Вече повече от 75 години откакто отшумяха гърмежите на Втората световна война, но страшните следи, оставила тя, ни напомнят постоянно за нея. Попаднали в огромната нейна човешка месомелачка, много жертви лежат и до сега в чужди земи, под надгробни плочи с надпис – „безименен войник”.
Гробището „Съветско поле на славата” в холандския град Амерфорс винаги е било особено място за тамошните жители. Благодарение на многогодишната работа на отделни ентусиасти днес стават известни необикновени факти за съдбата на хората, погребани в него.
Точно 101 пленени войници от Узбекска ССР по време на Втората световна война са докарани на 27 септември 1941 г. в окупираната от фашистите Холандия.
За тях ръководството на лагера създава особени условия, ужасни даже и по мерките на фашистите. Настаняват ги не в бараки, а под открито небе, в заградено място като животни, а по оградата тече ток с високо напрежение.
Обстановката на фронта се затяга и Хитлер поръчва да се предприеме нещо за повдигане духа на немските войници в навечерието на съдбоносната битка за Москва. До този момент фашистите за един месец завземат цели държави, а сега за два месеца и половина засядат в руските степи. И тогава министърът на пропагандата на фашистка Германия Йозеф Гьобелс замисля да заснеме и покаже на немските войници как изгладнелите пленници се бият един с друг за парченце хляб. И така немците решават /явно съдейки по себе си/, чрез глад да превърнат хората в животни. В лагера пристигат висши военни чинове с цял отряд кинооператори и режисьори, най-добрите в Германия. По някои данни, присъствал е и самият Гьобелс.
Светлини, камери, шум! По периметъра на лагера с узбеките се строяват арийци – високи, стройни, красиви, светлокоси, синеоки, като извадени от модно списание. Чакат… Те идеално контрастират с мургавите измъчени пленници. Внезапно се появява нещо като пикап с отворен багажен отсек. Разнася се аромат на прясноизпечен хляб.
Кулминацията на тази мерзка идея трябвало да стане една питка хляб, хвърлена сред пленниците, точно пред камерата. Фашистите разчитали, че прегладнелите пленници ще се хвърлят към парчето хляб, биейки се помежду си като животни. В немските войници, гледащи този филм не трябвало да остане нито капчица жал към тези не хора, а животни.
Но всичко се развива не така.
Хвърлената питка попада в средата на групата пленници. Към нея се приближава най-младият от тях. Гробна тишина. Грижливо взима питката и три пъти я целува, поднася я към челото си като светиня и след това я подава на най-възрастния. След това узбеките сядат в кръг, подвивайки крака по източному и започват да получават по парченце от хляба, като на Самаркандска сватба. Всеки държи топлото парченце хляб в ръцете си, а после бавно, затваряйки очи го поглъща.
Немците били вън от себе си от ярост. Планът на Гьобелс се разбива в благородството на народа. Той не е могъл да си представи колко величествени мога да бъдат други народи, какви могат да бъдат отношенията между тях, как може да обичат своята Родина и с какво достойнство уважават хляба.
След неудачния експеримент узбеките са бити и измъчвани жестоко. От героичната стотица до април 1942 г. доживяват 77 души, които под предлог за преместване в друг лагер са разстреляни в гората.
Този провал на фашистите е бил толкова позорен, че от него няма никакви свидетелства в документите на Райха. Немците, които са записвали педантично всеки изкъртен златен зъб, са унищожили всички документи, свързани със случая с узбекските военнопленници. Останали са само оскъдни свидетелства, които възстановил холандският журналист Ремко Рейдинг, а Анвар Иргашев и Юлия Медведовская написват по това разследване книгата „101”.
Днес е известно, че един от холандските военнопленници е правел записки в своя дневник, по които е станало възможно да се установи част от случилото се.
От 1,4 милиона воюващи узбекистанци, една трета не се връщат от войната и не по-малко от 100 хиляди се считат за безследно изчезнали.
Превод от руски
