На 2 юли 1949 година коварната и неумолима смърт отнема живота на най-великия син на България Георги Димитров. Престана да тупти пламенното сърце на вожда и учите ля на Българската комунистическа партия, на синдикалното движение, на създателя на теорията за Отечествения фронт, на целия трудещ се български народ. В негова памет редакцията на в-к „Комунистическа правда“ публикува ръкописа му:
НАСТЪПИЛ ЛИ Е ВЕЧЕ МОМЕНТЪТ ЗА СОЦИАЛНАТА РЕВОЛЮЦИЯ?
(БЕРЛИН) – по това време той се намира във Виена, вероятно Берлин се указва по конспиративни причини
Когато непосредствено след победоносната Октомврийска революция на руските работници и селяни всички страни бяха раздрусани от революционните движения и цяла Европа се намираше пред прага на социалната революция, социалдемократическите партии, както е известно, измениха на делото на революцията и на жизнените и върховни интереси на пролетариата, като вместо да поведат работническите маси на решителен бой за завладяването на политическата власт, съюзиха се с буржоазните партии, влязоха в състава на буржоазните правителства и положиха извънредно големи старания за потушаването на избухващите революционни движения.
Големите теоретици на интернационалната социалдемокрация се опитаха тогава да оправдаят и теоретически извършената измяна. Позовавайки се на самия Маркс, те развиха тезата, че към осъществяването на социализма пролетариатът може да прибегне само когато капитализмът достигне и в последния кът на света такова високо развитие, щото капиталистическият начин на производство сам по себе си стане излишен. И понеже – според тях – непосредствено след войната това положение още не бе достигнато, то и социалната революция се явявала невъзможна и ако би била тъй преждевременно предприета, ще донесе само пакост за пролетариата и за делото на социализма.
Днес, когато основите на капиталистическия свят се разклащат от една нова революционна вълна и когато специално Германия се намира отново пред прага на революцията, официалната социалдемокрация прибягва пак към самата теоретическа обосновка, за да подготви очевидно психологически новата своя измяна.
Особено типичен пример за това представлява поместената във виенския „Арбайтер цайтунг“ (от 25 ноември т.г.) статия на германския социалдемократически водител Felix Stὅtzinger. В тая статия, след като дава една вярна картина на страшната криза, която днес преживява Германия, и на крайно бедственото положение, в което германският пролетариат се намира, авторът се пита: е ли това положението, което Маркс предвижда за предприемането на социалната революция и за осъществяването на социализма:…
Но отричайки възможността за социална революция при сегашното положение в Германия, германският социалдемократически водител, без да се досеща, сам доказва, че официалната социалдемокрация в Германия се намира днес в една задънена улица (blinde Gasse). Така в своята безпомощност и в отчаянието си той завършва своята статия със свидетелство за духовна нищета…
За щастие не в Германия е настъпила една нощ и от никъде няма светлина, а в главите на социалдемократическите водители, отдавнашни пленници на буржоазната идеология, царува непроницаема тъмнина. В Германия и в целия свят има светлина – и тая светлина все повече прониква в средата на германския пролетариат и на пролетариата от другите страни, който бързо се сплотява и изгражда своя Единен фронт в борбата за изтръгване политическата власт из ръцете на буржоазията и за създаването на свои работнически правителства.
Позоваването на Маркса, за да се докаже, че още не е настъпил моментът за социалната революция, е една груба фалшификация на марксизма. Това е същият отдавна познат опит на социалпатриотите да превърнат Маркс от първомайстор на социалната революция в идеолог на буржоазната контрареволюция.
Между това още преди войната сам Кауцки, сегашният духовен вожд на социалпатриотите, в известната своя книга „Пътят към властта“, оставяйки още верен на Маркса, бе доказал с огромен фактически материал и с блестяща аргументация, че необходимите обективни условия за социалната революция и за пристъпване към осъществяването на социализма – концентрацията на капиталите и усъвършенствуването на техниката – са предостатъчно налице.
Ако прочее на 1910 и 1912 година например можеше, изхождайки от здравата основа на марксизма, да се утвърждава по тъй безспорен начин, че обективните условия за извършването на социалната революция и за преминаването по пътя на осъществяването на социализма са налице, как сега, на 1923 година, ще се отрича това, когато е всеизвестно, че подир войната въпреки масовите разорения изобщо концентрацията на капиталите е несравнено по-голяма и техниката, особено в Америка, много по-съвършена?
Но – казват мъдрите социалдемократически теоретици – за осъществяването на социализма е необходимо голямо излишество на произведени блага, а ето днес – в Германия и в цяла Средна Европа – не само няма това излишество, но и господствува страшна материална нищета.
Всеки обаче що-годе просветен марксист знае твърде добре, че в случая трябва да се съди не от положението на една или две-три страни на света, а от състоянието на цялото мирово стопанство, защото и социалната революция, макар и извършвана последователно в отделни страни и области на света, има мирови характер.
А как стои работата в това отношение с мировото стопанство в настоящия момент? Нима е неизвестно за социалдемократическите водители и теоретици, че в същото това време, когато Германия и Средна Европа се намират в материална нищета, в цяла редица други области на света има грамадни излишъци от хранителни и други продукти, за които не могат да се намерят днес достатъчно пазари? Нима не знаят те крайно поразителните факти (които дори сами по себе си говорят достатъчно ясно за необходимостта от социалната революция и докато народните маси в повечето страни на Европа страшно гладуват, грамадни количества канадска и друга царевица поради невъзможност да се продадат се унищожават или дават на добитъка, или пък употребяват като горителен материал за железничните локомотиви? Тазгодишната световна реколта е също тъй изобилна, че капиталът още отсега е силно угрижен за възможностите на нейното пласиране на международните пазари. Ами излишъците на млечните продукти в Скандинавските и други страни? Ами произведенията на текстилната индустрия в Англия, които не намират достатъчни пазари? И пр., и пр.
Не, материалните условия за извършването на социалната революция и за откриване пътя на осъществяването на социализма съществуват отдавна. Това, което липсваше досега и продължава да бъде и днес недостатъчно, както блестящо бе посочил др. Зиновиев още в конгреса на Независимата социалдемократическа партия в Хале, то е субективният фактор – сплотеността и готовността на самия пролетариат да извърши революцията.
Но затова голямата вина пада преди всичко върху самите социалдемократически партии и техните ръководства, които със своята предателска политика на съглашателство с буржоазията обезсилват пролетариата, дезорганизират неговите редове, пречат на създаването на Единния му фронт и саботират революционната му борба.
От друга страна, тъкмо съществуващата дълбока криза, която преживява днес Германия, както и страшната безработица и нечуваната мизерия, които турят в движение и най-индиферентните слоеве на трудещите се маси, на дребната буржоазия и трудовата интелигенция – иде да ускори назряването и подготвянето и на тъй наречения субективен фактор за извършването на социалната революция.
Социалната революция прочее е не само обективно напълно възможна в настоящия момент, но и тя се явява единственият изход от днешния хаос, в който се намира светът, и от ужасите, на които днес е подложено трудещото се човечество.
И за да спаси себе си и цялото човечество от окончателно загниване, пролетариатът ще извърши своята освободителна революция, без да пита социалдемократическите теоретици дали е настъпил моментът за социалистическата революция и без да се смущава от техните теоретически мъдрувания и фалшификации на марксизма, към които те отново прибягват, за да оправдаят идейната си безпътица и новата своя измяна не само на революцията, но и на непосредствените и най-жизнени интереси на пролетариата и на останалите трудещи се градски и селски маси.
Публикува се за първи път по текста на ръкописа в 15 том на Георги Димитров-съчинения; Институт по история на БКП при ЦК на БКП, 1989 година.
