Философията е наука за най-общите закони на природата, обществото и мисленето.
„Философията е епоха, схваната в мисълта“ (Хегел, „Лекции по история на философията“). „Философията е познание за необходимостта, за рационалното в действителността“ (Хегел, „Философия на правото“, предговор).
„Философията не може да се въплъти в реалността без премахването на пролетариата, пролетариатът не може да се самоунищожи, без да въплъти философията в реалността.“ (К. Маркс, „Към критика на Хегеловата философия на правото, Въведение“). „Философите само са интерпретирали света по различни начини, но въпросът е той да се промени“ („Тези за Фойербах“).
Ленин:
„Философията е борбата на материализма с идеализма“ („Философски тетрадки“).
„Марксизмът е материализъм, който най-накрая е триумфирал над идеализма във философията“ („Три източника и три компонента на марксизма“).
Ключови аспекти:
Хегел — философията като системно мислене, разкриващо абсолютната идея.
Маркс — критика на спекулативната философия, връзка с революционната практика.
Ленин — философията като оръжие на класовата борба.
Философия в условията на съвременното производство.
Философското понятие за „Отчуждение“. То е логически изведено от Маркс.
Отчуждението е обективен социален процес, присъщ на класово-антагонистичното общество и характеризиращ се с превръщането на човешката дейност и нейните резултати в независима сила, която доминира и е враждебна към него.
Например — във фабриките работниците извършват монотонни операции до 12 часа на ден, всеки ден, често на лошо оборудване, в лоши, вредни условия и през повечето време „за шефа“, а не „за себе си“, като същевременно им се плаща малко, глобяват се. Човек е като зъбно колело в механизъм. Работата е принудителна, а не творческа, човек е лишен от продукта на труда си – той не притежава това, което произвежда и какво произвежда. Настъпва трудова апатия – човек не се интересува какво произвежда и как. За да облекчи стреса, пие и приема наркотици. Всичко това води до намаляване на качеството на живот, качеството на продуктите, производителността, докато на работника не му пука – все пак заплатата му така или иначе няма да бъде повишена, а ако се повиши, цените ще я „изядат“. В резултат на това мнозина не доживяват до пенсиониране, особено след като възрастта за пенсиониране е повишена.
В същото време сега в КНДР и в Китай, в големи и стратегически предприятия, машините и произвежданите от тях продукти са обществена собственост, т.е. цялото предприятие, включително машините, принадлежи на всички. Следователно, съвестните работници работят с желание, внимателно и дори правят различни подобрения в производството. Същото беше и в СССР.
Диалектически преходи. Спирането на работата в завода показва диалектическия преход от икономически към политически искания – работниците искат увеличение на реалните заплати, подобряване на условията на труд, като в началото не докосват основите на капиталистическата система. Това е тезата. Въпреки това, особено когато има сблъсък със съпротивата на администрацията, изпълняваща волята на собствениците на завода и държавата, все повече работници разбират и осъзнават, че икономиката и политиката са системно свързани. Това е антитезата. В резултат на това работниците изискват промяна в производствените отношения, създаване на работнически организации и органи на работническата власт. Това е синтез.
Материалистично и идеалистично разбиране на реалността.
Печалбите на собствениците на бизнеса, бонусите на собствениците и ръководството растат, а реалните заплати, макар и да нарастват номинално, могат да бъдат използвани за закупуване на все по-малко стоки, с все по-ниско качество. В същото време печалбата се създава от всички работници, с техния труд. Следователно, съзнателните работници искат своя справедлив дял от печалбите, които създават.
Капиталистическите мениджъри често действат въз основа на идеалистични илюзии, игнорирайки материалните условия на производство.
Например, те вярват, че тъй като работниците не са достатъчно лоялни, нека, казват те, провеждаме обучения за изграждане на екип, убеждаваме, опитваме се да мотивираме, прилагаме различни „програми за ангажиране“, пишем благодарности и други документи. Тоест, те вярват, че психологическите методи ще заменят справедливите заплати. Ясно е, че работниците не се интересуват от документите си, но се нуждаят от увеличение на реалното съдържание на заплатите, за да могат да купуват повече качествени неща и да премахнат извънредния труд, не би навредило на работниците да съкратят работния ден, за да могат да прекарват време със семействата си, да почиват повече, да учат нови неща.
Или например от убеждението на мениджърите, че, казват те, „пазарът сам ще регулира всичко“ и желанието за печалба на всяка цена, следват откази от регулиране на безопасността на труда, спестявания от ремонт на оборудване, в резултат на което в материалния свят виждаме, че работниците се разболяват, осакатяват, умират, не доживяват до пенсиониране.
Идеалистите казват, през устата на администрацията: „Кажете благодаря, че ви дадохме работа!“
Работниците материалисти казват: „Искаме дял от печалбата, ние я изкарваме!“
Идеалистите окачват плакати, провеждат срещи, убеждават.
Работниците материалисти казват: „Искаме лични предпазни средства и намалено работно време!“
Ето как истински научната, практическа философия служи като оръжие за борбата!
За да реализирате обективните си интереси, трябва да ги разпознаете и да можете да ги формулирате, да започнете борба. Едрите капиталисти активно се борят срещу интересите на работниците и всички трудещи се, време е и ние да започнем. Как да правим това се преподава в Червения университет и Работническата партия на Русия.
Другари работници и всички трудещи се!
Запишете се в Червения университет на FRA! Можете да учите онлайн.
Присъединете се към Работническата партия на Русия! Програмата на партията е в интернет.
1 Вижте член 6 от Конституцията на Китай: http://chinalawinfo.ru/constitutional_law/constitution/constitution_ch1)
Никита Александрович, РПР, Самара – превод Милчо Александров
