Сред трудещите се битува мнението, че източникът на развитие на производителните сили е нарастването на потреблението. Това е една от старите буржоазни „теории“, с помощта на които се опитват да отклонят работническата класа от марксизма и класовата борба, да заменят причините за развитието на обществото с едно от следствията на производството.
Наистина, ако развитието на производителните сили не може да се обясни нито с географската среда, нито с развитието на науката, тогава като че ли не остава нищо друго, освен да търсим първопричините за това развитие в нарастването на потребностите на хората. Нима производството във всички социални формации в крайна сметка не служи за задоволяване на жизнените потребности на хората от храна, облекло, обувки, жилище, енергия, инструменти, необходими за производството?
Наистина нарастването на потребностите на хората и обществото като цяло оказва огромно влияние върху развитието на производителните сили. Но нарастването на потребностите, възникването на нови потребности — всичко това зависи изцяло от развитието на производството, от начина на производство, от устройството и физиономията на обществото. Нуждите на древните роби са били едни, нуждите на работниците от капиталистическата фабрика са други, а нуждите на работниците от социалистическото предприятие се различават от нуждите на работниците от капиталистическите страни. Нова потребност не се появява, преди да се появи материалната възможност за нейното задоволяване. Обратно, една потребност става обществена потребност само когато материалното производство е в състояние да я задоволи.
Производството и потреблението са в диалектическо единство, но производството е определящо в това единство. Защо? Първо, производството доставя материала, предмета, продукта на потребление. Така производството създава възможност за потребление, генерира потребление. Второ, само производството определя самите продукти и начините на потребление. Производството създава потребители, а не обратното. Всъщност необходимостта от обработка може да бъде извършено с най-простия лост, валяци за трупи, количка с колела, влак, автомобил и т.н. Нуждата от осветление може да бъде задоволена с факел и свещ, керосинова лампа, лампа с нажежаема жичка, и луминисцентна лампа. Потреблението на колела, електрически лампи с нажежаема жичка и луминисцентни лампи обаче стана възможно едва с появата на тяхното производство.
Историята показва, че потреблението е грубо и непосредствено, когато производството е примитивно първобитно. Не става въпрос само за праисторически времена. Вземете една фабрика, разрушена от съвременната война. Смъртта на производството води до факта, че потреблението намалява и променя своя характер, потреблението на съвременните инструменти за производство и средствата за живот се заменя с потреблението на допотопни, полуразрушени инструменти и средства за живот. Със смъртта на съвременното производство, населението деградира, губи способност да консумира много артикули: преминава от електрически инструменти към средновековни, от кола към количка, от готов хляб към печене, от водопровод към вода от езерце, от пералня до корито, от централно отопление до огън и т.н. Спрете да произвеждате електричество и след определено време няма да имате нужда от електрически уреди. Спрете да правите хладилници и те скоро ще бъдат заменени от ледници и след това от сол и древни методи за консервиране, сушене и други начини за консервиране на храна. Нуждата от хладилници ще отпадне, но ще се увеличи нуждата от сол, бурета, дърва за огрев, места за сушене на месо и риба.
Това е продуктът на производството, който създава потребители, които желаят и могат да го използват. Следователно производството произвежда не само предмет за потребителя, но и потребител за обекта. Докато нямаше машини, не можеше да има работници, способни да работят на тях. Без парен локомотив не можеше да се появи машинист, без трактор и комбайн не можеше да се появи тракторист и комбайнер, без телевизия не можеше да се появи зрител. Това обстоятелство се забравя от някои другари.
Следователно във взаимодействието на производството и потреблението производството е изходен и определящ фактор. При капитализма няма и не може да има съответствие между производство и потребление, тъй като потреблението на широките маси е ограничено от тяхната платежоспособност и поради това постоянно изостава от развитието на производството. Както е известно, целта и движещият мотив на капиталистическото производство е производството на принадена стойност, натрупването на капитал. Натрупването на капитал води до мизерен стандарт на живот на производителите и трудещите се, намаляване на материалната сигурност на работническата класа и всички трудещи се, намаляване на потреблението им.
Напротив, при социализма растежът на потреблението (покупателната способност) на масите изпреварваше растежа на производството. Водещата закономерност на социалистическото производство беше непрекъснатото нарастване на потреблението на трудещите се, повишаването и подобряването на тяхното материално положение.
Следователно потреблението, неговият характер, размер и растеж зависят от начина на производство. Значи, основните определящи причини за развитието, истинските сили не се намират в потреблението, не извън производството, а в самото производство, в начина на производство.
Казват, че капитализмът стимулира развитието на производството и по този начин разширява потреблението на масите. В същото време научният прогрес се обявява за основен двигател на човешкото развитие, а основната движеща сила, „горивото” на този двигател се смятат за „естествените” човешки мечти и желания. Като доказателство са дадени примери за това как постепенно, преминавайки от изобретение към изобретение, се осъществяват смелите мечти на човек за летене, говорене на разстояние, поглед отвъд далечни земи. Наистина, на пръв поглед може да изглежда, че човешките нужди – от най-простите до най-фантастичните – определят целта на научното изследване. И е нужна само науката, за да намери следа, да направи това или онова възможно, за да може конкуренцията да намери начин да го реализира евтино и достъпно за широка обществена употреба. Политически това положение е удобно и изгодно за идеолозите на буржоазията. Без да отрича нуждата на всички хора от щастлив и културен живот, тя обяснява добре познатите нещастия и бедствия на огромна маса хора с факта, че науката все още не е намерила начин да ги направи щастливи.
Всъщност историята на развитието на науката и технологиите ясно показва, че науката никога не надхвърля границите на начина на производство. Това, че се развиват само такива направления, които са в съответствие с целта на производството, са полезни от гледна точка на тази цел. Не науката поставя задачи на производството, а обратното – производството формулира неотложните за себе си научни задачи, а производствените отношения задават условията, при които тези задачи се считат за решени. Не нуждите на човека, а нуждите на начина на производство управляват науката. Ето защо при капитализма науката усърдно търси нови източници на печалба и най-печелившите начини за решаване на стари проблеми. При капитализма някои от нуждите на обществото се задоволяват частично, когато им „дойде редът“, но е смешно да се надяваме, че този обрат някога ще доведе до изкореняване на глада, безработицата, вегетативните способности и таланти в мащаба на цялото общество.
В зависимост от естеството на начина на производство се променя не само потреблението, но и стимулите, които насърчават хората да подобряват производството. По-големият или по-малкият интерес към резултатите от труда или отсъствието на този интерес обуславят различно отношение на трудещите се към подобряване на производството. И така, в примитивното общество е имало пряко желание на хората да облекчат работата си и да постигнат незабавни, осезаеми ползи за себе си. Тук производството пряко обслужва целите на потреблението: колкото повече произвеждат, толкова повече консумират.
При капитализма работникът не се интересува от подобряване на инструментите за производство, тъй като новите, по-напреднали машини го изтласкват от производствения процес. Плодовете от нарастващата производителност на труда не отиват при работника, те се присвояват от капиталиста. Нарастването на производителността на труда при капитализма не подобрява благосъстоянието на работниците, а означава увеличаване на тяхната експлоатация. Движещият мотив на производството за капиталистите и следователно стимулът за развитието на производителните сили при капитализма е ненаситната жажда за печалба. Директно производството тук не е предназначено за потребление на масите. Капиталистите са безразлични към нуждите на хората. Те са готови да произвеждат всичко: хляб или дъвки, парфюми или отровни газове, детски колички или атомни бомби. Капиталистът се интересува само от печалбата и нейния размер. Само в крайна сметка производството обслужва потреблението. Капиталистът би бил щастлив да произвежда танкове и атомни бомби, но поради конкуренция, липса на капитал и други причини, той е принуден да произвежда храна. От друга страна, съветските заводи за прецизно машиностроене, речният флот, горските пояси, канали, водноелектрически централи са много необходими на хората, но не са необходими на капиталистите, тъй като не им носят най-голяма печалба. Обратно, надпреварата във въоръжаването не е необходима на трудещите се маси, но е много необходима на капиталистите, тъй като им носи колосални печалби.
При капитализма платежоспособното търсене на народните маси изостава от производството, това се знае. Известно е също, че в преследване на печалба буржоазията произвежда огромни количества от всякакви стоки с надеждата да ги продаде на населението. На пръв поглед на рафтовете има стоки за всеки вкус, което създава вид на огромен избор от стоки, капиталистическо изобилие. Но това е само привидно. Само буржоазията има възможност да избира според вкуса си, докато работещите на пазара са принудени да купуват само няколко от най-евтините стоки с лошо качество. Това означава, че работещите маси наистина нямат избор поради високите цени и ниската покупателна способност. Към това трябва да се добави, че повечето от стоките имат не само високи цени, които са недостъпни за масите, но и с ниска потребителска стойност за човека, с ниско качество. Това обстоятелство допълнително стеснява така наречения възприет „широк избор“ на потребление при капитализма.
За разлика от капитализма, където производственият процес е процес на експлоатация на работниците от капиталистите, където поради това работникът не е заинтересован от подобряване на производството, от развитие на производството като цяло, при социализма трудещите се не работят за експлоататорите, а за себе си. Общественото производство е подчинено на нуждите на съществуването и развитието на обществото. Няма експлоатация на човек от човек, няма социални пречки за развитието на производството, развитието на производителните сили и следователно нарастването на нуждите на обществото. Съзнанието на прекия производител, че той не работи за експлоататорите, а за себе си, за своята държава, за своето общество — това съзнание е един от най-силните стимули за развитието на производството, на производителните сили. Социалистическите производствени отношения не само откриват неограничените възможности за развитие на производителните сили, но и създават огромен стимул за тяхното непрекъснато развитие. Това обяснява безпрецедентните в историята гигантски темпове на развитие на производителните сили на сталинисткия СССР и безпрецедентния в историята ръст на материалното и културно потребление на хората.
Тези примери показват, че потреблението на обществото зависи изцяло от производството, неговото ниво, състояние и характер. А стимулите за развитието на средствата за производство, производителните сили и потреблението на продуктите на производството като цяло зависят главно от производствените отношения на хората.
Такава е накратко връзката между производство и потребление.
Изготвили: И Бели, М Иванов превод от „Рабочий путь“ Милчо Александров
