Събитията от 22-24 юни, когато въоръжените формирования на ЧВК „Вагнер“ под ръководството на Евгений Пригожин предприеха активни действия, които във всички официални документи бяха наречени бунт, силно разтърсиха проправителствените кръгове на руското общество , десни и леви политически движения, руската и дори световната общност.
Днес, когато напрежението изглежда временно утихна, с посредничеството на Лукашенко, Пригожин не отиде да изостря повече ситуацията, спря похода си към Москва и сам се установи в Беларус, специалисти, политолози и всички медии анализират случилото се . В оценките (включително както в официалните изявления на висши държавни служители, така и в решенията на правоохранителните органи) се използват най-острите епитети: предателство, заговор, предателство, удар в гърба и т.н., и т.н. Няма да анализираме хода на събитията , връзките и отношенията между участниците в СВО и властите, различни конспиративни теории за случилото се. Ще отбележим само основните моменти от класовия характер, които отново бяха подчертани от случилото се.
1. Отново ясно се прояви не само разнородността на управляващата буржоазна класа на Руската федерация, но и непрекъснатата борба на клановете и групите на капиталистите. Ако по-рано се обръщаше повече внимание на т. нар. блок на десните либерали от призива на Елцин, днес уж национално ориентираната, по-скоро на думи, буржоазия, използваща патриотични лозунги за защита на отечеството, се бори и укрепва позициите си за своето място в системата и близост до властта.
Особеността на руския капитализъм се състои в това, че капиталът се формира чрез метода на насилствено разграбване, чрез така наречената приватизация, на единия национален икономически комплекс, създаден от дългогодишната работа на целия съветски народ. Руският капитализъм няма вековно формиране и развитие на правилата за функциониране, както техните западни събратя-съперници. Те все още са в периода на натрупване на капитала и тяхното преразпределение и който е по-близко до властта и лично до първите лица (преди Елцин, днес Путин) е от голямо значение. Тук няма и не може да има чисти и честни хора, като плътно са представени от хора с криминален опит и минало. Тази постоянна кавга на капиталите, както и първоначалната, след приватизацията на Гайдар-Чубайс, ориентация към връзки със западните капитали създава не само слабости в управлението, но и потенциални опасности от вътрешни конфликти и разцепления, които увеличават уязвимостта на държавата към подривна дейност на империалистически конкуренти, водени от Съединените щати.
2. Днешната руска буржоазна бюрократична държава и общество имат толкова поразително различен характер от съветския, че провеждането на сериозни аналогии в оценките на протичащата СВО с Великата отечествена война е неоправдано не само от гледна точка на техния различен класов характер. , но и от гледна точка на класовите структури и условията на самото общество. В съветското общество също имаше определена част от хората, които се биеха на страната на нацистите под различен флаг, но тази част и нейното влияние, в сравнение с единството на целия народ около идеята за защита на социалистическата си родина, беше пренебрежимо малко. Днес ситуацията е качествено различна и крие голяма опасност за целостта на страната, включително и след края на СВО, особено в перспективата на неизбежната, рано или късно, смяна на президентската власт.
Официалните речи подчертават сплотеността и единството на руския народ, който уж не е допуснал успеха на бунта. Мнозинството обаче наблюдаваха действията на Пригожин с обикновено любопитство, тъй като го смятаха за човек, близък до президента и с безспорния авторитет на безстрашен борец срещу нацистите. Чакаха да видят на чия страна ще застане президентът.
Всъщност вагнеровците окупираха без бой голям град, областен център със седалище на военен окръг. В същото време нито една държавна структура, включително силите за сигурност – военният гарнизон, полицията, ФСБ, Националната гвардия и други, както и гражданската администрация, не застанаха в защита на държавната власт и не оказаха съпротива срещу бойците на ЧВК. Военните формирования на „Вагнер“ със своите колони направиха многокилометров марш в дълбочина на руската територия към Москва и никой не се опита и не можа да ги спре. Отделни опити за въоръжено възпрепятстване на настъпващите колони от авиацията не бяха успешни (бойците показаха зъбите си – свалиха няколко вертолета и самолета). От друга страна, рязко се увеличи търсенето на самолетни билети от Москва и други големи градове за чужбина, което естествено доведе до удвояване на цените на билетите.
Така тези събития показаха, че буржоазната диктатура доведе страната до упадък не само на икономиката, но и на армията и правителството, за което между другото говори и спекулира Пригожин. Трябва да се каже, че самият Пригожин също е олигарх с криминално минало, натрупал милиардите си по не особено прозрачен начин. Сега Пригожин просто се състезаваше за по-голям достъп до хранилката срещу други олигарси. И той прекрасно разбира, че ако е на власт, ще води същата политика. Защото на практика всичко в политиката на една буржоазна държава се определя само от икономическите интереси, просто казано, от интересите на печалбата.
3. Дългогодишната конфронтация на Пригожин с висши служители от военно-политическото ръководство на страната и едрия бизнес се основаваше на критики за реални недостатъци, пропуски в управлението, неподготвеността на армията и икономиката за война, грешни изчисления и провали в провеждането на СВО, огромна корупция и кражби около доставките за провеждането и՛, неподходяща кадрова политика и морален разпад във висшите ешелони на властта. Тази пропагандна кампания, провеждана открито в интернет и медиите, предизвика доста симпатии сред хората и въоръжените сили, именно защото гнилото на системата е видимо и се усеща от всички.
За властите беше изключително неизгодно публично да решават нещата с Пригожин. Затова вероятно речта му в парламента не се състоя по покана на заместник-председателя на Държавната дума на Руската федерация Сергей Неверов, широко отразена през май. Той отправи това предизвикателство след публикуването на резонансно интервю, в което Пригожин говори за бизнеса и политическия „елит“, част от който, според него, умишлено вреди, предава и продава Русия с действията си. Самият Пригожин изрази готовност да изясни отношенията, но не се стигна дотам. Може би властите са намерили изход от ситуацията в умелата провокация на Пригожин да организира поход на своите части, уж за справедливост.
4. Самият Пригожин никога не се е изказвал срещу Путин, а днес вече заяви, че няма намерение да сваля правителството. Той казва, че е преследвал само целта за установяване на справедливост, за което организира похода след началото на кампанията на Министерството на отбраната за поглъщане на ЧВК, чрез задължително сключване на договори с армейското ведомство от неговите бойци и командири.
Пригожин поиска справедливост преди всичко за себе си, за своята ЧВК, но не и за целия народ. Призивът на Пригожин за поредна приватизация на държавните корпорации под предлог за корумпираността им, разкрива напредналия ултралиберал и празния патриот.
В същото време никой от официалните лица в своите речи и призиви не споменава, че самото съществуване на частна наемна армия в страната е забранено от действащия закон. И следователно незаконното му функциониране беше разрешено, насърчавано и подкрепяно от най-високото ниво на властта. Частите и формированията на Вагнер получиха модерни тежки оръжия от държавата – артилерия, танкове, друга бронирана техника, хеликоптери … Годишното финансиране на ЧВК, според президента, е 86 милиарда рубли. На какво основание? Въпросът е риторичен. Докато властите имаха нужда от това, всичко беше по закон, а сега законът се превърна в юридическа тояга.
5. Руските власти, преди всичко в лицето на президента Путин, руската буржоазия и нейните представители в лицето на буржоазните пропагандисти не могат да признаят вината си, че страната, армията, правителството, икономиката не са били подготвени за такава ситуация. И още повече, те не могат да признаят по никакъв начин, че именно контрареволюционният преврат в СССР и капитализмът доведоха Русия и другите републики до кървави конфликти и в крайна сметка вкараха бившите братски народи на Русия и Украйна в кървава война. Либерали и националлиберали, опортюнисти и авантюристи, които със собствените си ръце разрушиха основата на единството на великия СССР – обществената собственост, социализма, съветската власт, отново се опитват да прехвърлят вината върху Ленин и болшевиките, които уж са създали експлозивна федерална съветска структура, – без да забелязват, че тя е издържала изпитанието на войната срещу германския фашизъм, устояла е на неговите империалистически спонсори и неговите сателити.
6. Путин отново се опитва да обвини болшевиките в предателство на интересите на царска Русия по време на Първата световна война и се опитва да направи исторически аналогии с така наречения бунт на Вагнер. Той обвинява Пригожин и неговите съратници, както и другата опозиция, в предателство. Но историческата неграмотност на Путин, или по-скоро лицемерието му, умишленото изопачаване на историята в угода на буржоазията и пристрастието му към великите исторически постижения на народа, се виждат с невъоръжено око. Първо болшевиките начело с Ленин спасиха разпадащата се Русия, включително от апетитите на “цивилизованите” съюзници, които много скоро, заедно със свалените експлоататорски класи – истинските предатели, търгували на едро и дребно с руската земя и руските богатства, организираха интервенцията на 14 сили в Съветска Русия. И второ, обвиненията в предателство са много по-подходящи за онези „домашни“ реакционери, които сбъднаха мечтите на Хитлер и предателя Власов: свалиха съветската власт и ликвидираха социализма, разрушиха Съюза, възстановиха институцията на частните собственици и го разделиха на господари и слуги, преименуваха градове и улици, утвърдиха трикольора на армията на предателя Власов като държавно знаме … Днес те се занимават с декомунизация, като украинските нацисти. В края на краищата, кой поиска Бог да благослови Америка? Кой, като собствените си буржоа, поиска да влезе в НАТО? Кой размени нацистите от Азов за приятеля на президента, украинския олигарх?
7. За пореден път стана ясно, че руските власти нямат ясен план за излизане от войната и модел за бъдещо съвместно съществуване с Украйна. Не напразно войната често се нарича странна, тъй като в същото време има търговия с врага – както с Украйна, така и със страните от НАТО, те изискват премахване на санкциите върху търговията и т.н. Властите се борят според ситуацията и търсят възможност за получаване на изгодна позиция и удобен момент за търговия със западните си партньори. Това може да продължи много дълго време, което най-много отговаря на интересите на американския империализъм, основен печеливщ от сегашната ситуация на взаимно унищожение на руския и украинския народ, укрепвайки позициите си в империалистическия лагер.
8. Основната опасност за разпадането на Русия и загубата на нейния суверенитет остава и днес. То ще продължи и след края на военните действия, дори и при безусловна победа, така желана от властите. Освен това, колкото и да е странно, най-голямата опасност трябва да се очаква именно от варианта за „нормализиране“ на отношенията, премахване на санкциите, възстановяване на търговските връзки със Запада, тъй като в борбата на хомогенните буржоазни системи винаги печели – по-силния и организиран капитал. И, разбира се, защото причината, която непрекъснато генерира и натрупва противоречия, които разделят буржоазното общество (както руското, така и световното) на непримирими социални класи. Тази причина е частната собственост, капитализмът, експлоатацията на хора от хора, на нации от нации.
Основните изводи от горния анализ са следните:
– върховите разправии и дори силовите елементи на конфронтацията отново разкриха язвите и гнилостта на руския капитализъм, които носят потенциална опасност за целостта на страната и суверенитета на държавата;
– при всякакви, особено негативни, развития на фронтовете в Украйна и в света, ако тези събития не придобият тенденцията на революционно движение към социализма, което все още не е така, в Русия трябва да очакваме засилване на реакцията , продължаваща декомунизация, затягане на гайки по отношение на работническото движение, демократичните права и свободи, по-нататъшна кастрация на изборната демокрация;
– така, използвайки примера на Пригожин и похода на Вагнер към Москва, човек може още веднъж да се убеди, че никакви, дори и най-организираните, въоръжени протести на закалени в битките с нацистите хора срещу несправедливостта, породена от самото съществуване на буржоазията , не могат да постигнат социална справедливост, ако се провеждат под знамето и командването на самата буржоазия. Буржоазията се съгласува помежду си. Договориха се, както винаги, зад гърба на хората. Необходимо е и е възможно да се сложи край на войните и фашизма само чрез обединение в движението към социализма под неговите червени знамена. Това е нашият ориентир, нашата цел, нашето бъдеще. В името на това бъдеще днес е необходимо да се предотврати победата на империалистическия блок на САЩ и НАТО от ръцете на украинския нацизъм над Русия, Украйна и техните народи. Фашизмът няма и не трябва да има суверенитет.
Народите по света нямат друг избор, освен да продължат и засилят борбата срещу основния източник на фашизма днес – империалистическия блок на САЩ и НАТО, като едновременно с това развиват борбата срещу капитализма във всяка страна и всички заедно.
Всички сме в една класова система!
Политически съвет на Централния комитет на РКРП
28 юни 2023 г – превод Милчо Александров
