МИЛЧО АЛЕКСАНДРОВ
„В И Ленин обосновава, че при империализма светът е навлязъл в ерата на пролетарските революции и диктатурата на пролетариата, и най-прогресивната класа в тази ера е работническата класа, създадена от самия капитализъм, така че на капитализма в тази епоха му предстои да се превърне в своята противоположност – в комунизма, в първата си фаза – социализма, носещ родилните петна на капитализма в икономически, морален и умствен план и с помощта на диктатурата на пролетариата, преодолявайки ги се превръща в пълен комунизъм“ – /професор Михаил Василиевич Попов/.
По тази причина съвременните буржоазни политолози се опитват всячески да подменят основни категории, понятия и термини за да обосноват действията на съвременния империализъм, който те наричат, незнайно защо, глобализъм. Империализмът се изгражда върху основите на капитализма (икономическа система, при която средствата за производство, индустрията и търговията се контролират от частни собственици в условията на пазарна икономика). Тук е необходимо да направим уточнението, че след Първата световна война, категорията пазарна икономика изчезва завинаги, защото капитализма навлиза в своя последен стадий – монополизма, който е главно оръжие в ръцете на империалистите, това е най-важния признак за загниването на капитализма – унищожаването на свободата на пазара, монополизма в условията на империализма. След като унищожаваш движещата сила, тази която те е създала – нищо добро не те чака. Така че тези които ми говорят днес за свободна пазарна икономика са най-обикновени буржоазни романтици, които не могат да излязат от 19 век.
Ленин пише: „Както е доказано в тази книга, сега капитализмът е шепа (по-малко от една десета от световното население, при най-„ щедрото “ и преувеличено изчисление то е по-малко от една пета) особено богати и мощни държави, които ограбват целия свят – като просто„ печатат купони “”…
И „превръщането на конкуренцията в монопол е едно от най-важните явления – ако не и най-важното – в икономиката на съвременния капитализъм“.
Смятам че е ясно – империализмът е също капитализъм и се осъществява от монопола в търговията и производството от корпоративния финансов капитал.
След тези важни уточнения да се върнем в България. Днес в ефира се пробутват най-различни версии за контрареволюцията у нас. Но всички буржоазни политолози са единни и пеят в един глас „Комунистите са виновни, на номенклатурата се раздадоха натрупаните активи по времето на социализма за изграждането на капитализма“. Аз твърдя че комунистите нямат никакво отношение по въпроса. Точно обратното, тези контрареволюционни действия се извършиха от троцкистите на Луканов, социалдемократите на Лилов -Младенов и ревизионистите на Живков в лицето на Георги Атанасов и неговата група, със съучастието на продажни земеделски, военни, милиционерски, профсъюзни и комсомолски активисти. В тази компания аз не виждам комунисти. Това че са членували в БКП нищо не значи. Комунистът се вижда най-ярко в тежките моменти на класовата борба. Тази напаст овладя властта през 1962 година с помощта на Никита Хрушчов, който така и не можа да се раздели със своя троцкизъм, и благодарение на своите слуги, се намеси по най-брутален начин във вътрешните работи на България, погазвайки принципа на пролетарския интернационализъм, ако изобщо е знаел какво представлява той, каква е неговата същност. От тогава до днес в БКП комунистите са водили и водят отчаяна класова борба с тази измет. За момента тази плява, проникнала случайно в работническото и комунистическото движение, все още притежава формалната капиталистическа власт, за която винаги е мечтала, продавайки интересите на българския народ в робство на корпорациите на международния финансов капитал, който в момент на неизбежните кризи които създава – се фашизира. Не могат да се приписват контрареволюционните действия на комунистите, защото те се борят за властта, за държавата на диктатурата на пролетариата, за социализъм и комунизъм. За комунистите капитализма, независимо от неговата форма, е загниваща социално-икономическа система, отживелица, което днес всеки може да види ако не го мързи. Затова те не могат да го приемат, независимо от облагите, които им се предлагат от най-различни предатели и егоисти. Комунистите разполагат със завършена в общ план идеология, която им помага да наблюдават процесите и да се борят за интересите на работническата класа, независимо от всичко. Старите романтични капиталистически предразсъдъци успяват да поразят все по-малко трудови хора. Тази вредна буржоазна романтика, която успя да разбие единството на българските работници, е на изживяване.
И така, какъв е социално-икономическият строй в България?
Понеже икономическата база е капиталистическа, тя изгради подходяща надстройка, чрез която да ръководи обществените отношения в страната. Следователно социално-икономическия строй в България е капиталистически. И всякакви други твърдения на различни политолози, които отдалечават мислите на работниците от неизбежната класова борба, са несъстоятелни и вредни за тях.
