Л. Прибиткова
Дълго няма да престанат да тревожат нашия ум въпросите, свързани с великата трагедия на ХХ век – разрушаването на СССР, първата в света съветска социалистическа държава. Защо след 70 г. съществуване великата държава рухна? Защо се извърши буржоазна контрареволюция? Кой извърши демонтажа на социализма? Кое стана причина за разпада на световната социалистическа система? Защо реакционните сили успяха да спрат прогресивното развитие на народите на една шеста от планетата?
Обективните отговори на тези въпроси са необходими, тъй като имат международно значение. Те засягат интересите на трудещите се от цялата планета и им помагат да видят перспективите на тяхната класова и национално-освободителна борба. Поражението в международното комунистическо движение ще послужи като урок за работническата класа в завоюването,защитата и удържането на властта в условията на господството над планетата, на глобалната империалистическа тирания. Не разкривайки обективните и субективни причини за станалата социална трагедия е невъзможно да се правят нови програми за преобразуване на обществото на комунистически начала.
В условията на засилваща се антикомунистическа кампания в средствата за масова информация в различните страни, особено важна е комунистическата контрапропаганда, основана на научните изследвания, в които авторите, абстрахирайки се от емоционално-публицистичните оценки за станалото, дават реалистична картина на падането на Съветската власт и социализма в СССР и страните с народна демокрация.
През 2010 г. излезе книгата на професор И.С. Лукянов „Теоретическото невежество – форма на предателство на комунистическото движение”. На научни основи е направен опит да се даде обективна оценка на икономическата политика на КПСС след смъртта на Сталин, да се анализират грешките, изиграли решаваща роля за проведената контрареволюция. Авторът показва как се е сбъднало гениалното предвиждане на Маркс от преди повече от сто години: „Невежеството – това е демонична сила и ние се страхуваме, че то ще стане причина за още много трагедии.”
Прав е авторът: „Не разберем ли как е била разрушена КПСС и СССР, не е възможно да възродим великата страна на основата на комунистическата идея.”. Много е важно да се ориентираме в диалектиката на обективните и субективните фактори за демонтажа на социалистическата система, без идеализация да се разгледа съвременното комунистическо движение, да се види зад „марксистката” демагогия на много „комунистически” лидери, тяхната опортюнистическа същност. Отстъплението от социализма основателно се свързва с „управлението” на Н.С. Хрушчов. Започвайки след смъртта на Сталин борба с така наречения „култ към личността”, вярвайки в магическата сила на партийните решения, хрушчовистите забравиха марксистката истина, че общественото развитие се определя от обективни закони, които не зависят от ума и волята на хората. А резултатите от човешката дейност, партийните решения, зависят от това доколко хората са овладели тези закони. Политикът става свободен само тогава, когато той познава тези закони, тъй като отдавна е известно, че свободата е познаване на необходимостта. Сталин беше марксист и прекрасно разбираше това, като в беседа с Мао Цзе –дун на 16 декември 1949 г. казва, че: социализмът – това е наука … имаща … общи закономерности и е достатъчно малко да се отклониш от тях и построяването на социализма ще е обречено на неизбежен провал”. Така се случи в СССР, а и в самия Китай.
Още на 19 октомври 1928 г. на пленум на ЦК на ВКП/б/ в своя доклад Сталин говори за наличие в страната на обективни основания за възможна контрареволюция. Русия – това е страна на дребни селяни. В нея присъства постоянно дребнобуржоазна идеология, основаваща се на частната собственост. Сталин често споменава ленинската мисъл, че „дребното производство, частната собственост, ражда капитализъм и буржоазия постоянно, ежедневно, ежечасно, стихийно и в масов мащаб.”. Това гениално откритие на Ленин, не стана методологически инструмент в икономическата политика нито за Хрушчов, нито за следващите генсекретари. И това доведе в крайна сметка до социална трагедия.
Хрушчовското ръководство направи много за прехода на социалистическата икономика на буржоазни релси. Отказали се от ленинското изискване :„Комунизмът изисква и предполага най-голяма централизация на производството в цялата страна. Да се отнеме правото на всеруския център да подчини на себе си непосредствено всички предприятия от даден отрасъл, във всички краища на страната, би било областнически анархосоциализъм, а не комунизъм”. В СССР започна ликвидация на отрасловите министерства и децентрализация на системата за управление на народното стопанство. Появиха се совнархозите.
Постановлението на ЦК на КПСС и Съвета на министрите от 1957 г. и пленумът на ЦК на КПСС от 1958 г. нанесоха удар по сталинската политика за постепенно преодоляване на стоково-паричните отношения между града и селото. Вместо задължителна доставка на селскостопански продукти се въведе тяхното закупуване. През 1956 г. държавните машинно-тракторни станции /МТС/ бяха приведени на стопанска сметка, а след това и ликвидирани. Започна продажба на техника на колхозите. Известно е как отговаря Сталин в книгата „Икономически проблеми на социализма в СССР” на предложенията на някои икономисти да се продава на колхозите техниката, съсредоточена в МТС-тата. „Основните средства за производство – машини, МТС, земя … не се продават на колхозите”. Правотата на Сталин се потвърди от самия живот.
В социалистическото производство усилено се внедряваха капиталистически механизми. През 1961 г. на ХХII конгрес на КПСС беше приета нова, трета програма на партията, която провъзгласи, че при строителството на социализма в пълна степен трябва да се използват стоково-паричните отношения. Елементите на капиталистическия пазар – стопанската сметка, печалбата, търговията, кредитът, бяха признати като най-важни в нашата социалистическа икономика. На Хрушчов не бяха нужни знания и наука за социалистическата икономика, на него му беше достатъчна неговата дребнобуржоазна селска интуиция. А за неговите колеги знанията бяха заменени с чиннопоклонничество. Така бе поставено началото на демонтажа на социализма в СССР.
Съветската политическа система при Хрушчов също започна да се деформира. Кой знае защо делегатите на гореспоменатия конгрес решиха, че „Диктатурата на пролетариата е изпълнила своята историческа мисия и от гледна точка на вътрешното развитие в СССР е престанала да бъде необходима.”. Дойде време за „общонародната държава”. Държавата за хрушчовистите престана да бъде класова категория. Те решиха да „обновят” марксизма. А от ревизията на марксизма – идеологията на работническата класа, до предателството на интересите на работническата класа, има само една крачка. След малко повече от 20 години беше унищожена съветската власт, чиято същност беше диктатурата на пролетариата. Само ще отбележим, че не Чубайс с Новодворски, Немцов с Хакамада, Дерипаска с Фридман и тям подобни антикомунисти демонтираха съветската система. Нейния демонтаж започнаха делегатите на конгреса още през 1961 г. В своята книга Лукянов пише, че: „ХХII конгрес е по-правилно да се нарича конгрес на предателите на комунизма”. Да, този конгрес беше конгрес на теоретическите невежи и предатели. Те доведоха страната до пагубната икономическа реформа от 1965 г. Тук просто няма за какво да се спори.
И сега, след реставрацията на капитализма изминаха повече от двадесет години, а ръководството на КПРФ още пее дитирамби за косигинската реформа, която абсолютизира ролята на стопанската сметка в управлението на народното стопанство, основавайки се на това, че Ленин въвел НЕП-а /Новата икономическа политика/, като „спасителен” икономически механизъм в началото на 20-те години.
Но нима НЕП може да се разглежда извън конкретно-историческата обстановка? След гражданската война и чуждестранната интервенция страната беше в разруха – заводите пустееха, нямаше работа, народът гладуваше. Болшевиките предприеха екстрени мерки за спасението на страната. Новата икономическа политика се състоеше в това, че не позволи на страната да загине.
Но временно допуснатия капиталистически стопански механизъм – стопанска сметка, стоково-парични отношения и свободна търговия – бяха под твърдия контрол на диктатурата на пролетариата. Нима през 1965 година Брежнев и Косигин, ЦК на КПСС не са знаели /а Зюганов и компания и до сега не знаят/ какво е говорил Ленин през 1922 г. по този повод? „… Сега са допуснати и се развиват свободната търговия и капитализмът, които подлежат на държавно регулиране, а от друга страна държавните предприятия се привеждат на така наречената стопанска сметка, т.е, всъщност, в значителна степен на комерчески, капиталистически основи.” И няма нужда да се учудваме, че комунистите през 60-те години се научиха красиво и шумно да почитат Ленин, но съвсем престанаха да го четат и изучават. Както и другите класици на марксизма. И под красивите лозунги за „общонародната държава” и обещанието, че „днешното поколение съветски хора ще живеят при комунизма”, невежото ръководство на КПСС със своята политика фактически разруши социализма.
На пленуми на ЦК на КПСС все по-често започнаха да говорят за необходимост от съкращаване функциите на централното планово ръководство на народното стопанство, отдавайки приоритет на самостоятелността на промишлените предприятия. А Ленин още през 1918 г. казва по този въпрос следното: „… голямо изопачаване на основните начала на Съветската власт и пълен отказ от социализма се явява всяко пряко или косвено узаконяване на собствеността на работниците от отделните фабрики и професии върху тяхното особено производство. Това при всички случаи ще отслабва или затормозва разпорежданията на общодържавната власт.” Но съветските „вождове” станаха по-големи католици от папата. Не четяха нито Маркс, нито Ленин, да не говорим за други класици на тази наука. Само размахваха марксизма като някакъв параван, зад който можеха да вършат своето предателство.
В своята книга И.С. Лукянов обръща внимание на това, че „ориентацията на народното стопанство към „стопанска сметка”, „печалба” и „цена” влезе в остро противоречие със социалистическата плановост – държавният план изискваше да се прави едно, а печалбата и цената – друго. Предприятията отдаваха предпочитание на своя интерес – печалбата! В такива условия плановите задания само пречеха. Това стана главна причина за развитието на така наречената сива икономика, както и за нейните застойни явления.”
Започнатата от Михаил Горбачов „перестройка”, „демократичните” реформи в икономиката на Николай Рижков и последвалите преобразувания на държавните предприятия в открити или закрити акционерни дружества беше съзнателно разрушаване на социалистическата база на съветското общество. От 1985 година започна не преустройство, не усъвършенстване на социалистическата система, а заключителният етап на контрареволюцията. Ръководството на КПСС реализира в политически решения икономическите програми на „съветските”учени Шаталин и Попов, Абалкин и Аганбегян, Петраков и Гайдар, Ясин и Бунич за излизане от социализма. Съвършено предателство!
Много работници от фабрики, заводи и мини бяха щастливи от акционирането на предприятията. „Накрая с тоталитаризма ще се свърши. Омръзна ни от всевластието на центъра. Вече сами, колективно ще се разпореждаме със своята собственост, ще заживеем…” Е, „заживяха”! Сега повече от 90% от промишлените предприятия са в частни ръце, в ръцете на буржоазията. А експлоатацията – начинът за съществуване на буржоазията крепне от ден на ден…
С идването на Горбачов през 1985 г. започна форсирано предателство на позициите на социализма. Всяка година се приемаха постановления разрушаващи съветската социалистическа система. А през 1990 г. делегатите на 28-мия конгрес на КПСС в болшинството си гласуваха за пазарна икономика. Само да напомня, че в свое изказване пред конгреса В.И.Тюлкин,тогава от името на Марксистка платформа, предупреди комунистите за тежките последствия, които ще има преходът към пазара, лечението на социализма с капитализъм, за обикновените трудещи се и за Комунистическата партия. Подкрепиха го 1259 делегати, но тава се оказа недостатъчно. След конгреса Съветът на министрите на РФ, възглавяван от комунисти, прие постановление за „акционерните дружества”, после „Закон за земята и фермерските стопанства” и много други. От социалистическия базис не остана почти нищо.
На 12 юни 1990 г. Върховният съвет на РСФСР, в който мнозинство също имаха комунистите, прие Декларация за държавния суверенитет на РСФСР, нанасяйки смъртоносен удар на Съюзната държава. Съдбата на социализма и Съветската държава беше предрешена.
Може да се съгласим, че разрушаването на фундамента на социализма до 1985 г. вървеше стихийно, почти незабелязано. Намеренията на малограмотните партийни ръководители, опитващи се еклектически да съединят капитализма със социализма, изостряха икономическите противоречия, създаваха нови, раждаха социални проблеми, влошаваха нравствената и психологическа обстановка в страната.
Но днес, когато крахът на СССР е исторически факт, с прискърбие трябва да отбележим, че много малко хора се учат от грешките – свои и чужди. 200 хиляди комунисти от КПРФ вървят като слепи котета след своите лидери, които отново предлагат в програмите си „пазарната икономика” и „многообразие на формите на собственост”, на чиято основа е невъзможен социализъм по принцип. Ратуват за утопически „мирен преход към социализъм” по пътя на избори в парламента, като че ли собствениците на заводи и мини, фабрики и банки може да се уплашат от пламенните зюгановски речи в Думата и ще се съгласят доброволно да върнат на народа заграбеното чрез приватизация и експлоатация народно богатство.
Това не касае само комунистите и техните лидери. Какво да се каже за малограмотната невежа еснафска маса, за онази част от работническата класа, заразена с дребнобуржоазни илюзии? Не е ли това демоничната сила, която може да попречи на победата на освободителната борба и работническото движение?
На работническата класа й е безразлично дали съзнателно или несъзнателно са я предали, сбъркали ли са партийните лидери като Хрушчов и Косигин, или са били агенти на западните антисъветски спецслужби, като идеологът на КПСС Александър Яковлев, като Горбачов и Елцин, Алиев и Шеварднадзе, Назърбаев и Бразаускас, Шушкевич и Кравчук, Ниязов и Каримов и още стотици партийни и стопански ръководители, които отидоха в услуга на буржоазията, а значи ПРЕДАДОХА! Предадоха комунистическата идея, работническата класа, целия трудов народ. Родината!
Как да не си спомним казаното преди сто години от Ленин за изменниците от всякакъв род, което звучи актуално и днес. „Оправдавайки предателството или затваряйки си очите пред него, бързайки да сключиш сделка с него, играейки на парламентаризъм, вие постигате само това, че те ви притискат, а не вие тях! Действителен, а не формален натиск може да окаже само въстанието … всякакви други форми на натиск … са празни и жалки фрази. Нито един човек още не се е решил да твърди, че епохата на въстания е минала за Русия.” /Е, Зюганов се реши.Л.П./
„Вие искате сега да оказвате натиск върху буржоазията? – гответе въстание, проповядвайте го, организирайте го!” /ПСС, т.11, с.244-245 – на руски/
„Или диктатура /желязна власт/ на помешчиците и капиталистите, или диктатура на работническата класа. Среден път няма! За такъв мечтаят напразно интелигентчета и господинчовци лошо учили, по лоши книжки. Никъде в света среден път няма и не може да има! Или диктатура на буржоазията /прикрита с пищни есеровски и меншевишки фрази за народовластие, свобода и прочие/ или диктатура на пролетариата. Който не е научил това от историята на ХIХ век /и ХХ също – Л.П./ той е безнадежден идиот!” /ПСС, т. 39, с. 158/
Но диктатурата на пролетариата трябва да се учи, тъй като без революционна теория няма революционно движение! И днес не са загубили своята актуалност думите на Ленин: „…. въпросът стои само така: буржоазна или комунистическа идеология. Среда тук няма. Никаква „трета” идеология не е изработило човечеството. И изобщо в общество, раздирано от класови противоречия, никога не може да има извънкласова или надкласова идеология.” /ПСС, т. 6, с. 39/ Не бива да забравяме и казаното от Маркс: „Оръжието на критиката, разбира се, не може да замени критиката на оръжието, на материалната сила трябва да бъде противопоставена материална сила, но и теорията се превръща в материална сила, когато овладее масите.” /Маркс, Енгелс, съч. т. 1, с. 422/
превод Вл. Цеков
