Неотдавна в Португалия работниците от автомобилната промишленост проведоха серия от протести и стачки за повишаване на работните заплати и против опитите на собствениците да въведат като задължителен работен ден съботата. Работниците от „Митсубиши-Фузо” водят борба и срещу решението на капиталистите да отменят допълнителното заплащане за положен извънреден труд. Организатори на протестите са профсъюзните организации. Те са завели и съответните искове срещу работодателите.
И във Франция не престават протестите на трудещи те се. Охранителите от над 100 затвора искат достойно заплащане и по-добри и безопасни условия за труд в заведенията за принудително пребиваване. Медицинските сестри също се вдигат на протести. Те искат и по-добри условия за себе си и за лечението на пациентите. Център на протестите са Париж и Марсилия.
В Украйна също ври и кипи. В Кривой Рог работниците от промишления гигант „Акселор-Миттал” са на борба за по-високи заплати и безопасни условия на труд. Събрани са над 12 хиляди подписа от работници, което направи възможно свикването на общо събрание на колектива, което придаде легитимност на последвалите стачни действия.
В мина „Родинская”миньорите на една от смените отказаха да излязат на повърхността – искат изплащането на заплатите от месец януари до сега. Тази мина принадлежи на фирмата „Мирноградуголь”, която дължи на миньорите 32 милиона гривни. Общата задлъжнялост към миньорите в Украйна е 542 милиона гривни.
В Русия за да избегнат заплащането на задълженията към работниците редица предприятия се довеждат от собствениците до умишлен фалит. Такъв е случаят с „Владимирския електроремонтен завод” във Владимирска област. Неговата задлъжнялост не е чак толкова голяма, но очевидно собственикът не желае да се издължи на работниците. Какво да кажем обаче за други предприятия, които дължат на хората десетки и стотици милиони.
В Казахстан, в Мангистауска област, ръководството на казахстано-китайската фирма /участие 50 на 50%/ „Мангистау-Мунай Газ”решило да „оптимизира” производството като съкрати част от работниците, а на други да намали възнагражденията, като всички бъдат лишени от защитата на приетия и подписан от собствениците социален пакет от мерки. Работодателите предлагат нов колективен договор, който работниците масово отказват да подпишат, въпреки заплахите за уволнение. В стремежа си да запазят заграбеното за себе си, капиталистите прибягват до най-различни юридически хватки, една от които е прехвърлянето към друга фирма, която не дължи нищо на тези работници.
Продължават стачките и митингите на работници от Испания, Холандия, Полша, Великобритания, Гърция, Латинска Америка, Азия и Африка. Кипи недоволството и в САЩ. В големите промишлени центрове няма ден без протести. Трудещите се вече видяха истинското лице на „пазарната икономика” – диво, варварско и безскрупулно ограбване на труда на хората и богатството на държавите, създадено от същите тези хора. С други думи, грабежът върви по две линии – засилване на експлоатацията и плячкосване на вече построеното. Ето например какво се случи в Русия в последните 20 години. Плячкосани, т.е. убити предприятия, както следва:
Завод „Москвич” – род.1930, убит 2010 г.
Завод „Красньiй пролетярии” – роден 1857, убит 2010
„Ижевски мотоциклетен завод” – роден 1928, убит 2009
„Ирбитски мотоциклетен завод”, „Урал”- роден 1941, сега в кома поради тежко раняване/ограбване/
„Павловски инструментален завод – роден 1920, убит 2011
Завод „Рекорд”, роден 1957, убит 1996
Липецки тракторен завод /1943-2009/
Алтайски тракторен завод „Рубцовск”, /1942-2010/
Съдостроителен завод „Авангард”-Петрозаводск – /1939-2010/
Съдоремонтен завод ОАО-ХК „Дальзавод”, Владивосток /1895-2005/
Радио завод ПО „Вега”,Бергс-Новосибирска област /1046-1999/
Саратовски авиационен завод /1931-2010/
Омски завод за транспортно машиностроене /1896-2009/
Челябински завод за часовници „Мълния” /1947-2009/
Услински завод за часовници „Чайка” /1938-2009/
Пензенски завод за часовници „Заря” /1935-1999/
Втори московски завод за часовници „Слава” /1924-2006/
Чистополски завод за часовници „Восток” /1941-2010/
Московски машиностроителен завод „Серго Орджоникидзе” /1932-2007/
Завод „Станкомаш”, Челябинск /1935-2009/
Рязански машиностроителен завод /1949-2008/
Кронщадски морски завод /1858-2005/
Завод „Кузбаселемент” /1942-2008/
Иркутски завод за радиоприемници /1945-2007/
Завод „Центролит”,Липецк /1963-2009/
Завод „Биохим”,Хабаровски край /1982-1997/
Томски приборостроителен завод /1961-2007/
Завод „Сивинит”, Красноярск /1970-2004/
Красноярския завод за телевизори /1952-2003/
Завод „Динамо”, Москва /1837-2009/
Орловски завод за управляващи изчислителни машини „К.Н.Руднев” /1968-2006/
Оренбургски апаратурен завод /1943-2009/
Хабаровския завод „ЕВГО” /2000-2009/
Уляновски радиолампов завод /1959-2003/
Завод „Козицки”, Санкт Петербург /1953 – сега полужив/
Завод „Сибелектростомана”, Красноярск /1952-2008/
Завод „Оренбургски текстил” /1952-2004/
Завод „Гладишчев”, Уляновска област /1925-2005/
Обединение „Зворикин”, Кострома /1939-2011/
Памукотекстилния комбинат във Волгоградска област /1955 – сега полужив/
Далекоизточен радиозавод, Комсомолск на Амур /1993-2009/
Тракторна манифактура, Москва /1799 – сега полумъртъв, ограбен и разрушен/
Колоездачен завод Йошкар – Ола /1950-2006/
Велозавод, Нижний новгород /1940-2007/
Пермски велозавод /1939-2006/
Пролетарски завод ,Петербург /1926 – сега полумъртъв, плячкосан от новите собственици/
Балтийския завод /1856-2011/
Завод „Сибирско тежко машиностроене”, Красноярск /1941-2011/
Завод „Химпром”, Волгоград /1931-2010/
Иркутския завод за карданни валове /1974-2004/
Чайковски завод за точно машиностроене, Пермския край /1978-1998/
Завод „Ижмаш”, Ижевск /1807-2012/ и още около 78 хиляди заводи и фабрики, загинали в неравната схватка с пазарните окупатори. След приватизацията и реформите нито един от отраслите на Русия – нефт, газ, металургия, енергетика, химия, машиностроене, селско стопанство, лека промишленост и пр. не заработи ефективно. Почти напълно са унищожени гражданското авиостроене, корабостроене, приборостроене, електроника, машиностроене. За 20 години е унищожен две трети от промишления потенциал на Русия. Малкото новопостроени промишлени обекти не могат и на една стотна да компенсират загубите и нещо повече , те работят за превръщането на Русия в суровинен придатък на Запада. (данните са от в-к „Мысль”)
От горната таблица се вижда, че почти всички предприятия и заводи са строени по времето на социализма и преди всичко по времето на Й.В. Сталин. Днес будят насмешка жалките опити да се омаловажи извършеното от съветския народ под ръководството на болшевиките.
И у нас, в България, беше разрушена икономиката и множество заводи и предприятия. Сега функциониращите не могат да компенсират нито на йота повсеместната разруха. Съкращения от работа, безобразни условия на труд, неизплатени заплати, орязване на социални помощи, зверска експлоатация на трудещите се – ето ги „прелестите” на прехвалената „пазарна икономика” (разбирай – дивашки капитализъм). Постепенно започва пробуждането на народа от сладката упойка на „демократи”, „патриоти”, „гербери” и „социалисти”. Хората разбраха, че в парламента има само една партия – партията на българската буржоазия, която вече 30 години умело заблуждава народните маси, и ги храни само с голи надежди за по-добър живот. Тези паразити, яхнали българския народ, знаят само да лъжат и да крадат. Ето, и сега се канят да увеличават цените на ток, вода, парно и какво ли още не след това. Бавно и полека и у нас назрява народното недоволство. Протестираха полицаите, протестираха надзирателите в затворите, протестираха лекари и медицински сестри, превозвачи, метеоролози, майки на деца с увреждания… Един протест затихне, друг започва. Правителството вече се задъхва. Не е ли време всички заедно да излезем на улиците и да покажем, че така вече не може да продължава. Или ще работят в интерес на народа, или да си ходят. Вл. Цеков
