ОФИЦИАЛНО КОМЮНИКЕ НА БОЛИВАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ
Боливарските националните въоръжени сили информират националната общност за смъртта на Рафаел Акоста Аревало, капитан трети ранг от активния военен резерв, който е бил задържан за военно криминално разследване.
Като част от справедливия процес, в петък, 28 юни, 2019 г., гореспоменатият старши офицер е бил представен пред военния съдия от наказателния военен съд със седалище във Фуерте Туина и преди да бъде осъществено съответното изслушване е припаднал, поради което военният съдия е разпоредил незабавно да бъде закаран във военната болница “Д-р Висенте Салияс”, където независимо че му е била оказана необходимата медицинска помощ, е починал. Веднага са били предприети действия от страна на Корпуса на службите за научни, наказателни и криминални разследвания и от техническо-научната дирекция към министерството с цел да бъде извършена законна аутопсия за установяване на възможните причини за смъртта.
Гражданинът Николас Мадуро, конституционен президент на Боливарска република Венецуела, главнокомандващ на Боливарските национални въоръжени сили, е изискал от министерството и от компетентните органи да бъде осъществено едно задълбочено проучване, за да се установят обстоятелствата, довели до смъртта, в съответствие с политиката за неизменно зачитане на правата на човека и по-специално на свещеното право на живот, посочено в чл. 43 от нашата Конституция.
Боливарските национални въоръжени сили изказват най-искрени съболезнования на роднините и близките на капитан Рафаел Акоста Аревало, като им предлагат своята подкрепа и солидарност.
“ЧАВЕС Е ЖИВ… РОДИНАТА ВЪРВИ НАПРЕД”
“НЕЗАВИСИМОСТ И СОЦИАЛИСТИЧЕСКА РОДИНА…
ЩЕ ЖИВЕЕМ И ЩЕ ПОБЕДИМ”
ВИНАГИ ПРЕДАНИ, НИКОГА ПРЕДАТЕЛИ!
ВЛАДИМИР ПАДРИНО ЛОПЕС
ГЛАВНОКОМАНДВАЩ
Каракас, 29 юни 2019 година
Боливарска република Венецуела
Официално Комюнике
Боливарското правителство информира народа на Венецуела, че на фона на продължаващите и подли намерения на враговете на Конституцията и на мира, чрез извършването на опити за преврат, терористични актове, убийства срещу цивилното население, кражба на оръжия и опити за убийство на Президента на републиката, както и на близките му роднини и лидери на Боливарската революция, органите на Държавната сигурност предприеха безупречен процес и месеци на разследване, които доведоха до разкриването на този престъпен план и до арестуването на доказани терористи. Цялото това разследване бе изпълнено при пълно зачитане на човешките права, като задължително условие на правосъдието и закона в нашата правова страна.
Изправени пред събитията, довели до смъртта на лицето Рафаел Акоста Аревало, обвинен за извършването на тежки терористични актове, подстрекателство и покушение, по време на изслушването му пред компетентния съд, Държавният глава, президентът Николас Мадуро поиска от Главния прокурор на републиката, Тарек Уилям Сааб, изчерпателно и обстойно разследване за изясняване на този злощастен случай.
Надяваме се, че чрез своевременните си действия, Прокуратурата ще представи бърза реакция на молбата, поискана от конституционния президент на Боливариска република Венецуела, Николас Мадуро Морос, в името на запазването на мира и правосъдието.
Каракас, 29 юни 2019 година
НЕЗАВИСИМИЯТ ЕКСПЕРТ АЛФРЕД МОРИС ДЕ САЙАС РАЗОБЛИЧАВА ПРЕСТЪПНАТА ПОЛИТИКА НА ВАШИНГТОН СПРЯМО ВЕНЕЦУЕЛА
От дълго време западните медии раздухват в интерес на Вашингтон фалшивата новина за някаква „хуманитарна криза“ във Венецуела, уж дело на лявореформистките правителства начело с президентите Уго Чавес и Николас Мадуро. Същевременно се игнорират реалните хуманитарни кризи в Йемен и Газа, причинени от престъпленията на американските съюзници Саудитска Арабия и Израел.
Западните медии, а и западните правителства, игнорираха доклада на независимия експерт по международно право и по проблемите на правата на човека Алфред Морис де Сайас, който в края на 2017 г. е изпратен от ООН във Венецуела като независим експерт, за да проучи положението в страната и нейните икономически проблеми. Де
Сайас се среща и разговаря с представители на правителството, опозицията, църквата, неправителствените организации и пр., за да бъде максимално обективен в своите изводи.
В своя доклад експертът отбелязва като постижения на венецуелското правителство в изкореняването на неграмотността, безплатното обучение от началното училище до университета, мерките за намаляване на крайната бедност, за осигуряване на жилища за бездомните, за премахване на привилегиите и дискриминацията, за предоставяне на
всички на достъп до медицинска грижа. Освен това във Венецуела е установена т.н. демокрация на участието, предвиждаща честото провеждане на избори и референдуми. Бившият президент на САЩ Джими Картър, оглавяващ НПО „Център Картър“, е дал положителна оценка на избирателната система на Венецуела, съобщава Де Сайас.
Докладът на Де Сайас съдържа и критични забележки за грешки на правителството като некомпетентност и корупция, в която участват правителствени служители, представители на транснационалните корпорации и местни предприемачи. Главният прокурор на Венецуела е предприел кампания против корупцията, загубите от която по официални данни възлизат на 15 милиарда долара. Същевременно Де Сайас припомня много по-голямата корупция по време на режима, предшестващ управлението на Чавес и Мадуро. По онова време Международният валутен фонд е наложил на Венецуела т.н. „Консенсус от Вашингтон“ – неолиберален курс на съкращаване на социалните разходи и осъществяване на приватизации, който предизвиква силно обществено недоволство, възникват вълнения, при чието смазване загиват 3000 души. В тези условия победата на Чавес на президентските избори през 1998 г. отразява отчаянието на хората от корупцията и неолибералната политика, а също така е израз на протеста против пропастта между крайно богатите и крайно бедните, счита Де Сайас.
Впоследствие Де Сайас ще каже в свое интервю, че правителствата на Венецуела са извадили милиони хора от състоянието на крайна бедност. Преди това никого [във Вашингтон] не го е било грижа, че милиони венецуелци гладуват, защото тогавашното венецуелско правителство било удобно за САЩ. Обаче в момента, когато на власт идва ляво правителство, неговото сваляне се превръща в приоритет за Вашингтон. И наистина, Вашингтон ненавижда правителства като венецуелското, което не само взе мерки в защита на най-бедните слоеве, но и ограничи възможностите на американските нефтени компании да ограбват петрола на страната.
Когато Вашингтон реши да заграби ресурсите на някоя богата на нефт държава като Венецуела, започват спекулациите с въпроса за човешките права. Де Сайас посочва, че с цел да се дискредитират определени правителства, се раздухва въпросът за нарушени от тях човешки права, което се превръща в аргумент за свалянето им от власт. Както по-рано към Ирак и Либия, така сега и към Венецуела, като претекст за бъдеща агресия се изтъкват и лъжливите твърдения, че управлението на президента Мадуро било предизвикало хуманитарна криза в страната си. Де Сайас отхвърля твърденията, че във Венецуела има хуманитарна криза, подобна на кризите в Газа, Йемен, Либия, Сирия, Ирак и др. Той предупреждава, че с твърдението за „хуманитарна криза“ може да се злоупотребява, за да се оправдае една военна интервенция в дадената страна.
Де Сайас посочва, че макар във Венецуела да няма хуманитарната криза, в страната все пак се наблюдават икономически проблеми, включително глад, включително недостиг на храни и животоспасяващи лекарства и медицинско оборудване, например инсулин и средства за хемодиализа. Според него съществена причина за всичко това са прилаганите от САЩ тежки икономически санкции и манипулации с валутните курсове, саботажът, черният пазар, изкуствено провокираната инфлация. Правителството не стои със скръстени ръце, а полага усилия за да развива икономиката и да преструктурира външния дълг, счита Де Сайас, но санкциите спъват тези усилия, влошават положението, а освен това генерират емиграция в чужбина.
Експертът посочва, че срещу Венецуела от години се води икономическа война, подобна на икономическите войни, водени [от САЩ] против Куба, Чили, Никарагуа и Сирия. Цели се да се съсипят икономиките на страните, да се улесни смяната на режима в тях и да им се наложи неолибералният социално-икономически модел, пише де Сайас. Освен другото Венецуела има най-големите залежи на нефт в света и изобилие от природни залежи като злато, боксит и колтан. Но при управлението на Чавес и Мадуро американските и транснационалните корпорации не могат да се разпореждат безконтролно с тях. Това обяснява продължаващата от години крайно враждебна американска кампания, съпроводена от намеса на САЩ във вътрешните работи на суверенната държава в противоречие с принципите на международното право. Никоя държава няма правото да организира, подпомага и финансира подривна, терористична или въоръжена дейност, целяща насилственото сваляне на режима на друга държава, припомня Де Сайас. Ще добавим, че това са неща, които от години Вашингтон върши по света, поставяйки себе си и империалистическите си интереси над закона и човечността.
За санкците Де Сайас пише следното: „Съвременните икономически санкции и блокади са като средновековните обсади на градове. Санкциите от 21-вия век целят да поставят на колене не просто един град, а цели суверенни държави. Друга разлика е това, че санкциите от 21-ви век се придружават от манипулиране на общественото мнение посредством „фалшиви новини“ и лъжливи претенции за защита на човешките права като цел, която да оправдае прилаганите престъпни средства“. По-нататък Де Сайас точно характеризира системата на международни отношения в света:
„Съществува не само хоризонтален юридически свят, управляван от Хартата на ООН и от принципите за равенство на суверенните държави. Съществува и един вертикален свят, отразяващ йерахията на една геополитическа система, която свързва доминиращите държави с останалата част на света посредством военната и икономическата мощ. Именно тази геополитическа система поражда геополитическите престъпления, които засега остават напълно безнаказани“. Наистина военната и
икономическата сила са главните оръжия на империализма, за да подчинява и ограбва останалата част от света, при това абсолютно безнаказано.
Според де Сайас икономическите санкции противоречат на Хартата на ООН. Те причиняват смърт, влошават икономическите кризи, внасят хаос в производството и разпределението на хранителни стоки и лекарства. Де Сайас припомня, че освен Венецуела икономическо задушаване посредством санкции вече е било прилагано спрямо Чили, Корейската народнодемократична република, Никарагуа и Сирия, а в Ирак санкциите са причинили смъртта на над 1 милион души. Санкциите, наложени на Венецуела от американските президенти Обама и Тръмп, са предизвикали тежки
икономически и политически проблеми, включително недостиг на храни и лекарства, станали са причина за смъртта на хора. Де Сайас заключава в доклада си: Санкциите убиват!
По-късно експертът пояснява в свое интервю, че антивенецуелските санкции са неморални, те водят до увеличаване на детската и майчинската смъртност, въобще до по-голяма смъртност в резултат от блокадата. Правителството на САЩ иска да създаде ситуация, която да накара народа или военните да свалят правителството, а във Венецуела да се завърне най-богатият 1 % от населението на САЩ и да установи отново своя контрол над богатствата на страната, посочва Де Сайас в своето интервю.
И тъй като санкциите и валутните манипулации на Вашингтон спрямо Венецуела представляват престъпления съгласно международното право, Де Сайас поставя въпроса за репарациите, на които имат право жертвите на санкциите. Той препоръчва Международният наказателен съд в Хага да разследва като престъпление против
човечеството антивенецуелските санкции на Вашингтон. Същевременно експертът се опасява, че поради „геополитическата подчиненост” на съда [т.е. зависимостта от САЩ] такова разследване може би няма да се осъществи.
Според експерта на ООН трябва да бъдат прекратени икономическата война и санкциите. В дух на солидарност трябва да се окаже помощ на Венецуела, особено с доставки на храни и лекарства, като в тази благородна дейност да участват неутрални фактори като „Червения кръст“ и да се зачита държавния суверенитет на страната. Това трябва да е истинска хуманитарна подкрепа, а не някаква фалшива „хуманитарна помощ“, която прикрива користни политически цели, пише Де Сайас.
С цел политическо урегулиране Де Сайас препоръчва установяването на диалог между правителството и опозицията. Но той отбелязва, че по време на европейската си обиколка двама венецуелски опозиционни лидери са настоявали пред своите домакини за засилване на санкциите и за осъществяване на военна „хуманитарна интервенция“ срещу собствената им страна. Освен това „някои страни“ [т.е. САЩ] преднамерено блокират политическите преговори, не искат да допуснат намирането на мирно решение, а предпочитат да удължат страданията на народа, за да възникне хуманитарна криза, която да създаде възможност за военна интервенция и смяна на правителството във Венецуела.
В края на доклада си Де Сайас споделя, че през тези шест години като независим експерт на ООН той е научил, че правителствата на страните не винаги са такива злодеи, както се твърди. Той е установил, че и други [негативни] фактори играят роля за съществуващите проблеми със състоянието на човешките права в проучваните страни. Сред тях са мощни международни икономически институции като Световната търговска организация, Световната банка, Международният валутен фонд, а също транснационалните корпорации и военно-промишлено-финансовият комплекс, всички те по-силни и от самите държави. Неблагоприятно отражение оказват едностранните санкции, причинили страданията на милиарди хора. Де Сайас счита, че експертите, които проучват положението в дадена държава, трябва да съсредоточат вниманието си не само върху дейността на правителството, но и върху ролята на влиятелните международни фактори, на които никой не търси отговорност за техните [вредни] действия, посочва експертът. Очевидно той е наясно, че институциите и действията на глобалния капитализъм представляват заплаха за живота и правата на милиарди хора по света.
Де Сайас споделя в доклада си, че по време на проучвателната си мисия във Венецуела той е станал прицел на кампания на сплашване и опити да му се диктува какво да пише в доклада си [от страна на финансирани от САЩ НПО и лица, изразяващи гледищата и интересите на Вашингтон]. В социалните медии „Фейсбук“ и „Туитър“ той е бил обсипван с оскърбления и омраза, обвинения в нечестност и в пристрастност. След завръщането му в Ню Йорк, където е централата на ООН, Върховният комисар по правата на човека при ООН принц Зеид Раад ал Хюсеин от Йордания, кралство – васал на САЩ, отказва да се срещне и разговаря с него във връзка с доклада му. На свой ред служителите от венецуелския отдел на Съвета за човешки права оказват съдействие на експерта в работата му въпреки, че са задължени да го направят. Това студено отношение, отчита самият Де Сайас, е свързано с опасенията в средите на ООН, че докладът му ще се окаже прекалено „независим“, [т.е. неблагоприятен за Вашингтон]. А след като докладът е представен в ООН през август 2018 г., той бива игнориран и премълчаван не само от западните правителства и медии, но и от самата ООН, която е подчинена на Вашингтон. Причината е, че не подкрепя искането за смяна на режима във Венецуела, е убеден Де Сайас.
Огорчен, че изводите му за положението във Венецуела няма да станат достояние на обществеността, Де Сайас се обръща към малкото медии, които се съгласяват да говорят с него, сред тях не са рупорите на империализма като „Файненшъл таймс“, „Ню Йорк таймс“, Си Ен Ен, които напълно го игнорират. В своите интервюта, направени в началото на 2019 г., той споделя някои изводи от своя доклад, наблягайки на това, че „санкциите убиват“. Де Сайас с горчивина споделя: „В никой момент, докато вървях по улиците на Венецуела, аз не се почувствах заплашен, не видях насилие, не почувствах страната да изпитва хуманитарна криза. Но аз разбрах, че въпросът за човешките права се използва все повече, за да се разрушават човешките права със съучастието на главните медии“. Експертът намеква за това, че САЩ са готови да разрушат цели страни и да предизвикат страданията на милиони и милиарди човешки същества, но същевременно си намятат тогата на защитник на човешките права, подкрепяни в тази измама от продажните медии.
Тези интервюта на Де Сайас протичаха в една силно влошена обстановка във Венецуела и около нея в сравнение с времето, когато той е писал своя доклад. Агресивността на САЩ избухна като вулкан, бяха засилени икономическите санкции, президентът Тръмп и хора от неговото обкръжение открито заплашваха с преврат и
военна интервенция. Под натиска на Вашингтон банките блокираха венецуелските сметки, което пречеше да се закупят жизнено важните храни и лекарства за населението на страната. Бяха извършени диверсионни действия, включително саботаж на електрическата система на страната.
Вашингтон извади на бял свят своето оръдие Хуан Гуайдо, участвал и по-рано в
подривната дейност на САЩ против Венецуела. Под американска режисура Гуайдо се самопровъзгласи за „временен президент“, веднага признат от САЩ, от някои западноевропейски държави, от угодничещите на Запада зависими източноевропейски страни, сред тях и България, от латиноамериканските съюзници на Вашингтон и от Израел. Значителен брой страни в света продължават да признават Николас Мадуро за
законно избран президент на Венецуела. Най-големите му съюзници са Русия, Китай и Турция, но има и други страни, които не биха искали да видят начело на Венецуела американската марионетка Гуайдо, съдействащ за ограбването на венецуелския нефт. Защото Гуайдо недвусмислено заяви: „Аз ще отворя венецуелските нефтени полета за американските компании“ и затова е така важен за Вашингтон. Де Сайас го нарича човека в троянския кон на САЩ [който да участва в разрушаването на Венецуела както войниците, скрити в троянския кон на ахейците, са разрушили древната Троя].
Обстановката във Венецуела става все по-взривоопасна, над страната е надвиснала катастрофа. И при тези обстоятелства голямо значение придобиват честните гласове, които казват истината за трагедията на Венецуела, разпъната на кръст от американския империализъм. Сред тези честни гласове е и гласът на смелия и проницателен наблюдател и висококвалифициран експерт по международно право и по проблемите на човешките права Алфред Морис де Сайас.
(Материалът е на базата на: Report of the Independent Expert on the promotion of a
democratic and equitable international order on his mission to the Bolivarian Republic of Venezuela and Ecuador; Michael Selby-Green. Venezuela crisis: Former UN rapporteur says US sanctions are killing citizens”, Independent, January 26, 2019; Paul Craig Roberts. Presstitutes Turn Blind Eye to UN Report on Venezuela, IPE, March 8,2019; Eric Zuesse. What the Press Hides From You About Venezuela, off Guardian, February, 9, 2019; True Publica. Venezuela: Mainstream Media Fake News – What the UN Rapporteur Really Said, Global Research, March 07, 2019)
