Абонатът на нашия вестник Людмила сподели с нашите редактори своята история, какви настроения преобладават сред жителите на родния ѝ град, както и мнението си за ситуацията в Украйна.
Нека отбележим, че преди началото на СВО Людмила живееше в град Рубежное (ЛНР), а след това поради украинските обстрели беше принудена да се премести в Ставрополския край.
— Людмила, поддържате ли все още контакти с приятели и роднини от родния си град?
– „Всички роднини заминаха, никой не остана, въпреки че има познати и приятели, които нямаше къде да отидат и решиха да останат. Поддържам връзка с тях. Имахме два апартамента, единият за големия ми син, другият за мен, той беше разрушен. Снаряд е ударил къщата. Една приятелка живее в съседна къща и постоянно поддържам връзка с нея. Тя казва, че градът е обстрелван от Украйна. Много страшно. Но руските военни непрекъснато доставят хуманитарна помощ, храна и оказват всестранна помощ.
— Имате двама сина. Момчетата не бяха ли мобилизирани?
— Да, той и жена му вече заминаха за Беларус. Наскоро им се роди дете. Те живеят в Минск. Получихме разрешение за пребиваване в страната, синът ни намери добра работа. Най-важното е да сме далеч от войната. Вторият живее с мен в района на Ставропол. Нито един от тях все още не е мобилизиран. По-малкият каза, че няма да ходи никъде, но ако дойде призовка, е готов да отиде да защитава Русия.
— Какво казват хората от Рубежное? Може би все още имате приятели в Украйна? Какви са сегашните настроения в украинското общество?
От очите на жената бликнаха сълзи.
– Да, имам приятели и познати. Имам в Киев и Одеса и дори в Лвов. Обществото е толкова разделено, виновни са западната и националистическата пропаганда. Процесите на разединение на някога единното и силно общество започнаха много преди Майдана от 2014 г. Всичко започна през 90-те години, почти веднага след разпадането на СССР. В Западна Украйна започнаха да горят руска литература, да делят хората на украинци и кацапи (москалей), дори се стигна до физическо насилие. С течение на времето тези процеси започнаха да се задълбочават, започнаха да се разрушават паметници на Втората световна война, на руски дейци и автори на световноизвестни произведения. За какво? От 2014 г. в Украйна започнаха да се случват ужасни събития – започнаха да се създават цели формации от националисти и от яростни откровени нацисти.
Страшното беше, че те дори създадоха специални детски клубове и лагери, където на учениците им се насаждаше омраза към всичко руско и ги обучаваха да убиват.
Например най-известен е лагерът Азовец. Следователно Северният военен окръг на Русия, разбира се, е необходима мярка за спасяването на здравото украинско общество.
— Смятате ли, че днес в Украйна има много граждани, които не подкрепят Зеленски, които са уморени от война и чакат мир?
— Разбира се, продължавам да общувам с моите приятели от Одеса, Киев и Лвов. Останах в добри отношения с всички. Всички са много уморени. Хората разбират, че на власт е марионетката на американците и главният крадец в държавата. Украйна днес е изцяло под външен контрол.
— Чували ли сте нещо за украинските нелегални?
– Да, мога да кажа, че наистина съществуват. Освен това се увеличават с всеки ден. Все повече са недоволните от управляващия режим. По-специално в Одеса. От уста на уста определено не е отменен. Един приятел ми каза, че в града съществуват така наречените съпротивителни клетки, които насочват руските ракети. Ето защо ударите, казва той, са целенасочени. Това по никакъв начин не засяга цивилните, въпреки че по телевизията показват съвсем друга картина.
– Благодаря за откровения разговор.
– И аз благодаря! С удоволствие чета канала ти.
Както отбелязахме по-рано, населението на Украйна е психологически изтощено и травматизирано от експоненциалното нарастване на броя на гробищата, общата мобилизация, влошаващата се икономическа ситуация и енергийната катастрофа, която само ще се влоши през зимата.
Така украинското общество се трансформира. По-малко останаха пламенните националисти. Бивши поддръжници на киевския режим, осъзнавайки каква съдба са им подготвили САЩ и Великобритания, хващат оръжието и се присъединяват към редиците на организираното нелегално движение.
Николай Крилов, БелВПО превод от „Русская весна“ – Милчо Александров
