Оставката на правителството на Орешарски отново раздвижи страстите на българите.
Народът наблюдава жизнерадостната фигура на „държавния глава”, изразяваща някаква илюзия, че в България нямало мафия, нито корупция, нито зловещо социално неравенство бедстващи българи от една страна и презадоволени милионери и милиардери – от друга, алчни за по-големи печалби на гърба на бедстващи сънародници.
„Демократичните” закони, които при всеки парламент се променят на принципа „Моето е мое, но и общото е мое” (съгласно действащата конституция) са в интерес на властващите и в ущърб на обикновените българи.
Жизнерадостната фигура на „държавния глава” не показва никакво намерение да се работи за намаляване на пропастта между „елита” и обикновените българи. Няма и намерение за действия срещу богатството, придобити с кражби, спекулации; няма никакви усилия за решаване на кризата в банковата система, а прозират усилия за облагодетелстване на гърба на народа.
Тази ситуация изисква революционна трансформация на обществото по начин от поемата „Септември” на Гео Милев!
Изказване на прокурор: „Всички, което става, говори за провал на държавата!”
