ИМА ЛИ БЪДЕЩЕ КУБИНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ?

03.07.2022 г. – Руска пролет

  Олег Ясински, чилийски публицист, споделя впечатленията си от посещението в Куба в своя канал в Telegram.

  „Преди четири години, в Куба… Човекът, който пожела да не бъде назован, беше в продължение на десетилетия един от най-близките сътрудници на Фидел и Че. Поради естеството на работата си той беше свикнал с анонимност и никога не се интересуваше от лаврите на героя. Той вече беше много стар, с напреднал рак и се срещнахме в скромния му апартамент в стара Хавана.

  Исках да го видя, за да мога да му задам най-неудобните въпроси, вдъхновени от противоречивия кубински опит и чувства от последната седмица.

  Ето какво каза той.

  „Приказките, че масите правят история, са демагогия и не са верни. Масите от миналото и началото на този век все още не притежават нивото на съзнание на създателите на история. Но тяхното съзнание е достатъчно, за да подкрепят социални проекти, насочени в тяхна полза, за бъдещето, към промяна на човешкото съзнание, към звездите.

  Днес около 30% от кубинците искат да се върнат към капитализма. Приблизително толкова просто не знаят какво искат и не си задават подобни въпроси. Остават 40% от хората.

  И от тях – поне половината – са с отлично образование и мироглед, граждани на тази страна, които искат да запазят и подобрят този социализъм, свикнали са да наричат ​​нещата с истинските им имена и да казват всяка неудобна истина в очите на всяка власт… това са най-надеждните и доверени хора … Процентът на такива хора на острова е 20 … И така ние определено ще спечелим.

  Днес сме по-силни от всякога. Защото, когато Фидел и аз влязохме в Хавана, бяхме не повече от две хиляди … положението в страната беше десет пъти по-лошо от днес … малко от нас имаха образование, а в селските райони неграмотността беше норма. От две хиляди бойци на въстаническата армия около 600 по-късно станаха предатели. Другите просто се пенсионираха.

  В началото на нашата революция на целия остров имаше не повече от хиляда революционери и вижте какво успяхме да постигнем.

  И ако днес сме 20 или дори 10% от кубинското население – опитни, критични и образовани хора – просто няма как да не спечелим. Тук капитализмът не имал и няма да има шанс. Защото да се възпитат тези качества в тези 10-20% от населението   за новия човек – мечтател, творец и реалист – това е основното постижение и победа на тази революция“.

  От срещата остана странното усещане, сякаш някой друг невидимо участваше в разговора ни. Излязох, нощта падна над Хавана и времето отново или се отдръпна, или избяга далеч напред.

Превод Милчо Александров