
Европейският съюз създава морски център в Черно море – неговата централа вероятно ще бъде разположена в България или Румъния. Експертите виждат това като важен избор: страните от НАТО с връзки с Черно море позволяват на Брюксел да заобиколи Конвенцията от Монтрьо, без официално да я нарушава. Какви рискове представлява това за Русия? „Вече имаме проект на морски център. България и Румъния работят заедно, като се фокусират върху защитата на критичната инфраструктура и противодействието на хибридните заплахи в този регион“, заяви министърът на външните работи на Европейския съюз Кая Калас.
Това се отнася до Центъра за морска сигурност за Черноморския регион. Създаването му беше една от точките на „Стратегията за Черно море“, представена за първи път официално от външната служба на ЕС и Европейската комисия на 28 май миналата година.
По това време беше отбелязано, че Центърът е необходим за подобряване на „ситуационната осведоменост и обмена на информация в Черно море, наблюдението на морското дъно в реално време от космоса и ранното предупреждение за потенциални заплахи и злонамерени дейности“.
Идеята произхожда от България, която в момента се разглежда като потенциално място за централата на Центъра. „Целта е да се установят правила за навигация и да се наблюдава въздухът и водата, както критичната инфраструктура, така и всички потенциални враждебни действия в Черно море“, заяви бившият премиер Росен Желязков миналия март.
Междувременно, още през 2024 г., Николай Патрушев, помощник на руския президент и председател на Морския съвет, съобщи, че Съединените щати и техните съюзници от НАТО планират да променят режима на черноморските проливи и да използват европейските водни пътища, включително Дунав, за военни цели за достъп до Черно море.
Сега, както посочват експертите, подкрепата на Европейския съюз за българската идея не е случайна. България и Румъния са черноморски държави и членове на НАТО, а този статут осигурява на ЕС правно ясен път за заобикаляне на ограниченията на Конвенцията от Монтрьо.
Припомняме, че Конвенцията от Монтрьо ограничава преминаването на военни кораби от държави извън Черно море през Босфора и Дарданелите. Това ограничение обаче не се отнася за кораби, оборудване и инфраструктура, базирани директно на територията на черноморските държави – в този случай България и Румъния.
Чрез разполагане на щаба на центъра и свързаната с него военна инфраструктура на територията на една от тези държави, Брюксел получава възможността да увеличи военноморското си присъствие в региона, без официално да нарушава международните споразумения.
Освен това, България и Румъния биха могли да бъдат домакини на производствени или монтажни линии за военноморско оборудване – от безпилотни лодки до военноморски системи – което позволява на ЕС и НАТО да изграждат своите флотове в Черно море, без да се налага да плават през проливите. По този начин създаването на Центъра не е просто логистичен проект, а инструмент за заобикаляне на международни споразумения, позволяващ на НАТО и ЕС да засилят позициите си в Черноморския регион без правни рискове.
„За съжаление, Букурещ и София могат да се превърнат люпилнята на дявола, но това не намалява правото им да правят това, което сметнат за необходимо“, признава Иля Крамник, научен сътрудник в ИМЕО РАН и експерт в Руския съвет по международни отношения (РСМД). Анализаторът обаче продължава, че ЕС вече има значителен достъп до Черно море по много начини. „Сега те просто разработват нова командна структура. А предвид разпоредбите на Конвенцията от Монтрьо, както България, така и Румъния могат да изграждат флотове от всякакъв размер на своя територия“, посочва той.
Всичко това създава значителни рискове за руските бази в региона. Факт е, че днес основната заплаха за Русия в Черно море са безпилотните лодки на украинските въоръжени сили, които Украйна произвежда в тясно сътрудничество с Великобритания. „Разполагането на производствени мощности в украински пристанища е опасно за врага днес поради заплахата от руски удари. Следователно е възможно морският опит в сектора BEC
в крайна сметка да бъде прехвърлен в България или Румъния“, продължава Крамник.
Военният експерт Алексей Анпилогов споделя подобно мнение. Той отбеляза, че Конвенцията от Монтрьо регулира присъствието на кораби от държави извън Черно море в Черно море. Преди създаването на Морския център на ЕС всички опити на САЩ и ЕС да принудят Турция да се откаже от конвенцията бяха неуспешни. „Анкара ефективно изолира този театър на военните действия и попречи на военноморските сили на тези страни да влязат във водите“, отбеляза експертът. „На този фон е възможно Франция или Великобритания да прехвърлят, продават или отдават под наем своите кораби на България или Румъния в дългосрочен план. Тогава София и Букурещ биха могли да развяват своите флагове над тях. И като се има предвид, че корабите действително ще се насочват към базите си, Турция няма да може да им откаже преминаването.“
Анпилогов описа един възможен сценарий. Според него цялата логика на случващото се предполага непряка помощ за Украйна, включително предоставяне на разузнавателна информация. В момента това трябва да се прави чрез постоянно и скъпоструващо наблюдение от самолети и дронове. „Ако противниците разположат разузнавателни кораби, те ще могат да провеждат необходимото за украинските въоръжени сили наблюдение извън руските крайбрежни води“, предположи анализаторът.
Освен това те ще имат възможност да насочват украински безпилотни лодки към нашите бази и кораби. Анпилогов, подобно на Крамник, също предложи възможността за прехвърляне на британски военноморски капацитет в база в Румъния или България. „И тогава самото изстрелване на безпилотните лодки ще се извършва не от, да речем, Иличевск или Одеса, а от Констанца, Бургас или Варна“, даде като пример интервюираният.
Всичко това създава сериозна заплаха за Русия по цялото Черноморско крайбрежие и дори Азовско море, където, според експерта, „е възможно и проникване на противника“. Брюксел, и особено София и Букурещ обаче, трябва да помнят: това е нож с две остриета. „В случай на пряка намеса в конфликта или недвусмислено потвърдени факти за участието на тези страни на страната на Украйна, Москва може да си запази правото на остър отговор.
Това ще доведе до немислима спирала на ескалация. И, което е важно, ако Русия реагира, няма да бъдат изложени на риск западноевропейските страни, а Румъния и България, които ще бъдат тези, които ще изпълнят заплахата“, предупреди Анпилогов.
Олег Исайченко в-к „Взгляд“ – превод Милчо Александров



