Винаги, когато наближават избори, наблюдаваме засилената употреба на термини като патриотизъм, национализъм и пр. Много от партиите, коалициите и изобщо кандидатите за депутати, ги употребяват даже без да знаят какво всъщност означават, вкарват в тях различно съдържание, други скриват с тях своите истински стремежи и цели. Това се прави за да се харесат на избирателите, да привлекат колкото се може повече гласове. Разчита се и на това, че голяма част от гласоподавателите също не са наясно с това, какво означават гореспоменатите термини.
В предизборната кампания за по-предишното Народно събрание – 44-то – особено често се употребяваше думата патриотизъм. Криейки се зад нея, развявайки патриотичния байрак, в парламента попаднаха така наречените Обединени патриоти /ВМРО, НФСБ и Атака/, а също и „Воля” на Марешки. На страниците на нашите вестници – „Работническо дело” и „Комунистическо дело” разобличихме истинската същност на тези „патриоти”, публикувайки статията „Патриотизмът – последно убежище на негодниците”. Случилото се по-късно напълно потвърди нашето становище и на изборите за 45-то НС хората не ги допуснаха до парламента. Същите тези, но без „Атака”, и сега са се устремили към парламента и ще видим дали гласоподавателите са забравили,че „патриотите” до последно подкрепяха най-корумпираното управление в историята на страната от началото на 90-те години до днес.
Сега, в навечерието на изборите за 46-ти парламент, превес в предизборната кампания като че ли заема думата национализъм. Употребяват я както гореспоменатите лъжепатриоти, така и от ПП „Възраждане”, формацията „За чиста и свята Република”, в която е и завърналият се след дълго мълчание бивш министър-председател Жан Виденов, и от още един куп формации. Ясно е, че всички те влагат различно съдържание в тази дума, според своите цели, интереси, знания и прочие. Това ни задължава като комунисти да внесем яснота по този въпрос, да изясним истинското съдържание на думата национализъм и по този начин да помогнем на избирателите да се ориентират по-добре.
И така, национализмът е един от принципите на буржоазната идеология и политика, който се проявява в идеята за националната обособеност, в проповядването на недоверие към другите нации и на междунационална вражда. Национализмът възниква в процеса на образуването на нациите на буржоазната общество и е обусловен от спецификата на развитието на капитализма. Отразявайки характера на взаимоотношенията на нациите при капитализма, национализмът се проявява тук в две форми: великодържавен шовинизъм на господстващата нация,за който е характерно пренебрежителното отношение към другите нации; и местен национализъм на потиснатата нация, който се отличава със стремеж към национална затвореност и недоверие към другите нации. Спекулирайки с лозунга за „общонационални” интереси буржоазните и реформистки идеолози използват национализма като изтънчено средство за задушаване на класовото съзнание на трудещите се, за разцепване на вътрешното и международното работническо движение, за оправдание на междунационалните войни /най-пресният пример е войната между Азербайджан и Армения/, и за оправдание на колониализма. Национализмът, в каквато и да било форма, е неприемлив за трудещите се, истинските интереси на които отразява само социалистическият интернационализъм, основа на който са общите класови интереси на пролетариата и общата крайна цел на неговата борба, независимо от държавната и националната принадлежност на конкретните му представители.
Обаче на определен етап на национално-освободителното движение комунистите смятат за исторически оправдано да поддържат национализма на потиснатата нация, който има в себе си общодемократично съдържание /антиимпериалистическа насоченост, стремеж към политическа и икономическа независимост/. Днес за всеки честен човек е пределно ясно, че България е зависима колониална държава, до която ни доведоха всичките онези сини „демократи”, лъжесоциалисти, лъжепатриоти, граждани за европейско развитие и още цял куп мошеници и престъпници, които целейки се в комунизма, какъвто нито в България, нито някъде другаде по света е имало /имаше само начален етап на строителство на социализъм/, поразиха суверенната ни родина. Затова дълг на всеки честен човек е да се бори за политическата и икономическа независимост на нашата държава. Нито за момент обаче не трябва да се забравя, че и тази разновидност на национализма има и една друга страна, която изразява идеологията и интересите на реакционната експлоататорска върхушка, склонна към съглашателство с империализма.
Но дори и национализмът на потиснатата нация, намиращ материален израз в национално освободителното движение, доведено до победен край, не решава до край нещата. Придобила своята национална политическа и икономическа независимост, нацията съвсем не е свободна. Тя се намира под икономическата и политическа зависимост от националната буржоазия. На трудовите хора им е все едно кой ще ги ограбва – чужд или „свой”. И в двата случая те са роби. Затова приказките за национална икономическа и политическа независимост, откъснати от борбата и за социална независимост /социална справедливост/ са само кухи фрази с едничката цел да галят ушите на тези, които ги слушат.
Вл. Цеков
