Докато съществуват класите, класовата борба е неизбежна.
В своята работа синдикатите трябва да изхождат от разбирането за противопоставянето на класовите интереси на трудещите се срещу капиталистите. Следователно една от най-важните задачи на профсъюзите сега е всестранната и всеобхватна защита на класовите интереси на пролетариата в неговата борба срещу капитала. Тази задача трябва открито да бъде поставена на едно от първите места, апаратът на профсъюзите да бъде съответно преустроен, видоизменен или допълнен, да се изградят или по-точно да се образуват стачни фондове и т.н.
Преди това членовете на синдикалното движение бяха предимно неквалифицирани работници, които разбираха своите икономически интереси по трудния начин. Сега профсъюзът включва (например нашия) всички служители на предприятието, които смятат, че имат равни права, но различни интереси. Понякога работодателите използват практиката на принудителното членство. Човек идва да си намери работа и веднага се регистрира в профсъюза. Задължителното членство също внесе известна степен на бюрократичното изкривяване в тези синдикати. Хората не разбират какво им дава работодателския съюз? Защо му трябва? В крайна сметка нашите работници имат интуиция. Имат чувството, че са измамени за нещо, но какво точно? Разбират, че няма достатъчно енергия. С оглед на натрапеното им буржоазно съзнание те смятат, че профсъюзът е място, където ще им дадат някакви „благини“, финансова помощ, пътуване до курорт и т.н. Не съществува разбирането, че задачата на профсъюза е да защитава класовите интереси, на класата на наемните работници, а не наложеното буржоазно съзнание на работника като се опитва да го убеди, че работниците имат различни интереси. Въпреки това, ако разгледаме темата за интересите, ще разберем, че наетите работници имат едни и същи интереси, това е особено ясно видимо, когато работниците са ангажирани с производствена работа.
За поддържането на буржоазното обществено съзнание помагат видни представители на администрацията, които се представят за верни пазачи на собствениците – буржоазията. Те също са членове на тези синдикати. И следят какво става там.
Такива „ефективни“ мениджъри винаги правят всичко това въз основа на личните си интереси.
Интересите са такова нещо в системата на индустриалните отношения, които изразяват обективно изгодните позиции на човека. Интересите могат да бъдат основни, моментни, вторични, временни. Оттук е ясно, че ако ръководителят не е осъзнал, че основните му интереси са свързани с работниците, а напротив, той е бил подведен и се е поддал на моментни интереси и е счел, че е изгодно да отстрани работника от работа, той ще го отстрани, ако е изгодно да го накаже, ще го накаже и т.н., до уволнение включително. Случва се също така, че на работника ще бъдат възложени няколко отговорности едновременно, а ще получава една заплата. Например, един електротехник може да бъде обучен да поправя покриви, да работи в различни звена в производството и дори шофьор, например. Интензивността на работата на такъв работник ще бъде много висока, може да се каже, смъртоносно висока, но производителността на такъв труд ще бъде изключително ниска.
За да защитят правата си и да се предпазят от такива мениджъри, работниците се нуждаят от профсъюзи като доброволни асоциации на работници, които да организират колективни действия в защита на техните интереси.
Оттук следва, че в този момент ние по никакъв начин не можем да изоставим най-мощното колективно действие на стачната борба. Как следва това от горното? И така, поддръжникът на капитализма никога няма да се съгласи да участва в стачната борба. Той ще лъкатуши във всички посоки, опитвайки се да угоди и на „вашите“, и на „нашите“, или открито ще премине на страната на врага, на страната на буржоазията. Защото е очевидно, че крайната цел на стачната борба при капитализма е унищожаването на буржоазния държавен апарат, събарянето на тази класова държавна власт, с нейните грешки и слабости, с класовите апетити на капиталистите, които ясно се виждат на повърхността.
Какъв трябва да бъде синдикатът? Естествено, той трябва да се състои предимно от работници. Профсъюз на работниците може да се създаде на базата на съществуващ профсъюз, като в него се създаде работническа секция и след това се култивират ръководните синдикални органи!
Докато профсъюзът не представлява повече от половината работници в предприятието, не е уместно синдикалните активисти да предявяват каквито и да е искания към ръководството. По това време е по-добре като цяло да се проучи, подготви и преизбере ръководството на профсъюза, да се промени структурата, формата, същността.
Акцентът в работата на синдиката трябва да бъде върху обучението в синдикалната работа и насърчаването на прогресивен проект на колективен договор сред работниците чрез осъществяването му. При разработването на проекта е необходимо да се разчита на най-добрите налични примери за колективни договори, например тези, публикувани на уебсайта на Фондация Работническа академия, ако е необходимо, да се обърнете към консултанти на Руския работнически комитет и други членове на Работническата партия на Русия. Изготвянето на проекта за колективен трудов договор трябва да се подготвя толкова дълго, колкото е необходимо!
Когато един прогресивен проект на колективен договор получи подкрепата на мнозинството от работниците, синдикатът на работниците трябва да започне колективни преговори, да представи този проект на комисията по колективно договаряне и да постигне приемането му чрез колективни действия и да премине към стачна борба.
Успешната дейност на профсъюза на работниците се улеснява от организирането на профсъюзно обучение и участието на неговите представители в работата на градските работнически асоциации и Руския работнически комитет. Опитът показва, че най-големите успехи постигат тези синдикати на работниците, които се ръководят от квалифицирани членове, обучени работници и консултанти.
В резултат профсъюзът трябва да се превърне в училище за управление на завода за всички работници и служители.
Секретар на Съвета на магазинните организации на ВУЛУ
НГСП, ППО „РОСПАН ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“
Ф.М. Герасимов – превод от „Фонд рабочей академии“ Милчо Александров
