Този въпрос е въпрос, който всеки си задава в различни моменти от живота си. Това е особено вярно за младите хора, които все още не са определили мястото си в обществото. Къде да учат, каква професия да изберат, кога и с кого да създадат семейство – това са въпроси, пред които неизбежно се изправя всеки. Днес ще говорим за един по-малко известен избор: политическите предпочитания. За това КОЙ КАКЪВ ДА БЪДЕ в обществения живот.
В буржоазното общество, в което всички живеем, младите хора се възпитават в дух на зависимост, дори паразитизъм („всеки ми дължи нещо, но аз не дължа нищо на никого“) – тоест в рамките на консуматорската идеология. Чрез медиите и масовата култура личното материално благополучие и егоизмът се налагат като идеали; чрез училищното и университетското образование се насърчава безразличието към всичко, което не отговаря на материалните нужди на човек, и подчинението. Тези „културни ценности“, наложени ни заедно с перестройката, напълно съответстват на основната цел на капиталистическата пропаганда: производството на „квалифицирани потребители“, с други думи, трудолюбиви роби, които са ограничени, корумпирани и се страхуват да не загубят защитата на своите „господари“. В съответствие с установената програма, на младите хора, търсещи политическа кариера, се предлагат „заместители“ като регионални „младежки парламенти“ (илюзията, че младите хора имат думата в собствената си страна) и няколко „прокремълски движения“. От последните най-известни са т. нар. „Млада гвардия на Единна Русия“ (МГЕР) – партийна структура, която тривиализира името на нелегалната комсомолска организация „Млада гвардия“, запомняща се за всички съветски хора – и движението „Наши“. Тези организации не приличат на нищо повече от весело, не обвързващо събиране. Младежите в тези движения са учени на едно и също нещо: да се продават възможно най-изгодно и да подкопават околните в преследване на лично материално благополучие. С други думи, да се превърнат във филистери, буржоа, неспособни да си представят себе си или света извън съществуващата държавна система – капитализма. Човек би могъл, ако желае, да напише отделна книга за десните младежки движения, анализирайки техните идеологически нюанси. Но ние няма да го направим. Достатъчно е да се
отбележи, че „десните“ националисти изобщо не са против капитализма и се използват активно от управляващия елит в конфронтацията им с конкурентите си – ръководството на движението „бяла лента“.
Бивши членове на забранената Национал болшевишка партия на Е Лимонов са близки до националистите. Повечето „натболисти“ са млади, неутвърдени и политически неграмотни. „Преките действия“ – са тяхната тактика – са емоция заради самата емоция, действие заради действието и най-често заради сблъсък с властта, от която нацболистите нямат сили или знания, за да излязат победители. Следователно, те отдавна са се превърнали в играчка в ръцете на либералите, осигурявайки им статисти на митингите им.
Всеки млад мъж или жена трябва да разбере следното. Нямаме бъдеще, ако капитализмът се запази. Вече е практически невъзможно за завършил да си намери работа в своята област и скоро самото висше образование ще стане недостъпно за повечето млади хора – до края на тази година то ще бъде изцяло платено. При тези условия – без образование, жилище и постоянна работа – е практически невъзможно да се създаде нормално семейство или да се отгледат деца. Всъщност ние, младите хора (с изключение на малък брой потомци на богати семейства), не сме полезни за буржоазната държава, наречена Руска федерация, и нямаме перспективи в нея.
Не можем да изградим нормален живот за себе си, да създадем точно това бъдеще, без борба. И трябва да се борим с причината за всички социални злини, с онова, което поражда бедност, безработица и неравенство – капитализма. Само работниците, под ръководството на комунистите, могат да се борят срещу него и да победят.
Вече писахме за различни леви младежки организации в „Революция“ и няма да се повтаряме. Нека кажем само едно нещо.
Лесно е да се разграничат истинските комунисти от тези, които се преструват на такива. Комунистът, не само на думи, но и най-важното, на дела, се застъпва за премахването на буржоазната система чрез социалистическа революция. Комунистът се бори за това цялата власт в страната да принадлежи на трудещите се, а не на шепа богати хора и наетите от тях политици. Това е истински комунист – болшевик, революционер.
Комунистите не се раждат. Те стават такива, като разбират структурата на човешкото общество – общество, в което царуват социалното неравенство, бедността и изтощителният труд на милиони, както и крещящият, безделен лукс на малцина. Комунистическите убеждения не зависят от възрастта. Не можеш да си твърде млад или твърде стар, за да ги имаш.
Комунистът трябва постоянно да учи, да изучава революционната марксистка теория и да прилага знанията си на практика, работейки с хората. Да бъдеш комунист е начин на живот. Не можеш да станеш такъв в определени дни или специални поводи, а през останалото време да бъдеш някой друг. Комунистът е борец за бъдеще, по-светло и щастливо от настоящия живот. Комунистът винаги е интернационалист. Обичайки родината си, трудовия си народ, комунистът не си представя тяхното щастие, тяхното освобождение, без или въпреки освобождението на цялото човечество от капитализма.
„Да си комунист не е лесно, приятелю.“ Има едно такова стихотворение и редовете му са верни. Да си комунист не е лесно, но е честно. Честно към себе си и към света около теб.
Наш млад читателю! Запомни това, помисли и направи избор: като работиш редом с истински комунисти, с болшевиките, сам стани болшевик!
Източник: Родина СССР – превод от МЛРД „Рабочий путь „ Милчо Александров
