приета „Бяла книга за отбраната и Въоръжените сили”.
БА няма свои представители в парламента, дори и СОСЗР няма!
Армията възпитава добродетели като дълг, чест, родолюбие, патриотизъм. Тя завършва 2018 година със стара техника (в-к Българско войнство от 15.01.2019 година) има 3 проекта за превъоръжаване: Първи:Очакване на резултатите от преговорите в САЩ за изтребителите F-16. Втори: За бойните бронирани машини. Трети: За модулните патрулни кораби. Половината ни запасна войска е зад граница (в-к „Златна възраст” от 13.02.2015 година) не комплекта е от 5 700 души и оказва негативно влияние по отношение на колективната подготовка. Близо 70% от българите подкрепят идеята за попълване на оределите редици на армията. Най-притеснителното е, че 1 200 000 души се водят на военен отчет през 2018 година, а не могат да се намерят 3 000 резервисти.
Една от задачите на БА е да помогне на хора в бедствие и го прави. През 2018 година са изпълнени 75 мероприятия по неутрализиране на невзривени бойни припаси и са унищожени 455 броя от тях.
Братя и сестри, Българи, споделих с Вас, болката си и на стотици хиляди родолюбци по тези въпроси и мисли, че има над какво да се замислим всички ние от редника до генерала, от управляващите днес и утре от най-ниското до на-високото ниво, за да не ни обвиняват утре нашите деца и внуци! Ние не сме готови от защита при природни бедствия, да не говорим за война!
Време е да се доверим на себе си и на нашата сила!
