От самото си създаване човечеството е принудено да се занимава с продуктивен труд. Трудът е основната и неотменима човешка потребност. Развитието на обществото винаги е съпроводено с развитие на производителните сили и следователно с повишена производителност на труда. Повишената производителност на труда се постига, първо, чрез задоволяване на нарастващото търсене на обществото на продукти и услуги, и второ, чрез запазване на енергията и ресурсите, изразходвани за създаването на тези продукти и услуги. Последното означава спестяване на общото време, изразходвано от обществото, или спестяване на обществен труд, който се измерва във време.
Как човек прекарва времето си? Първо, времето за продуктивен труд се изразходва за производството на материални блага, тяхното движение в пространството и създаването на енергия. Такъв труд може да бъде насочен към задоволяване на нуждите на обществото като цяло и обикновено се заплаща, или към задоволяване на лични нужди, като например почистване на къщата или приготвяне на храна. Второ, човек, както всеки жив организъм, се нуждае от време, за да задоволи физиологичните си нужди: сън, миене, хранене и т.н. Трето, човек се нуждае от време, посветено на развиване и реализиране на творчески способности, задоволяване на специфични социални потребности от комуникация и признание, и време за това, което най-общо може да се нарече свободно, всестранно развитие. Това време, свободно от продуктивен труд и изразходвано за всестранно човешко развитие, се нарича свободно време. Съществува и четвърти начин на прекарване на времето – време, макар и свободно от труд, не изразходвано за човешко развитие – време, прекарано в стоене на опашки, пътуване до работа или магазин, получаване на медицински услуги, получаване на сертификати от държавни агенции, „нежелано“ време, прекарано пред телефони, компютри и телевизионни екрани, време, прекарано в пиене и т.н. Такова време не може напълно да задоволи нуждата от почивка, свободно време и развитие и следователно със сигурност не е безплатно. Свободата, независимо дали се разбира като съзнателна необходимост или като овладяване на обстоятелствата със знания, е свързана със знанието, а знанието не може да бъде придобито без свободно време.
С развитието на производителните сили хората получили възможност да се занимават с нещо повече от просто продуктивен труд. Обществото започнало да посвещава част от времето си на науката, изкуството и различни услуги. Това разделение на труда допринесло както за повишаване на жизнения стандарт – появили се нови инструменти, каменни сгради и течаща вода – така и осигурило намаляване на общото време, прекарано от обществото в продуктивен труд. В резултат на това човечеството, излизайки от примитивния комунизъм в ерата на експлоататорските общества, започнало да еволюира по пътя на намаляване на населението, заето в производството. Появили се работнически и неработещи класи, както и слоеве, занимаващи се предимно с непродуктивни дейности, в резултат на което се появили научни открития, произведения на изкуството и т.н. Литературата описва живота на нашите трудещи се предци като хора, работещи от зори до здрач при най-сурови условия, обикновено в рамките на малка част от родното си място. Животът на тези, които не работели, напротив, бил изобразяван като безделен: робовладелци, земевладелци и принцове изучавали чужди езици, музика и науки, пътували до именията си и се посещавали взаимно в чужбина. Работниците и селяните са живели кратък живот, но са успявали да произведат десетки хиляди часове, тъй като са започвали да работят на възраст 5-8 години, не са имали почивни дни или ваканции и рядко са умирали след 30-годишна възраст. Например, робите по време на класическото робство в Древен Рим са могли да работят 15-16 години и са произвеждали над 80 000 часа в рамките на 14-16-часов работен ден, сравнимо с реалния трудов стаж на индустриалните работници в съвременните икономически развити страни. Класовата борба за подобряване на условията на живот е приела формата на бунтове на роби и по-късно селски въстания.
Капитализмът е изисквал по-високо ниво на образование от работниците; възникват училища и капиталистите са били принудени да обучават работниците на грамотност, което е допринесло за развитието на класовото съзнание. Производителните сили са продължили да нарастват и човечеството е разширило запаса си от време, свободно от продуктивен труд, но това време е останало достъпно за малцинство. Дори офис работниците са работили дълги часове, защото продължителността на работния ден за производствените работници е определяла горната граница за работния ден за всички работници. Тогава работниците, чийто работен ден през 19-ти век е бил приблизително 11 часа, започват да се борят по целия свят за по-кратък работен ден, изтъквайки лозунга „8 часа за работа, 8 часа за почивка, 8 часа за сън“. Водещи мислители преди 150-200 години започват да говорят за прогресивния характер на всеобщото участие в производството, което би довело до премахване на социално-икономическите различия, създадени от старото разделение на труда, за всеобщото участие в управлението и за невъзможността за преход към нов ред без социална революция. Разбира се, привилегированите класи на държавата, свикнали от векове да не правят нищо, абсолютно нищо, да се гмуркат в лукс и да прахосват богатствата, наследени от „благородния си произход“, заедно с представители на едрата буржоазия, също обогатени единствено чрез ограбване на работническата класа, се борят срещу подобни революционни възгледи. Революционната литература е цензурирана, организациите са преследвани, а информационното пространство е запълнено с публикации, които отвличат вниманието на работниците от класовата борба – националистически, религиозни и дребнобуржоазни.
И така, през 1917 г., при капитализма, по време на Първата световна война, „в най-неподходящия момент“, руската работническа класа внезапно въвежда осемчасов работен ден и шестдневна работна седмица. Великата октомврийска социалистическа революция бележи началото на ерата на революции и контрареволюции. Един от първите декрети на съветското правителство е декретът за установяване на осемчасов работен ден. Това затвърждава в закон волята на управляващата класа – работническата класа. Борбата, както знаем, е абсолютна и дори в съветската държава легализирането на осемчасовия работен ден среща такава съпротива, че привържениците на стария ред успяват да изтръгнат седемчасов работен ден от служителите, запазвайки старите класови и социално-икономически различия. Но комунистическата тенденция е силна и в ранните години на съветската власт и привържениците на тази прогресивна тенденция започват да развиват институцията на работническия патронаж, да включват работниците в управлението и да откриват вечерни училища за възрастни. Неудържимият растеж на производителността на труда започна да работи за свободното и всестранно развитие на обществото като цяло, а не само за шепа земевладелци и капиталисти. И до 30-те години на миналия век работният ден беше намален до седем часа. Хората започнаха да учат по-дълго, да четат повече и се появи време за любителски представления, музикални и филмови изследвания, масово участие в политиката, както и време за редовни спортни занимания, включително във военно-спортни дружества. Намален беше не само работният ден, но и общият фонд на работното време на обществото поради увеличаването на броя на неработещите.
Работни празници, платени отпуски и болнични, както и ограничаване на работния ден за подрастващите до четири часа, а за възрастните в опасните производства до шест часа. Свободното време също беше увеличено чрез намаляване на „времето за губене“ и времето, прекарано в домакински задължения, както бе споменато по-горе: жилища бяха осигурени в близост до работните места, храната се предлагаше в обществени столови, домовете бяха снабдени с електричество, газ и топла вода, малките деца можеха да посещават предучилищни заведения, а учениците можеха свободно да пътуват до извънкласни дейности.
Тези мерки позволиха на работещото население да се научи как да работи с ново оборудване и да използва нови методи, без да прекъсва работата си, да обучава военни, например в ОСОАВИАХИМ и ДОСААФ, да участва в управлението (контрола) на правителството, да предава опит на новопристигналия персонал и да обучава млади хора. Всичко това изигра решаваща роля за спечелването на войната. Например, асовете-пилоти Александър Покришкин и Иван Кожедуб, снайперистът Василий Зайцев, спортистът Леонид Мешков и много други бъдещи военни герои, включително жени, които преди това бяха обвързани с продуктивна работа у дома, се обучаваха чрез такива общества и аероклубове, без да прекъсват основната си работа. По време на Великата отечествена война над 9 милиона души са се обучавали чрез такива общества. Днес ученето да се управлява самолет или дори огнестрелно оръжие е практически лукс, дори и със свободно време.
Краткият работен ден позволява временни удължавания по време на трудни периоди от живота на страната, например по време на неуспех на реколтата, епидемии или войни. Тогава част от свободното време на цялото работещо население може да се използва за борба с подобни бедствия.
Намаляването на работния ден в СССР оказа дълбоко влияние върху продължителността на работния ден в капиталистическите страни, преживели „Голямата депресия“ по време на Първата петилетка. Например в Съединените щати в края на 30-те години на миналия век е въведена 40-часова работна седмица.
Онези, които са подкрепяли негативната тенденция в развитието на социализма, водена от излизането му от капитализма, са мечтали да организират живота си така, че да работят по-малко и да живеят за сметка на другите. Работническият контрол престава да съществува до средата на 30-те години на миналия век. В подготовка за голяма война през 1940 г. работният ден е увеличен на 8 часа, а по време на войната работният ден става напълно нередовен. Когато войната приключва, започва период на мирно възстановяване, страната се връща към 8-часовия работен ден и движението към по-кратко работно време спира дотук… Въпреки петкратното увеличение на световното население в сравнение с края на 20-те години на миналия век и опустошителната Втора световна война, прогресът в производителните сили осигурява огромни икономии на труд в производството, като същевременно увеличава продукцията. Както казва В И Шишкарев, говорейки на научно-практическа конференция през 2016 г.: „Нашите дядовци, които са постигнали осемчасовия работен ден, са работили по парни двигатели и конски превозни средства. Аз работех, когато вече се бяха появили плазмено рязане на метал, лазерно закаляване на обшивките на двигателите и т.н. Технологиите са напреднали толкова много, че е станало ясно, че е възможно да се работи по осем часа наведнъж.“ Но това не се случва и работната седмица се свива. През 70-те години на миналия век е въведена петдневна, 40-часова работна седмица, което допринася за корупцията на населението. А по време на най-острия период на контрареволюцията – перестройката – на хората масово започват да се раздават градински парцели. В резултат на това мнозинството, несъзнателната част, от трудещите се е изключена от социалната активност и най-вече от класовата борба. Те прекарват свободното си време в изграждане на лични „дачи“, риболов и игра на домино. Междувременно, след контрареволюцията от 1961 г., жилищните райони започват активно да се строят и хората започват да прекарват повече време в пътуване до работа. Така част от свободното им време започва да се губи за ненужно време.
Защо по-краткият работен ден е по-важен от по-кратката работна седмица? Всяка дейност е добра, първо, заради своята последователност или редовност, и второ, трябва да има разумни времеви ограничения. Ако увеличите производството на първия ден чрез интензифициране на труда, не можете да очаквате висока производителност на следващия ден, защото човек се нуждае от повече време за възстановяване. Освен това, изследванията показват, че производителността е по-висока в първите часове на работния ден, отколкото по време на извънреден труд. Сегашната продължителност на работния ден възпрепятства способността за непрекъснато подобряване на уменията и преквалификация на работниците. В дългосрочен план дългият работен ден води до натрупана умора, която не се облекчава от часовете за почивка и отдих, които от своя страна се намаляват. Здравословното хранене, сън и режим на почивка са основата на човешкото здраве: трябва да се спи достатъчно всеки ден, а не през почивните дни, трябва да се храните 3-4 пъти на ден, а не 2 и т.н. Същото важи и за свободното време и социалните дейности. Например, ако спортувате, четете или се наслаждавате на здравословен начин на живот, ако четете книга или участвате в синдикална работа, трябва да го правите редовно и умерено, а не от време на време или с екстремни, интензивни натоварвания. Същото важи и за отглеждането на деца: то изисква редовни инвестиции във време; не можете просто да общувате с тях веднъж седмично; това трябва да се случва всеки ден и с чист ум. Същото важи и за мерките за гражданска защита и безопасност на труда. Бих искал специално да подчертая, че свободното време отваря възможности за работниците да се занимават със социални дейности като четене на политическа литература, участие в класовата борба и управление на държавата – точно такъв вид използване на времето, което класата на потисниците ненавижда. Освен това, буржоазията обективно се стреми да удължи работния ден, за да увеличи абсолютната принадена стойност. Съвременните изследвания в развитите капиталистически страни показват, че скъсяването на работния ден води до прогрес за цялото общество. Отпочиналите хора работят по-добре, както физически, така и психически, живеят по-дълго, а предприятията им показват по-висока производителност на труда; в такива страни може да се говори за по-високо социално благополучие. Изследователите подчертават, че, първо, съвременното общество не е необходимо да увеличава разходите за труд, за да задоволи нарастващите си материални нужди, т.е. да увеличи общото работно време в производствения сектор, и, второ, че при всеобщо участие в производството би било възможно да се намали продуктивното работно време до 3 часа до 90-те години на миналия век ! Но капитализмът възпрепятства тази тенденция, което е неизгодно за богатите, които тлъстеят от труда на другите. Те лъжат, че със свободно време хората само ще пият. Шофьорът Н П Французов уместно отбелязва на гореспоменатата конференция: „По-рано в едно нормално село е имало 2-3 пияници, както сега в голяма жилищна сграда. И тези хора веднага се виждат. Повечето хора обаче не са склонни към това. И е човешка природа да прекарват свободното си време в това, което обичат“. Капиталистите лъжат, че самите работници искат да работят повече. Но именно капиталистите пилеят този спестен продуктивен труд, като намаляват броя на членовете на обществото, ангажирани в производството, принуждавайки хората да работят извънредно чрез безработица и заплати на бедността. Капиталистите дори превръщат платеното работно време в загуба. Те нарушават работните процеси, така че изискват постоянно да се върши една и съща работа и да се преработва, произвеждат нискокачествени продукти, за да произведат нови бройки от същия продукт за продажба, губят време в празни срещи и бърборене, отнемайки най-ценното нещо, което човек има – свободното време. Капиталистите лъжат за ниската безработица, давайки на населението право на труд. Но каква работа? Работа за три копейки по осем часа на ден, което, като се вземат предвид пътуването до работа и извънредния труд, отнема 10-13 часа на ден. В резултат на това хората биха се радвали да сменят работата си, но работа с поносими условия на труд е изключително трудна за намиране.
От всичко гореизложено следва, че макар по-краткият работен ден да е от полза за обществото като цяло, основният глас на този интерес е работническата класа, докато основната пречка е буржоазията. Продължителността на работния ден, както и другите условия на труд, отразява баланса на силите в класовата борба.
През 2020 г. руската буржоазия прие пенсионна реформа, увеличавайки общото количество работно време, натрупано през целия живот, с почти 10 000 часа. С разпадането на Съветския съюз продължителността на обучението в университетите е намалена и дори 10-ти и 11-ти клас училищни години са станали по-трудни. Това представлява допълнителни няколко хиляди часа. Границите на трудовия стаж са разширени не само отгоре, но и отдолу. Заслужава да се отбележат резултатите от проучване, показващо, че намаление с 200 часа на средния брой отработени часове годишно на работник води до увеличаване на продължителността на живота в страната с една година . А през 2026 г. буржоазията ще разшири годишния лимит за извънреден труд от 120 на 240 часа и ще намали периода на почивка след четири часа извънреден труд от два дни на един ден. Като „компенсация“ служителите ще имат право на допълнителен платен ден годишно за медицински прегледи, като същевременно запазват работата си и средните си доходи. Както вече установихме, медицинските грижи не могат да се считат за свободно време, така че на работниците просто се „дава възможност да печелят допълнителни пари“. Според член 99 от Кодекса на труда на Руската федерация, първите два часа извънреден труд трябва да бъдат платени поне време и половина, а следващите часове поне двойно. Важно е също да се помни, че в Русия работниците работят само 40-60 минути на ден за заплатата си, а през останалото време създават излишен продукт, който отива в джобовете на капиталиста. Следователно, при сегашните нива на заплатите, дори с извънреден труд, капиталистът не само няма да загуби, но и ще спечели щедро. По този начин, първо, извънредният труд е много печеливш за капиталистите, второ, води до влошаване на положението на тези, които се съгласяват на извънреден труд, и трето, влошава ситуацията.
Участието на всички работници е от решаващо значение, защото при работното натоварване се разпределя между извънредните работници. Разбирайки това, съвестните работници и другите служители отказват да работят извънредно. Членовете на Работническата партия на Русия, работникът В И Шишкарев, „никога не е работил извънредно, нито по съветско време, нито при капитализма“ ; А Круглов, с извънреден труд, е печелил 5000 рубли повече, отколкото без него, а след като се е отказал от него, е започнал да печели повече, отколкото с него; работникът А Федин отказва извънреден труд и редовно провежда образователна работа сред колегите си.
Единственият адекватен отговор на работническата класа на всички тези мерки може да бъде само искане за по-кратък работен ден. Трябва да се вземат мерки за насърчаване на всички работодатели да поддържат и увеличават заетостта. Ето защо законодателното намаляване на нормалния работен ден без намаляване на заплатите е спешно и необходимо.
Преходът към шестчасов работен ден вероятно е невъзможно да се осъществи за една нощ във всички предприятия. В редица от най-големите предприятия обаче това е напълно осъществимо, единствено защото приходите им са толкова високи, а заплатите толкова ниски, че могат, в случай на реална производствена нужда, да наемат необходимата работна ръка. Борбата за скъсяване на работния ден ще насърчи капиталистите да инвестират в развитие на производството, а не в увеличаване на абсолютната принадена стойност. В момента те не са особено заинтересовани от това, тъй като вече генерират свръхпечалби, без да развиват производство.
Искането за преминаване към шестчасов работен ден е много сериозно и за осъществяването му е необходима истинската сила на най-заинтересованите слоеве от населението. Работническата класа е основната производителна сила на човечеството; именно работническата класа трябва да се организира и да принуди капиталистите да организират производството или да подадат оставка, обявявайки се за некомпетентни и остарели на настоящия етап от развитието на обществото. Всички предпоставки за такова искане са налице; единственото, което липсва, е силна организация на работническата класа. Такава организация трябва да бъдат Съветите на работническите депутати.
Шамардин Валентин, член на РПР – превод от „Фонд рабочей академии“ Милчо Александров
