/становище на болшевиките в Белорусия/
Най-трудният и сложен въпрос, който сега са принудени да решават борците за пролетарски социализъм практически във всички страни, където сега има комунистическо движение, е въпросът за обединение на комунистите, без което е невъзможно да се поведат масите на щурм срещу капитализма и да се постигне победа над контрареволюцията. Сложността на въпроса за обединението сe заключава и в това, че многото партии, които сега действат на територията на бившия СССР и носещи името комунистически, в действителност не са такива. Но в тях има много на брой предани на делото на социализма и комунизма активисти, които са попаднали под влиянието на опортюнистическите ръководства на тези партии. Нашата задача е да им помогнем да се ориентират, за което е необходимо отново да се обърнем към теоретическото наследство на Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин, където учението за класите и класовата борба, за социалистическата революция и диктатурата на пролетариата заема централно място. И това, разбира се, независимо от брътвежите на опортюниста Зюганов, според който Русия била изчерпала своя лимит за революции.
КПРФ /Комунистическа партия на Руската федерация/, КПБ /Комунистическа партия на Белорусия/ и КПУ /Комунистическа партия на Украина/, а също и други партии на територията на СССР, са социалдемократически партии от парламентарен тип. Те отхвърлят социалистическата революция като единствено средство да се изтръгне властта от ръцете на буржоазията, привърженици са на многообразие в икономиката с допускане на частната собственост върху средствата за производство, проповядват западноевропейския „социализъм” /общество, в което господства капиталът, т.е. капиталистическо общество, в което има някои елементи от обществен характер, някакви видове безплатно медицинско обслужване, частично безплатно образование и т.н., ратуват за обновление на съюза между съветските народи, но във вида препоръчван от Горбачов.
Не може да даде положителен резултат и механичното обединение в една партия на различни разнородни групи, произлизащи от отделни партии и имащи по-леви позиции от ръководствата на тези партии. Изкуственото обединение на всички и всичко може да доведе само до функционирането на различни платформи вътре в „обновената партия”, до изясняване на отношенията между тях и в крайна сметка до отслабване и самоунищожение на комунистическата партия.
На един от пленумите на ЦК на ВКПБ, Ген.секретар на партията др. Н. Андреева, обобщавайки целия многогодишен опит по сплотяването на комунистите, още веднъж подчерта и потвърди неизменната ни позиция, че обединението трябва задължително да стане поетапно, чрез:
- Единодействие на Комунистическите партии. Създаване на Координационен съвет за единодействие.
- Болшевизация на Комунистическите партии, работещи с нас в Координационния съвет.
- Създаване на Съюз между партиите и движенията, работещи с нас в Координационния съвет, върху болшевишка платформа.
- Организационно обединение на болшевизираните партии и обществено-политически организации в единна, революционна марксистко-ленинска партия.
Много важен тук е първият етап – единодействието, за което болшевиките не са престанали да говорят от много години. С него трябва да се започне. Да се прескочи този етап или да се заобиколи е невъзможно. За съжаление докато този процес върви трудно, комунистите от различните партии са обречени да вървят заедно, независимо от това дали се харесват едни на други..
Това, че този път е верният, потвърждава опита по взаимодействието на ВКПБ, КПСС и ВКПТ в Белорусия, които на 21.12.2015 г. подписаха споразумение за образуване на Координационен съвет на ляво-патриотичните сили на Белорусия – „Единство”. За изминалите години КС „Единство” успя да се наложи като влиятелна политическа организация, чиято позиция се отразява от много съвременни СМИ на територията на СССР и с мнението на която се съобразяват.
Има опит и на международно равнище. На 25 май 2017 г. в Москва се състоя учредителна конференция на Единния Международен Антиимпериалистически и Антифашистки фронт, създаването на който поддържаха всички организации на ляво-патриотичните сили в Белорусия, обединени в КС „Единство”. Ядрото на фронта се състои от комунисти, но в него действат и антифашисти, нечленуващи в комунистическите партии.
Особено място по пътя към обединението на комунистите заема вторият етап, който по своята същност е главен, без решението на който обединението просто губи смисъл. Курсът към болшевизация е закрепен в Програмата на ВКПБ, в която се поставят следните задачи: „Болшевизация – това е непримирима и безкомпромисна борба с опортюнизма. Без идейния разгром на дребнобуржоазните партии, действащи в редовете на работническата класа, тласкащи изостаналите слоеве от работническата класа в ръцете на буржоазията и разрушаващи по този начин единството на работническата класа, не е възможна победата на пролетарската революция. „Имайки в своите редове реформисти, меншевики не може да победим в пролетарската революция, не можем да я защитим.” /Вл.И. Ленин/
Изказвайки се в чехословашкия сектор на Изпълнителния Комитет на Комунистическия Интернационал през март 1925 г. Сталин подчертава, че в условията на революционно затишие, „когато съглашателските илюзии растат, дясната опасност е най-сериозната опасност”. В тази реч той казва: „Аз мисля, че ако Ленин беше жив, той щеше да напише сега нова брошура за „Старческата болест на десничарството”.
На проблема за преодоляване на социал-съглашателството на комунистическите партии е посветена беседата на Й.Сталин с члена на ЦК на Комунистическата партия на Германия /КПГ/ Херцог, проведена в началото на 1925 г. и отпечатана във вестник „Правда” на 3 февруари 1925 г. В нея Й. Висарионович подробно разяснява как той вижда процеса на болшевизацията на комунистическите партии. Тъй като казаното от Сталин не е загубило своята актуалност и до днес, ще го цитираме дословно.
- Необходимо е партията да разглежда себе си не като придатък на парламентарния избирателен механизъм, както прави социалдемокрацията, а като висша форма на класово обединение на пролетариата, призвана да ръководи всички останали форми на пролетарска организация, от профсъюзите до парламентарната фракция.
- Необходимо е партията и особено нейните ръководни кадри напълно да са овладели революционната теория на марксизма, неразривно свързана с революционната практика.
- Необходимо е партията да изработва лозунги и директиви не на основата на заучени формули и исторически паралели, а в резултат на щателен анализ на конкретните условия на революционното движение, вътрешни и международни, при задължително отчитане на революционния опит във всички страни.
- Необходимо е партията да проверява правилността на тези лозунги и директиви в огъня на революционната борба на масите.
- Необходимо е цялата работа на партията, особено ако социалдемократическите традиции в нея все още не са изживени, да бъде преустроена на нова революционна основа, така че всяка стъпка и изява на партията да води към революционизиране на масите, към подготовка и възпитание на раб. класа в духа на революцията.
- Необходимо е партията в своята работа умело да съчетава висшата принципност /да не се смесва със сектантството/ с тесните връзки и контакти с масите /да не се смесва с опашкарство/, без което е невъзможно за партията не само да учи масите, но и да се учи от тях, не само да води масите и да ги издига до равнището на партията, но и да се вслушва в гласа на масите и да разбира техните най-наболели нужди.
- Необходимо е партията в своята работа умело да съчетава революционната непримиримост /да не се смесва с революционен авантюризъм/ с максимум гъвкавост и маневреност /да не се смесва с приспособенчество/, без което за партията е невъзможно да овладее всички форми на борбата, да свърже всекидневните интереси на пролетариата с коренните интереси на пролетарската революция и да съчетае в своята работа легалните с нелегалните форми на борба.
- Необходимо е партията да не скрива своите грешки, да не се бои от критика, за да може да подобрява и възпитава своите кадри въз основа на опита от своите грешки.
- Необходимо е партията внимателно да подбира своите ръководни кадри, които да са истински изразители на стремежите на революционния пролетариат и достатъчно подготвени за това да бъдат истински ръководители на пролетарската революция, способни да провеждат тактиката и стратегията на ленинизма.
- Необходимо е партията системно да подобрява социалния състав на своите организации и да се очиства от разлагащите опортюнистични елементи с цел постигането на максимална монолитност.
- Необходимо е партията да изработи желязна пролетарска дисциплина, израснала върху основите на партийното единство, ясните цели на движението, единство на практическите действия и съзнателно отношение към задачите на партията от страна на широката партийна маса.
- Необходимо е партията редовно да проверява изпълнението на своите собствени решения и директиви, без което тези последните рискуват да се превърнат в празни приказки, способни само да уронват доверието на масите в партията.
Без тези и подобни на тях условия болшевизацията е само пуста фраза.”
Както и през 1920 г. тези дванадесет точки за болшевизацията на комунистическите партии имат и днес международно значение. Може с пълно основание да кажем, че формулираните от Сталин положения отразяват максимално пълно основите на партийното строителство, произтичащи от ленинизма, т.е. марксизма в епохата на империализма и социалистическите революции. И когато партиите действащи на територията на СССР признаят необходимостта от обединение, то трябва да отделят специално внимание на въпросите на болшевизацията и партийното строителство, ръководейки се от фундаменталните положения, изложени от Сталин в неговата работа „За перспективите на КПГ и болшевизацията”.
Ние, болшевиките на Белорусия, сме уверени, че алтернатива на обединението не съществува. Нашият оптимизъм произтича от огромния стремеж към единство на редовите комунисти. Към това ни призовават измъчените от капиталистическите реформи работници, селяни и трудова интелигенция. Към това ни задължава и високото звание комунист.
Да стегнем своите редици в борбата за единство на комунистическото движение под знамето на революционния марксизъм-ленинизъм!
Б.Р. Българската комунистическа партия напълно се солидаризира със становището на болшевиките от Белорусия. Друг път към обединението на комунистите в една партия няма. Който искрено се стреми към това обединение, трябва задължително да премине по тази път.
