Проф. Никола Аврейски
Десетилетия след края та Студената война сетът конструиран от държавата ядно на западната цивилизация-САЩ се развиваше под скрития контрол на „Дълбоката държава”, „Световното правителство” с неговите три основни неправителствени компонента /американския Съвет по международни отношения, северноамериканския-западноевропейски Билдербергски клуб и североамериканско-западноевропейско-японската Тристранна комисия/и водещата роля на Демократическата партия в САЩ, издигнала глобализма в ранг на държавна политика, а еднополюсния свят, регулиран от Вашингтон-като едва ли не постигната цел /концепциите за „Вашингтонския компромис” и за международен ред, основан на правила”-определяни от САЩ, а не от действащото международно право/.Тази визия за света беше активно подкрепяна от многобройните западни разузнавателни служби, най-големите западни медии и Холивуд, а също от Световния икономически форум в Давос, Римския клуб и световната мрежа на „империята” „Отворено общество” на Сорос.
В тази обстановка на въображаем еднополюсен ред, от средата на 90-те години на ХХ в. в САЩ започна да се прилага в рамките на „постмодернизма” политика, насочена към промяна на дискурса от невъзможното и неприемливото ,към общоприета, упорито налагана норма. Централно място в нея заемаше политиката на триадата /разнообразие, равнопоставеност, включване/,превърнала се в един от стълбовете на американските, в последствие на останалите англосаксонски и западни държави. Държавни институции, компании, болници, училища, университети и други превърнаха триадата в част от своята корпоративна култура и сформираха свои екипи, които да наблюдават нейното прилагане по отношение на неравноправни в миналото общества-хората от различни раси, жените, нелегалните мигранти, всевъзможни сексуални малцинства.
Интересното е, че тази политика на „включване” беше съпроводена от политика на упорито налагане на културата на изключване на всяко противоречащо на официалната политика мнение, който не се придържа към спуснатите „опорки”, на изключване на цели национални култури на опоненти на Запада. Стигна се дори до яростна критика на феминизма на мъжествеността, съзнателно укриване на ширещата се на Запад практика на педофилия, легализиране на перверзията и смяната на пола, героизиране на престъпници и наркомани, довеждане на индивидуализма до абсурд. Резултатът от тази политика ставаше все по-очевиден, тя доведе до обратна дискриминация-на нормалността.
Първият сериозен опит за противопоставяне на тази пагубна насока за развитие на обществените отношения направи Доналд Тръмп по време на първия си президентски мандат/2017-2021г./.От най-високата трибуна на ООН той обяви дори края на глобализма и началото на патриотизма, но така и не успя през целия си мандат да се справи с упорито препятстващото неговия нов курс „Вашингтонско блато”.
Същото това „блато” направи всичко възможна за предотвратяване връщането на Тръмп в овалния кабинет, включително с режисиран съдебен процес и дори с опити за физическото му ликвидиране. Оказа се обаче, че настъпилите промени в геополитическата обстановка в последните години са променили и нагласите на западните общества, включително американското. Така Тръмп не просто победи действащия президент Байдън и в последствие вицепрезидента Камала Харис, както и стоящата зад нея по-горе описана кохорта-той ги унижи с респектираща целия свят победа, не само лична, но и със спечелването от неговата Републиканска партия на мнозинство в двете камари на американския Конгрес.
Външнополитическата програма на Тръмп също съдържа принципни новости, като прекратяване на кръвопролитните войни, включително в Украйна и отказ от започване на нови войни, предотвратяване на опасността от Трета световна война, изграждане на един по-различен международен ред, зачитане на националния суверенитет, а не разрушаване на държавните граници, на известно уважаване на националните интереси на другите държави, включително опоненти на Запада.
Епичната вътрешнополитическа борба в САЩ във връзка с президентските избори през есента на 2024г.,застана в центъра на вниманието на световната общественост. Силно впечатление направиха силно изразените от Европа предпочитания към опонентите на Тръмп и нескрит страх от евентуалното му завръщане в Белия дом. Дори след победата на Тръмп на изборите с ангажимента за незабавно прекратяване на войната в Украйна, Великобритания и Европейският съюз продължиха да следват курса на „Вашингтонското блато” към победа над Русия.
Още преди встъпването в длъжност на Тръмп, неговият най-близък съдружник-мултимилиардерът Илон Мъск разобличи открито съучастието на британския премиер Киър Стармър в предишното му качество на глава на кралската прокуратура/2008-2013г./на Обединеното кралство и прикриването на масови изнасилвания на британски бели момичета от пакистанки мигранти. Мъск не се поколеба да даде публичната си подкрепа на опозиционната партия „Алтернатива за Германия”, активно противопоставяща се на безконтролната миграция в страната и в Европа.
Речта на Тръмп по време на церемонията по встъпването му в длъжност беше изпълнена със самоувереността на мисионер и решителността на водач на световна Супер сила да въплъти в живота своите вътрешно и външнополитически програми. Целта на думите му е да остане в историята като „умиротворител” осъществил „революция на здравия разум” и донесъл „нов дух на единство в един свят ,който беше ядосан и изпълнен с насилие и напълно непредвидим”. Някои иронизираха Тръмп, обявил завръщането си в Белия дом за „Ден на освобождението”, но в тази негова фраза се съдържа голяма доза истина-той наистина с един замах освободи протестиращите против откраднатата му победа през 2020 година, освободи преобладаващата част от американското общество от страховете му от безконтролно нахлуване на нелегални мигранти, от опасенията му неговите деца да станат жертва на сексуалните извращения и на социалното инженерство, от пагубната неолиберална идеология. Речта на Тръмп остави всеобщото впечатление, че възвестява нова ера в развитието на САЩ, белязана от изхвърляне на бунището на историята на господстващия през последните три десетилетия неолиберализъм.
Усещането за извършване на истинска неоконсервативна революция се подсили от подписаните още на първия ден от Тръмп многобройни президентски укази. С тях той отмени 78 решения на своя предшественик Байдън, помилва 1500 осъдени за щурма на Капитолия, спря за 90 дни всички американски програми за чуждестранна помощ до оценка на съответствието им с националните интереси на САЩ и с новата политика на администрацията на Тръмп, като стартира и преговори за изтегляне на САЩ от Световната здравна организация и Парижкото споразумение за климата.
Тези факти не остават съмнение в наличието на сериозни проблеми в отношенията между новата администрация на Тръмп и традиционно най-верните американски съюзници-Великобритания и Европейския съюз, които все още вървят в талвега на отхвърления от Тръмп неолиберализъм. Явно предстои динамична трансформация на Запада, а не неговото разцепване, както прогнозира френският „Фигаро” на 21 януари 2025г.и мъчително влизане на управляващия европейски елит в коловоза на администрацията на Тръмп. Шансовете на Тръмп да успее да наложи възгледите си са обнадеждаващи, тъй като този път зад него стои цял един тръмпистки интернационал/негови последователи във всички страни на т.нар. колективен Запад/,като констатира по повод неговата инаугурация испанският „Ел Паис”.
Вътрешнополитическата и външнополитическата програми на Тръмп имат изключително важно значение не само за самите САЩ, но и за останалия свят, особено за контролираните от Вашингтон страни, включително България.
Следователно следвайки новия американски курс българските държавни институции и гражданският сектор, както и тези в другите страни на Европейския съюз, ще трябва да изоставят основните си досегашни ангажименти, като либерално отношение към незаконната миграция, защита на „зелената сделка”, всевъзможно лансиране на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транс сексуалните и прочие перверзии, опити за прокарване на Истанбулската конвенция, закрила на всевъзможни секти, оглушително мълчане спрямо педофилите, превъзнасяне на европейските и евроатлантически ценности, съпътствано с пренебрежение към традиционните ни ценности, постоянни опити за манипулиране на историческото ни минало, истерична русофобия и неутолимо желание за победа над Русия на бойното поле.
Разбира се, цялата бизнес, обществена, политическа и държавническа кариера на Тръмп го представя като изключително своенравна, амбициозна, нарцистична, екстравагантна ,често непредсказуема личност, което поражда основателни съмнения относно изпълнението на поетите от него ангажименти и спрямо реалния бъдещ ефект от неговата политика. Маниакално преследваната от него цел „да направим Америка отново велика” може да бъде постигната не толкова с усилията на американците в самите САЩ, колкото за сметка на националните интереси на дълъг ред държави по всички кътчета на планетата. Тръмп вече заяви открито претенции към Канада, Панама, Мексико, Куба ,Венецуела, Иран, Северна Корея, Китай, Русия и датска Гренландия, както и към БРИКС,НАТО и Европейския съюз. Негативни последици може да донесе също неговото пословично пристрастие към Израел в по-нататъшното заплитане на най-опасния геополитически възел-Близкоизточния./Израел незабавно се възползва от отменянето на изпълнителната заповед на Байдън, позволяваща санкции срещу израелски заселници в Западния бряг.
Въпреки това, както подчерта българският патриарх Даниил в едно от последните си интервюта, завръщането на Тръмп даде на света надежда за „връщане към нормалността”.
Дали тази надежда ще стане реалност предстои да видим. Със съкращения
