174 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Идеологът, организаторът и вождът на българската национална революция Васил Левски (Васил Иванов Кунчев) е роден на 6 юли 1837 година в Карлово в семейството на среден занаятчия. Получил основно образование в килийното училище и след това във взаимното училище, Левски прекъсва учението си, тъй като обеднялото семейство не можело да го издържа. Петнадесетгодишен, той става послушник, а след това и калугер срещу обещанието да получи издръжка за по-високо образование, към което той неудържимо се стреми.

Но борбата на народните маси започва да се разгаря, тяхното политическо съзнание се изостря и расото започва да тежи върху плещите на дякон Игнатий. Той вижда своя път в редовете на борците за свобода, особено когато до него достига зовът на Раковски за въстание, за революция. В края на 1861 година в него назрява решението “ да се посвети на отечеството си, да му служи до смърт и да работи по народната воля „, както сам той се изразява по-късно. Левски захвърля расото и заминава за Белград.

Постъпил в „българската легия“ на Раковски, бившият дякон участвува в нейните подвизи срещу общия враг на южните славяни и за своя героизъм получава прозвището Левски. След разпускането на легията Левски се връща в България, където изпитва за известно време „прелестите“ на турския затвор в Пловдив. Освободен по застъпничеството на руското вицеконсулство, той става учител в село Войнягово, а след това – в Добруджа. По време на учителствуването си Левски развива революционна пропаганда, влиза във връзка с народните хайдути по Балкана, обучава младежите на военно изкуство. През пролетта на 1867 година Левски се озовава във Влашко, където става знаменосец на четата на Панайот Хитов.

На 28 април 1867 година четата на Хитов минава Дунава при Тутракан, достига до Балкана, преброжда го по цялото му протежение, води няколко сражения и след три месеца се прехвърля в Сърбия.

В Левски се заражда мисълта за нова тактика на революционното движение, която да отговаря на нарасналия революционен подем в България и да е в състояние да осигури успеха на революционните акции. Левски поема пътя на организирането на революционната борба на българския народ чрез създаване на мощна вътрешна революционна организация, на здрава революционна партия. Отсега нататък това става смисъл и задача на неговия живот.

Васил Левски взема дейно участие в живота и на българската революционна емиграция в Румъния. Тук той тясно се свързва с Любен Каравелов и особено с Христо Ботев. Несполучил да осъществи своята съкровена мечта – да отиде и се учи в Русия – Васил Левски упорито работи за своето политическо издигане, редовно следи революционната и друга преса в Румъния, проявява интерес и към „Периодическо списание“, орган на книжовното дружество. Тук той се запознава със свободолюбивите идеи на своето време и особено с идеите на „Млада Русия“, т.е. на великите руски революционери-демократи, които оказват огромно въздействие върху формирането на неговия мироглед.

Плът от плътта и кръв от кръвта на народа, закален в революционните битки с турските потисници, Васил Левски израсна от знаменосец на Панайотхитовата чета в знаменосец на българския народ, в пръв и ненадминат глашатай, организатор, общопризнат водач и идеолог на българската националдемократична (буржоазна) селска революция.

Левски издигна на нов, по-висок етап националнореволюционната борба на българския народ. Свързан здраво с народните маси, изучавайки основно опита на нашата националноосвободителна борба, той стигна до гениалния извод, че поробеният народ, колкото и недоволен да е от турската робия, по пътя на стихийното негодувание и борба няма да се освободи. Турското иго ще бъде отхвърлено чрез организирането на една обща национална революция, за чиято подготовка и провеждане трябва да се изгради здрава вътрешна революционна организация. Идеята за създаване на вътрешна  организация, за изграждане на широка мрежа от комитети беше най-великото достижение на революционнодемократическата мисъл, до което достигна българското освободително националнодемократично движение.

Последователен революционер, Васил Левски беше безпощаден враг на българските чорбаджии-изедници, на предателите и изменниците на народното освободително дело. С най-жлъчни думи на люта омраза и ненавист заклеймява той тези български изроди-доносчици и шпиони на турските паши и бейове и тяхната позорна противонародна дейност.

Разбрал чсно пагубната роля на западноевропейските капиталистически държави към българското освободително движение, той подхвърля на открита критика поведението на техните правителства, като в същото време изразява надеждата си за помощ от Русия:

„Ние вече уверихме, че европейската ингелезка (английска) цивилизация, човеческите немски идеи, християнските проповеди на протестантите и пр. и пр. не са нищо друго освен „стани, куме, да седна“. Франция служи нам за огледало. Ние сме намерени да не плачем вече никому и да не вярваме ни на един невикан приятел, ако само с тоя приятел ни не свързва родствена связка и просто интересът на отечеството ни. Доста сме се вече лъгали! И наместо сълзи и молитви, ние сме захванали да леем коршуми…“

Васил Левски се бореше за „народна и чиста република“. Кой не помни неговите знаменити думи: „Ще имаме едно знаме на което ще пише: „Свята и чиста република“.

„В Българско – пише той до чорбаджи Ганчо Милев от Карлово – не ще има цар, а „народно управление“ и „всекиму своето“. Всеки ще си служи по вярата и законно ще се съди както българинът, така и турчинът и пр. Свобода и чиста република.“

Революционно-демократичната идеология на Васил Левски е проникната от най-възвишен, искрен и кристално чист боеви патриотизъм. Живо въплъщение на неговата революционнодемократическа идеология, на неговата демократическа програма беше упоритата му дейност за изграждане на стегната и здрава революционна организация в България.

Левски неуморно, ден и нощ обикаля от град на град, от село на село и навсякъде организира, зове към въоръжена борба срещу турската тирания. За кратко време той покрива родната страна с мрежа от революционни комитети. Своето изключително влияние той дължи на личния си пример, на прекрасните си качества на организатор и пламенен агитатор, на последователен революционер-демократ, на силата на великите освободителни идеи.

Васил Левски изгради на основите на демократическия централизъм стройна нелегална, но масова народно-революционна организация с Централен комитет, с окръжни комитети, с частни (местни) революционни комитети в повечето градове и села, със строга дисциплина и отчетност.

Гнусно предателство сложи край на легендарната, изпълнена със себеотрицание и чутовни подвизи революционна дейност на великия Апостол, патриот и борец за национална свобода и народни правдини.

На 19 февруари 1873 година в София Левски е обесен от турската власт.

В тази връзка незабравимият Вълко Червенков пише: „Левски и Ботев са предшественици на работническата класа, на нейната освободителна борба. Като такива предшедственици, тяхното дело е велико. Никога това дело забрава няма да покрие. То ще свети през вековете като съвършен образец и като назидание на българските поколения за чиста и безгранична служба на народа, на Отечеството, за безмерна любов към тях. Никога нито едно честно българско сърце няма да престане да тупти и да се вълнува от национална гордост, че в предверието на борбата на българските трудещи се от градовете и селата начело с работническата класа и Комунистическата партия за социализъм се издигат исполинските фигури на Васил Левски и Христо Ботев, че нашият народ е дал такива изумително цялостни и светли истински гении.“

Tags: , ,