„ПЪРВО ЩЕ УНИЩОЖИМ РУСКАТА БАЗА, СЛЕД ТОВА ЩЕ ДОУБИЕМ НЕЙНАТА ВОЙСКА”
Интернет е препълнен с предположения за евентуална конфронтация между РФ и САЩ. Ще внеса своя дял и аз. От гледището на Stratfor и на такива като нея Русия не е способна да устои в кратка и жестока война срещу САЩ, макар и да има ракетни системи клас „земя-въздух”, и бързи изтребители.
Русия притежава 25 самолета. От тях само десетина са предназначени за завоюване на въздушното пространство като (СУ-35 и СУ-30). Срещу тях ще бъдат изпратени „невидимки” от 5 –то поколение, бързи изтребители като F-15, F-16, както и B-1 и B -2. И разбира се, огромен флот от ВМС на САЩ със стотици „Томахавки”. Както каза в интервю за изданието Business Insider, авторът на доклада на Stratfor Омар Ламрани, „руснаците притежават масирана ПВО и разбира се не са беззащитни. Но САЩ са пълни господари във въздуха”. И макар че руснаците се приближават и дори превъзхождат възможностите на реактивната авиация на САЩ, цялата работа е в броя – съобщава той. Ако разузнаването на САЩ открие масова мобилизация на руските изтребители в отговор на изостряне на обстановката, то САЩ няма да чакат вежливо, докато руснаците вдигнат самолетите си в небето, за да воюват с тях. Ще бъде изстрелян гигантски залп с крилати ракети от корабите на самолетоносачната група George H. Bush. Например, както постъпи на 7 април със сирийската авиобаза Шайрат. Но сега ракетите трябва да „наситят и поразят” руската система за ПВО със своя огромен брой. След това, след „кастрацията”, „корабите нанасят удар по авиобазата, унищожават не само самолетите на земята, но и пистите – така, че никакви машини да не могат да излетят. Авиацията на САЩ и коалицията и́ ще господстват във въздуха изобщо ще унищожат руските въоръжени сили.
Прав ли е Ламрани в оценките си? И да, и не. Да – защото именно така ще стане, ако руснаците решат да тръгнат на сблъсък с малкия си брой самолети срещу авиацията, предназначена да завоюва господство във въздуха и да се опита да превземе всички сили и средства на авиацията от CENTCOM (Централното командване на Съединените щати –б.п.) и НАТО заради контрола на небето над Сирия. И не – защото руснаците няма никога да постъпят така.
Авторът на доклада е гражданско лице, човек, който няма никакъв военен опит. Той греши, предполагайки, че руснаците ще действат, като идиоти, и ще водят именно тази война, която биха искали американците. Това е обикновена грешка на всички новобранци. Руснаците нямат никакви причини да участват в този сценарий.
Но да се върнем към същественото.
Въпрос № 1: Слаба ли е руската позиция в Сирия?
Да, абсолютно. И това им е известно. Първо, руснаците имат само 2 бази – в Тартус и Хмеймим. И те са много далеч от дома. Техните сили в Сирия са много малки в сравнение с намиращите се в разпореждане на англо-ционистите и техните съюзници. Второ, САЩ наливаха милиарди долари в този регион. Сега те имат не само числено превъзходство над руснаците, но и система от бази, където е възможно да се прехвърлят допълнителни сили. Сирия е свита между CENTCOM – на юг и на изток и между НАТО на север и запад. Най-близките руски сили са в Крим. Контролът върху небето на Сирия могат да установят не само САЩ и НАТО – но дори Израел е способен сам да го осъществи.
Въпрос № 2: Имат ли руснаците предимство?
Абсолютно, да. На практика, те имат много предимства пред американците, като:
Всички съществуващи сухопътни сили са – или съюзници на руснаците, или се намират с тях в добри отношения: сирийци, иранци, Хизбола. Дори Турция е много по-близко до Русия, отколкото до англо-ционистите. Единствената сила на англо-ционистите, която има значение „на земята” е ИДИЛ и техните помагачи.
Общественото мнение в страната. В Русия преобладаващото болшинство от населението разбира и подкрепя военната операция в Сирия. Обществеността в САЩ е дезориентирана по отношение на войната и е настроена дълбоко скептично. Путин има огромен кредит на доверие, а Тръмп се старае да избегне импичмънта.
Общественото мнение по света. В САЩ цио-СМИ предприемат героични усилия, да прикрият факта, че присъствието на САЩ в Сирия е съвсем незаконно, да не говорим вече за реалната агресия, която е изобщо незаконна от гледна точка на международното право. Но това е известно на голямата част от хората на планетата. Това подкопава позициите на САЩ в света. Руснаците не предлагат много удобни цели за англо-ционистите. РФ притежава само Тартус и Хмеймим. А американците предлагат дълъг списък от бази и обекти, които могат да се превърнат в цели на удари.
По силата на волята, храбростта и целеустремеността руските войници превъзхождат американците по много показатели. Американците обичат да убиват в името на страната си. Но ентусиазмът им се изпарява ако се наложи да умрат за нея.
Руският личен състав и въоръжението е интегрирано със сирийските сили. В Сирия „на терен” действат руски технически специалисти, военни съветници и сили за специални операции.Това означава, че руснаците могат да използват сирийските С-300, за да свалят американските самолети, без да предоставят на американците доказателства за това. Освен тях, по старата терминология на ЦРУ – руснаците имат възможност за „правдоподобно отричане”.
Руснаците имат в Сирия превъзходни разузнавателни възможности. По тази причина техните удари са толкова точни. Сравнете това с очевидната липса на разбиране на ставащото от американците.
Изобщо.
Първото „правдоподобно отричане” е във въздуха.
Руснаците нямат мотив да започнат голямо мащабна въздушна битка в небето на Сирия против американците. Но това, че нямат интерес, не означава, че те непременно ще я избегнат. За сега, струва ми се, руснаците са избрали стратегията за преднамерено сплашване на американците. Но те могат да „поработят” върху американските самолети със своите С-300 и С-400.
Забравете за С-300/С-400, помислете за „Панцир”
Е да, руснаците в Сирия притежават С-400. Но те са за сериозни цели. Да видим „Панцир – С1”. Тази система на ПВО внушава ужас, но в цио-СМИ за нея не пишат нищо. Ето в това е прелестта на тази мобилна система: управлявана и от руснаците и от сирийците съвместно! С други думи, тези „Панцири” не само могат да се разполагат където е удобно, но те могат да се управляват от когото и на когото е необходимо. По дяволите, тях ги имат и иранците!
Те могат да бъдат включени в глобалната система и те ще работят автономно! И трябва да се има предвид, че никой не знае, колко от тях са струпани в Сирия от руснаците, колко „сирийски” „Панцири” се управляват от руснаците, колко от тях са включени в глобалната система, и колко изобщо има там!
И така, имаме система, която е извънредно мобилна (камионът е с висока проходимост) и лесно може да се скрие. Но която може да работи по цели, летящи на височина от 0 до 15 000 м и на далечина 20 км. Добавете към това тяхната пасивна система за откриване на целите и възможността за интеграция на С-300/С-400 със Су-35 и АУАКС.
И американците нямат никакви доказателства, че руснаците изобщо са ги разположили! Нека при това положение да се опитат да кажат, че техните самолети са свалени от руснаците!
Казано на кратко, за сега всички говорят за С-300/С-400, а руснаците разположиха средства за ПВО, които е невъзможно да бъдат унищожени с „Томахавки” (поради тяхната мобилност) и почти е невъзможно да бъдат унищожени от авиацията.
Да, американците ще могат да летят зад границите на действие на „Панцирите”. Но тогава какъв е смисълът да се използва авиация? Могат да се използват самолети с ниско радарно сечение (отношение на мощността на радиолокационното отразяване към мощността на сигнала, пристигнал до отражаемия обект –б.п.), като В-1/В-2 и F-22 за тяхна защита). Но това ще намали съществено превъзходството на CENTСOM/NATO в небето над Сирия.
И ще напомня, че нито на САЩ, нито на страните от НАТО никога не им се е налагало да действат в толкова опасна обстановка, каквато е сега в Сирия. ПВО на сърбите беше много стара, но дори против нея НАТО се провали. В Сирия руската ПВО може да покаже на американците защо лирата е на дъното. И дори без да им се наложи да вдигат изтребители във въздуха за осигуряване на господство във въздуха.
Второ „правдоподобно отричане” във въздуха.
Кой може да предположи, че руснаците могат да ударят по силите на САЩ в Сирия (или в Ирак, ако на там са тръгнали нещата)? Струва ми се никой. Всички изхождат, че силите на РФ в Сирия са малобройни и не могат да атакуват превъзхождащите ги американци. Това е грешно предположение, основано върху това, че САЩ ще разберат, кой ги е нападнал. А руснаците са способни на „правдоподобно отричане”.
Ето защо.
Руските специалисти вече се намират в Сирия и действат активно. Първо, това е спецназа от ГРУ на ГЩ – офицерски групи от по 8-12 човека. Второ, Силите за специални операции – те са сравнително нови. И, накрая, безименните, дълбоко засекретени подразделения. Аз не намерих информация, какви са те, но смятам, че преди ги наричаха „Вимпел” – специални сили на СВР, работещи в тясно сътрудничество с агентурната мрежа на СВР в Сирия.
Руснаците притежават повече от достатъчно специални сили в Сирия, за да атакуват американските цели не само в Сирия, но и по целия регион. За снайперистите това са висшите офицери на САЩ. Но по силите на САЩ могат да бъдат нанесени „необясними” удари с ракети. И най-главното: спецназа е способен да удря в пълна секретност, и никой няма да може да уличи руснаците за това.
Те могат да изглеждат като араби, да говорят на арабски, да имат арабски документи. Президентът на Чечня Рамзан Кадиров открито призна, че чеченските оперативни работници са внедрени в командните структури на ИДИЛ. Накрая, дори ако „руснаците” ги хванат – понеже в ИДИЛ има примерно 5 000 граждани на РФ от различните етнически групи, включително и славяни – не може да се докаже, че терористът X или Z е агент на разузнавателните служби на РФ.
Изводът е, че: руснаците имат варианти за нанасяне на удари по силите на САЩ с помощта на „правдоподобно отричане” – както във въздуха, така и на земята.
„Правдоподобното отричане” срещу постоянно лъжещия враг.
Как използват „правдоподобното отричане” против страната, която системно изобретява идиотски истории за руските хакери, манипулиращи изборите и́, или за невидимата руска армия на изток в Украйна? Да, това е страната, която притежава 16 разузнавателни служби, но която постоянно и позорно фалшифицира разузнавателните данни, може да каже: „Това направиха руснаците”. А цио-СМИ ще го повторят, без да приведат никакви доказателства.
В края на краищата имаше истории за сърбите,извършвали геноцид. За либийци, които пили „Виагра” и изнасилвали. За иракчани, които изкормяли деца.
И изведнъж, представете си: руските оператори на „Панцири” –те в Сирия свалили самолет или руски спецназ взривява американска щабна палатка. Няма доказателства. Въпросът е: изгодно ли е на американците да показват пръсти на руснаците? Аз мога да поспоря, че нямат. За да избегнат политическите и военните рискове, по-просто ще бъде да бъдат обвинени сирийците и да бомбардират, опустялото здание на разузнаването в Дамаск и да провъзгласят: „Посланието е изпратено”.
Ще могат ли американците да отговорят по същия начин?
Мисля, че – не. Те не разполагат със сили и средства „на земята”, нямат разузнавателни възможности и нямат политическа подкрепа (вътре и вън от страната), за да го постигнат. И още, историята на провалите на специалните сили на САЩ е много дълга, при това за относително обикновени операции. Аз не си представям, че те могат да предприемат пряко нападение срещу силите на РФ в Хмеймим или където и да е. Най-много да заповядат на някой от местните да го направи – те така постъпват почти винаги. Това работи срещу беззащитните граждански, но е обречено на катастрофа в случаите със „защитените” цели.
Парадоксите на войната
Всяка военна акция е средство за постигане на политическа цел, „продължаване на политиката с други средства”. Именно поради тази нейна политическа природа има обстоятелства, при която по-слабата страна може да получи предимство. Отбранителната стратегия е за по-слабата страна – тя не позволява на по-силната да наложи този вид война, при която тя ще реализира своите предимства.
Би било много глупаво да се воюва с малък брой самолети срещу цялата авиация на CENTCOM – а. Срещу използването на крилати ракети трябва да се работи, както правеха сърбите в Косово и Хисбула през 2006 –та. Да не им се предоставят цели. Това означава да се използват само мобилни системи за ПВО в Сирия. И последното по ред, но не и по значение е да се бият американците там, където ги боли най-много. По техния морален дух „how crazy they got when they could not find out who was attacking them in Vietnam” (Колко луди са те, когато не можаха да разберат кой ги атакува във Виетнам).
Слонът в стъкларски магазин изглежда страшен. Но когато премине първоначалния страх, разбирате, че му е трудно да извърши разумно движение. В това е проблемът на въоръжените сили на САЩ – те са толкова големи и самоуверени, че почти всеки техен ход е лишен от разумното внимание, което определя живота на по-слабия. Ето за това действат глупаво. Прибавете към това целта им за бърз резултат и рецептата за катастрофата им е готова.
Аз посочих само два варианта на „правдоподобното отричане”. Те са много повече. Има и такива които са „невидими”. Моята цел беше да покажа, че няма абсолютно никакви причини, руснаците да действат така, както се описва от Ламрани в откровено глупавата му статия. Аз не знам, как ще отговорят руснаците на американците. Аз знам само, че те няма да им отговорят така както пише Ламрани.
Преди американците да се решат да нападат руснаците, трябва да се съобразят с различните морски сценарии, специално, с използваните от руснаците ударни дизелови подводници, вариантите с разполагането на руските сили в Иран, руските отговори по другите театри на военните действия – като в Ирак, Пакистан и особено в Афганистан. А какво ще стане ако САЩ се отклонят към други критични региони? Като например КНДР?
Вариантите са безкрайни, а залогът е много голям. В измисления свят на г-н Ламрани всичко е много просто и лесно. Което още веднъж доказва: че войната е много сериозна работа, за да се поверява в ръцете на граждани.
Svpressa превод Милчо Александров
___________________
Авторът се подписва с псевдонима The Saker – широко известен блогър на Запад – роден в гр.Цюрих, баща холандец, майка рускиня. Служил като аналитик във въоръжените сили на Швейцария и в изследователските структури на ООН. Специализира изучаване на постсъветските държави. Живее във Флорида (САЩ). Превод от английски – Сергей Духанов – материалът е подготвен от Андрей Раевски.
