МЪРТВОТО МОМИЧЕНЦЕ

 

 

 

 

 

 

Аз съм момиченце. Чукам от рано.

Аз чукам и спирам на всяка врата,

ала не мога пред вас да застана,

че мъртвите нямат лице за света.

Чуйте – в град Хирошима загинах.

 

 

 

 

 

 

И десет години след моята смърт

аз си останах на десет години

че мъртвите малки деца не растат.

Миг. И очите ми станаха слепи,

косата ми пламна и гръм връхлетя,

станах на пепел – на шепичка пепел –

и вятър отвя надалеч пепелта…

Чукам ви. Чукам да чуете вие –

не искам за себе си нищичко аз.

Аз изгорях като листче хартия –

не мога си взема и бонбонче от вас.

Леличко, чичко! Стоя пред влатите.

И чукам за подпис. Ще чукам до край.

Чукам да няма дечица убити –

да могат да казват: „Бонбонче ми дай!”

НАЗЪМ ХИКМЕТ

Tags: