За онези от нас, които са чели първия том на „Капиталът” на Карл Маркс, е съвършено ясно, че днес ние живеем в обществен строй, наречен капитализъм. Но щом като това е така, то съществува и борба между класи – класова борба, с други думи, на съвременната буржоазна класа противостои класата на съвременния пролетариат. От тук и въпросът: кой е съвременният пролетариат? Има най-различни позиции по този въпрос. Едни смятат, че пролетариат са тези, които ги експлоатира буржоазията, т.е. наемните работници от всички професии. Други развиват наивната теория, че пролетариат са само тези наемни работници, на които им плащат малко. Трети са на мнение, че пролетариат са само тези наемни работници, които произвеждат материални блага, както пряко, така и косвено, т.е. всички работници от производствената сфера.
И все пак, кои са пролетариите днес? Темата е много актуална. В наше време информацията е много голяма по обем, общодостъпна е и е почти безплатна, но хуманитарните и обществени науки като че ли изостават от развитието на естествените и точни науки. Откъсналите се от живота на народа съвременни учени, философи, журналисти и прочие буржоазни интелигенти говорят, че вече нямало работници. Но всеки, който види работещите по ж.п. линиите, по пътните магистрали, по строителните обекти в градове и села, по фабрики и заводи, вижда доказателствата, че работници има. И така, работници има, но явяват ли се те класа? Ленин отговаря на този въпрос така: „Класи се наричат големи групи от хора, които се различават по своето място в исторически определената система на общественото производство, по тяхното отношение към средствата за производство /в голямата си част закрепено и оформено в закони/, по тяхната роля в обществената организация на труда, а следователно по начините на получаване и размерът на онази част от общественото богатство, с която те разполагат.” /Ленин, брошурата „Великият почин”/
„Великият почин” е отлична брошура, в която е описан хода на еволюцията на работническата класа. Но пролетарии ли са работниците? Терминът пролетариат също съществува и е въведен от Маркс и Енгелс в хода на обобщения опит от развитието на капитализма в европейските страни.
„Пролетариат се нарича тази обществена класа, която придобива своите средства за живот изключително по пътя на продажбата на своя труд, а не живее за сметка на печалба от някакъв капитал.”- това го пише младият Енгелс в „Принципите на комунизма” /1847 г./. Но вече зрелите Маркс и Енгелс пишат и говорят, че пролетария живее не от продажбата на труда, а на работната сила, която е съвкупност от физически и духовен потенциал, която всеки път се пуска в ход при производството на материални блага. Способността да се създават услуги и духовни блага от работна сила не се споменават.
Сред обществото битува и заблудата, че при капитализма има само две класи и следователно, който не е капиталист и експлоататор, той е пролетарий и експлоатиран. Не, обществото не е само черно-бяло и капитализмът експлоатира не само пролетариата, а всички. Дребните предприемачи експлоатират само себе си, ако не ползват наемни работници. И тях ги експлоатира едрият капитал, но те не са пролетариат. Пролетариат са тези, които не живеят за сметка на свой капитал и участват в производството на материални блага. Сферата на услугите е вторична по отношение на сферата на производството, затова сферата на производството е по-прогресивна и работещите в нея, а именно работническата класа, е по-прогресивна /по-революционна/. Ако в някоя страна внезапно изчезнат промишлеността и транспорта, едва ли ще ни бъде до услуги! За да могат продавачът, инженерът, лекарят, учителят да вършат своята работа, на тях им е нужно помещение, електричество, вода, отопление, техника. Всичко това се създава от работниците. Така че работниците се наричат революционна класа, изхождайки от тяхната роля в обществото днес и в бъдеще.
Във „Великият почин” Ленин пише за социализма, че той „все повече ще се опира на свободната и съзнателна дисциплина на самите трудещи се. Тази дисциплина няма да дойде от небето и няма да е плод на добри пожелания, тя ще израсне от материалните условия на едрото капиталистическо производство и само от тях.” Т.е. пролетариатът е най-дисциплинираната класа. Причината за това е проста. Промишлеността – това е обществено производство. Промишлените вериги днес са дълги, сложни и високотехнологични. За да се осъществява нормално производство е нужно всички звена от веригата да работят, а най-важното звено – това е работникът. Но в процеса на производството той не е индивидуален, независим. Неговото положение зависи от всички останали. Работникът може и е длъжен да се кооперира с колегите си по цех, може и е длъжен да се бори за съкращаване на работния ден и за повишение на заплатата. Условията, при които се трудят работниците, са по-тежки в сравнение с останалите и за това те от самото начало са другари по нещастие. Но също така и много по-лесно се обединяват. Но буржоазията винаги е пречела това да стане. Приказките за „постиндустриално общество” им пречат, приказките, че всеки може да започне бизнес и да преуспее им пречат, приказките за стабилност, свобода и демокрация им пречат, създадените псевдоработнически и псевдосоциалистически партии им пречат, пречат им и многобройните партии с наименование „комунистически”, всъщност опортюнистични, изкуствено създадени за да разединяват работническото и комунистическо движение.
И така, ние разбрахме какво е пролетариат. Но това не значи, че „непролетариите” не са ни другари. Градските и селски трудещи се, служители, работници в сферата на услугите, учители, лекари, продавачи – всички ние сме съюзници и другари по нещастие, подложени на жестока експлоатация от буржоазията. Нашият ад създава нейния рай! За това всички ние – трудовият народ, еднакво се нуждаем от социализъм!
РД
