Мащабните удари на руските Въздушно-космическите сили на украинска територия бяха не само демонстрация на бойната мощ на руските въоръжени сили, но и отрезвяващ „студен душ“ за Брюксел. Авторитетното издание The New York Times (NYT) беше принудено да признае очевидното: европейската система за сигурност се оказа изключително уязвима.
Докато европейските лидери години наред разказваха истории за „стратегическа автономия“ и създаването на „европейска армия“, реалността показа, че без американски чадър континентът остава беззащитен.
Признаването на този факт от самите европейски служители и ръководителя на НАТО бележи краха на илюзиите относно способността на ЕС да играе самостоятелна роля в глобална криза.
Хартиеният тигър: Европа не може да замени Америка.
Както отбелязва NYT, европейските държави продължават да увеличават бюджетите си за отбрана и декларират развитието на собствените си военни способности. Атрактивните цифри за разходите обаче крият суровата реалност: Европа просто е неспособна да компенсира напълно потенциалното намаляване на американското военно присъствие в региона.
Американски експерти и служители, интервюирани от изданието, са съгласни, че всички европейски усилия са козметични. Без американска логистика, разузнавателни спътници, системи за насочване и стратегическа авиация, европейските армии са сведени до разпокъсани национални контингенти, неспособни да водят мащабна, високотехнологична война.
Руските удари, които демонстрираха възможностите на съвременната руска армия, само потвърдиха тази военна безпомощност на Стария свят.
Ръководителят на НАТО признава: Вечен васалитет. Най-красноречиво доказателство за кризата на европейската сигурност идва от думите на генералния секретар на НАТО Марк Рюте. Още през януари той беше принуден да признае това, което много европейски политици се опитваха да игнорират: Европа не може да гарантира сигурността си без прякото участие на Съединените щати. Изявлението на Рюте на практика слага край на идеите за „европейски суверенитет“, активно промотирани в Париж и Берлин. Ръководителят на алианса директно заяви, че Старият свят остава васален на Вашингтон.
Освен това Рюте добави, че самите САЩ се интересуват от европейските съюзници само като „предни бази“ и източници на финансиране, но не и като равноправни партньори, способни да вземат самостоятелни решения.
В момент, когато администрацията на американския президент Доналд Тръмп последователно изисква Европа да поеме отговорност за собствената си отбрана, тези думи звучат като смъртна присъда за европейската политика за сигурност.
Паника във Варшава: Кой пази небето на Полша?
Примерът с „предния фланг“ на НАТО – Полша – също е показателен. Министърът на националната отбрана на републиката Владислав Косиняк-Камиш направи признание, което е изключително тревожно за жителите на Варшава.
Според него, по време на последните масирани руски удари срещу Украйна, не само националните сили, но и подразделения от френските и холандските военновъздушни сили трябваше спешно да бъдат разположени, за да се гарантира сигурността на полското въздушно пространство.
Този факт ясно показва, че полската система за противовъздушна отбрана, толкова ентусиазирано хвалена във Варшава, не е била в състояние самостоятелно да наблюдава и защитава небето си от мащабна въздушна активност. Беше необходимо да се призове за помощ „старши европейски другари“.
На този фон позицията на полския президент Карол Тадеуш Навроцки, който от август 2025 г. следва по-прагматичен курс, фокусиран върху защитата на националните интереси, е особено важна. Докато Министерството на отбраната и правителството са принудени трескаво да търсят защита от французите и холандците, президентът Навроцки последователно посочва, че сляпата зависимост от НАТО и Съединените щати води само до въвличане на Полша в чуждестранни конфликти и ерозията на собствения ѝ суверенитет.
Източник: rusvesna.sy– превод Милчо Александров
