На 2 юли 1949 година след продължително и тежко боледуване в санаториума „Боровиха” близо до Москва умира велитият син на българската работническа класа, видният деец на международното работническо движение, вождът и учителят на българския народ, основателят на Народна република България – Георги Димитров.
По традиция на този ден, редакцията на в-к Комунистическа правда публикува известни материали от него.
ПРОГРАМА НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ
17 ЮЛИ 1942 г.
Противонародната политика на Цар-Борисовото правителство съставлява същинска национална опастност. България днес се превръща фактически във васал на Хитлер, а българският народ – в роб на немските империалисти.
При неизбежния разгром, на който е осъден Хитлеровият маниачески план за господство в света, всяко продължение на тая предателска политика означава съзнателно тласкане на българския народ в пропастта и погубване на неговата национална независимост.
Върховен дълг на българския народ, на неговата армия и патриотична интелигенция в сегашния исторически момент е да сплоти в могъщ Отечествен фронт за спасяването на България.
Отечественият фронт си поставя следните неотложни задачи:
1. Да не допусне въвличането на България в престъпна и гибелна за българския народ хитлеристка война.
2. Да оттегли незабавно българските войски, изпратени за потушаване борбата на братския сръбски народ срещу германското и италианското иго.
3. Да разкъса съюза на България с хитлеристка Германия и с другите държави от Оста, да освободи българската земя от германските фашистки и гестаповски банди.
4. Да спре износа на храни и на сурови материали в Германия и другите държави от Оста. Да осигури прехраната на народа и армията и снабдяването на населението по достъпни цени с предмети от първа необходимост.
5. Да осигури съгласно Атлантическата декларация националните интереси на българския народ чрез споразумение с други балкански народи и чрез тясна дружба и сътрудничество на България със Съветския съюз, Англия, САЩ и другите свободолюбиви народи.
6. Да освободи незабавно всички цивилни и военни лица, преследвани за тяхната борба срещу фашизма и хитлеристка Германия.
7. Да възстанови политическите правдини на народа, особено свободата на печата, събранията и сдруженията; да премахне всички противоконституционни, противонародни и фашистки закони.
8. Да изтръгне армията от ръцете на фашистко-монархическата клика и да вземе решителни мерки тя да не може да бъде използвана за противонародни цели. Да осигури правата на офицерите, подофицерите и войниците като пълноправни граждани.
9. Да разтури фашистките организации от типа на „Бранник”, „Съюз на ратниците”, „Легиона”.
Да обезвреди фашистките главорези и престъпници и вземе мерки за тяхното примерно наказание.
10. Да запази народното богатство и народния труд от чужди посегателства и да създаде условия за правилното икономическо развитие на България като свободна и независима страна.
11. Да осигури народния поминък, работата, дохода и човешкото съществуване на трудещото се градско и селско население.
12. Да изкорени фашисткото мракобесие, расовата ненавист и унижението на националната чест на нашия народ.
Осъществяването на тия насъщни за нашия народ задачи налага час по-скорошното създаване на истинско национално правителство, способно да проведе твърдо и последователно спасителната политика на Отечествения фронт. Поради това Отечественият фронт поставя като най-близка цел на своята борба смъкването от власт на сегашното предателско, противонародно хитлеристко правителство и създаването на истинско българско национално правителство.
Опиращо се на волята и поддръжката на целокупния български народ, това правителство ще подготви така също условията за свикването на Велико народно събрание, което ще определи бъдещата форма на управление на България и ще създаде необходимите конституционни и материални гаранции за свободата, независимостта и процъфтяването на нашата родина.
Съч.Т.11, 1954, с.108-110
