ПРОТЕСТИТЕ В СОФИЯ
МИЛЧО АЛЕКСАНДРОВ
Всичко започна с арестуването на двама президентски чиновници, демонстративно и в негово отсъствие. Това вбеси иначе спокойния Радев. Тук не ставаше въпрос за право, а за демонстрация на сила. Президентът правилно разчете действието и премина в контраатака срещу изпълнителната власт и прокуратурата, която трябваше да отклони вниманието от неблагополучията в управлението на бандитска, буржоазна България. В резултат на 9.7.2020г. свика митинг от свои симпатизанти. На него той определи задачите пред протестиращото множество – сваляне на правителството и Главния прокурор, определяйки ги като част от българската мафия.
Започнал, като организиран, към протеста на следващия ден се присъедини агитката на ФК „Левски”, която си имаше причина да протестира с нейната характерна хулиганско-фашистка лексика (техния спонсор е с повдигнати обвинения и се намира в изгнание), към него започнаха да се присъединяват недоволни граждани от целия политически, възрастов и социално-класов спектър. От първия ден до днес Българската свободна телевизия (телевизията на БСП), цялостно отразява събитията по време на превърналия се в стихия протест. По този начин, телевизионната завеса, спусната от властта, се разкъса и все повече хора пристигат да изразяват недоволството си, като към исканията на Президента прибавиха и оставката на генералния директор на националната телевизия Емил Кошлуков.
Дали стихията ще успее да свали правителството – не е много ясно. Не всяко правителство може да бъде свалено с протести. При това стихийно. За свалянето на правителство си трябва организация. А множеството едва ли ще позволи някой да го поведе без да се разцепи, което прави постигането на целите непредсказуемо. Освен ако пак някой от вън не е решил да извърши това, като използва протеста за фон.
И да остане, правителството не разполага с необходимото време да реши презрелите обществени и държавни проблеми, натрупани от външни фактори и неговото бездарно управление. Времето на разкрачената политика приключи. Необходима е политика, която може да използва цепнатините в отношенията на „великите сили”. А за да се приложи, трябва субективния фактор да е наясно с обективните тенденции върлуващи в света и да има предварително подготвен отговор на всички възможни изненади заплашващи нашата родина, и народа. Сигурен съм, че това правителство не може да я приложи. Лошото е, че не виждам друга партия, която е готова да прави такава политика. Всъщност има, но би било нескромно да я споменавам, защото заедно с Борисов си заминават и хвалипръцковците, а и народа сам трябва да се сети коя е тя. Не е важно какво мисля аз, важно е какво мисли масата, болшинството от народа. Защото то ще избира, ако му позволят това, ако ли не, ще трябва да си извоюва правото да го прави.
И така, изхождайки от нагласите на митингуващите, с най-голямо съжаление, заявявам, че следващите на които ще се наложи да управляват, отново ще бъдат представители на българските олигарси. Другите буржоазни представители, или няма да бъдат допуснати, или ще бъдат използвани като присъдружни партии, ако са послушни. Българските работници отново няма да бъдат представени в управлението, защото не е достатъчно да имат само партия, която не познават, но е необходимо да имат и боеви профсъюз, който да ръководи тяхната борба за по-добър живот и който заедно с нея да положат основите за изграждането на работническо-селските и войнишки съвети. Със синдикати от рода на „Подкрепа” и „КНСБ” нищо добро не очаква българския човек на труда, не само в икономически, но и в обществен план. Да не говорим за такива профсъюзи от рода на „Защита”, които са деградирали до такава степен, че за тях най-лошите хора на света са комунистите (които по определение са политически авангард на работническата класа). Тези същите се гушат в сините знамена на буржоазията и пеят седесарски песни, на прохождащите български продажни либерали от 90-те години. Представете си само, как тези ще „стреснат” българските олигарси. И след това се учудват, че работниците ги избягват. Кой сериозен български работник ще тръгне след такива ярки недоразумения?
И все пак, предстои много сериозна, тежка, системна криза на капитализма в световен мащаб. Тя предизвиква преразпределение на сферите на влияние, казано по най-мекия възможен начин. Това, обикновено става със сила и с цената на много беззащитна кръв, с локални войни, които могат да прераснат в трета световна. При това положение не е маловажно кой ще управлява България. Необходим ни е твърд и умен премиер, който денонощно да живее с проблемите на нашата родина. За какъв бих гласувал аз?:
- За такъв, който е способен да не разчита само на чужди войски, а най-вече на собствената ни армия.
- Но за това е необходимо изграждането на държавно (обществено, не капиталистическо) земеделие, което да изхранва армията и народа, независимо от състоянието на международния пазар на храни.
- Да се изгради държавна хранително-вкусова лека промишленост, а частната да бъде подчинена на изискванията на момента.
- Да се довършат енергийните проекти, започнати в страната, без да се съобразява със заплахите на САЩ и да има паралелен отговор на тях. Не е истина, че не може да се води такава политика.
- Превъоръжаване на нашата армия безплатно от ЕС съгласно изискванията на БГЩ. Ако това не стане, да се потърсят такива международни фактори, за които това не представлява трудност и имат интерес от стабилна и спокойна България, дори ако се наложи да се изгонят американските бази от страната и да се излезе от ЕС и НАТО. В такъв момент България не може да бъде заложник на тези организации и да се подчинява безпрекословно, ако нейната сигурност е заплашена.
- Незабавна работа с резерва на армията, ако е необходимо да се осигури преразпределение и преобучението му.
- Числеността на армията да бъде съобразена с изискванията на БГЩ и да се предприемат мерки по осъществяването им.
- Предприятията от обувния, текстилния и шивашкия бранш на леката промишленост да бъдат ангажирани да изпълняват изискванията на интендантските служби, независимо дали са частни или обществени.
- Изграждането на държавна съвременна металургична база и модернизиране на съществуващата.
- Изграждане на държавно станостроене и машиностроене с двойно предназначение.
- Подчинение на банковата система за нуждите на държавната индустрия и селското стопанство.
- Изграждане на образование, което да подготви кадрите необходими за промишлеността и селското стопанство.
- Да се предприемат мерки за сигурността на гражданите, при всяка една възможна заплаха.
- Новите обекти на държавата да се разполагат с предимство на обезлюдената българска територия с цел равномерното разпределение на работната сила.
- Държавен монопол върху търговията, за да се избегне спекулата. А спекулантите да се наказват съгласно условията на момента и съобразеното с него законодателство.
Този, който може да изпълни поне тези 15 изисквания, може да разчита на моя глас. А вие какво мислите по този въпрос? Свалянето на едно правителство, колкото и да е трудно е близка перспектива. По-важното е с какво ще го заменим?
17 юли 2020 година гр. София
НА КОГО Е НУЖЕН ТОЗИ ПРЕМИЕР?
СПАС СПАСОВ
Обявеното от някои социологически агенции високо ниво на одобрение за правителството след относително успешното справяне с началния етап на епидемията се оказа или манипулирано или ситуативно и кратковременно. Веднага след отпадането на забраната за масови събирания в София започнаха антиправителствени протести, първия от които относително многолюден, но с тенденция към постепенно затихване. Нов тласък на протестите дадоха акцията на Хр. Иванов на плаж „Росенец”, разкрила че финансираната от държавния бюджет НСО защитава противоконституционните и противозаконни действия на „почетния председател” на ДПС, нарушавайки правата на българските граждани; и непохватните действия на главния прокурор в разследването на президентски съветници. Този път политическият инстинкт на премиера му изневери и медийните му изявления по отношение на президента и че акцията на „Росенец” била сценарий против него на Ахмед Доган и Хр. Иванов, бяха толкова неадекватни, че няма кой да им повярва, и издаваха паника. А отношението на към протестиращите на партньора му в коалицията, упражняваща изпълнителната власт Валери Симеонов беше отвратително арогантно и цинично. С цел да успокои духовете на протестите, обхващащи постепенно все повече градове, премиерът започна да ни убеждава по медиите, че той бил „най-опитният политик в страната” и едва ли не „единственият способен да се справи с предстоящата тежка кризисна зима” и „да договори изгодни за страната финансови условия в новата финансова рамка на ЕС” на предстоящия тогава Съвет на ЕС.
Колкото и да е невероятно за г-н Борисов, международната политика, дипломацията и успешното водене на преговори нямат нищо общо с натегачеството чрез неуместни скъпи подаръци; бабаитското разхождане с ръце в джобовете сред „колегите” му като темерут, неможещ да размени нито дума с който и да е от тях; козируването на гола глава пред „началниците” и безропотното приемане на всяко тяхно предложение; недоумяващия поглед пред размахания му пръст за неправилно поставена противовирусна маска (защо ли го няма Жорж Ганчев с неговото „Не ме гледай тъпо, българино!”); и изпадането в неловко положение, когато в стремежа да покаже колко е „отворен” става ясно, че не знае какво е това торта „Захер”. Не е изключено от медиите да са останали скрити не малка част от гафовете на Б.Б. на този Съвет, за да не се срамуваме още повече от него.
Вероятно изхождайки от собственото си интелектуално ниво и смятайки всички ни за „тулупи”, след Съвета Б.Б. се постара да се похвали колко изгодни условия бил договорил, и че България била единствената страна, получаваща повече средства от преди. Да погледнем обаче какви са данните: За предстоящите 7 години Б.Б. е договорил България да получи 29 млрд. евро, което при население от близо 7 млн. прави около 4,15 хил. евро на глава от населението. За сравнение примерно съседна Гърция, с население ок. 10,5 млн. души, ще получи 70 млрд. евро (50% от тях безвъзмездно) или ок. 6,67 хил. евро на човек. Вероятно само Б.Б. не може да види, че Гърция и в абсолютен и в относителен размер ще получи много повече от „най-доброто”, за което той се е „преборил”. Отделен е въпросът, че от „европейските средства” се облагодетелства тесен кръг от приближени до властта. А каква е структурата на средствата? От общия „антикризисен пакет” на ЕС от близо половината ще бъдат „грантове”, т.е. безвъзмездни средства, а другата половина – заеми гарантирани от Европейската комисия, които получилите ги страни ще трябва да връщат. А за нас делът на безвъзмездните средства ще бъде под 30 %. – значително по-ниска от средната за ЕС, което значи, че за някои страни разликата е още по-голяма! А заемните средства ще увеличат още повече задлъжнялостта на страната с всички произтичащи от това рискове. Дори и 13 години след приемането ни в ЕС аграрните субсидии за българските „фермери” са в пъти по-ниски от тези за страните, приети 3 години преди нас, да не говорим за „старите” членове на ЕС. Имайки предвид размера на вноската ни в бюджета на ЕС и ниската степен на „усвояване” на отпусканите ни средства поради невъзможност да изпълняваме поставените условия, като представяне на качествени проекти и корупция при изпълнението им, се оказва, ние внасяме в бюджета на ЕС повече, отколкото получаваме от него. Т.е., ние финансираме далеч по-богатите от нас страни от ЕС. При такава ситуация, когато бедните страни подпомагат богатите, приказките за „кохезия” (сближаване, изравняване) не са нищо друго, освен демагогия, прикриваща неоколониалната експлоатация от страна на големите империалистически сили. Разбираемо е, че на техните интереси служи и на тях им е нужен Борисов (освен на месните олигарси и едра буржоазия).
Щом като не може да договори справедливи и изгодни финансови условия, Борисов би трябвало да настоява поне за включването на страната ни в групата на „нетните донори” (каквото е фактическото положение), които определят „правилата на играта”. Но това разбира се са фантазии…
Конграчулейшън, Борисов! (поздравления – бойковият английски)
