Аз съм момиченце. Чукам от рано.
Аз чукам и спирам на всяка врата,
ала не мога пред вас да застана,
че мъртвите нямат лице за света.
Чуйте – в град Хирошима загинах.
И десет години след моята смърт
аз си останах на десет години
че мъртвите малки деца не растат.
Миг. И очите ми станаха слепи,
косата ми пламна и гръм връхлетя,
станах на пепел – на шепичка пепел –
и вятър отвя надалеч пепелта…
Чукам ви. Чукам да чуете вие –
не искам за себе си нищичко аз.
Аз изгорях като листче хартия –
не мога си взема и бонбонче от вас.
Леличко, чичко! Стоя пред влатите.
И чукам за подпис. Ще чукам до край.
Чукам да няма дечица убити –
да могат да казват: „Бонбонче ми дай!”
НАЗЪМ ХИКМЕТ
