Както е известно, преди 120 години, през юли-август 1903 г., се провежда 2-рия конгрес на РСДРП, който всъщност поставя началото на създаването на болшевишката партия на Ленин. Именно тя успява да осъществи теоретично подготвената социалистическа революция, убеждавайки масите в нейната целесъобразност през следващото десетилетие и половина, събуждайки мечтата за справедливо общество и възможността за изграждането му, организирайки трудещите се за безкомпромисна борба за социализъм. Нека се обърнем към някои факти от провеждането на онзи съдбоносен партиен конгрес.
Според БСЕ „Вторият конгрес на РСДРП се провежда на 17 (30) юли – 10 (23) август 1903 г. До 24 юли (6 август) работи в Брюксел, но белгийската полиция принуждава делегатите да напуснат страната; Конгресът премества заседанията си в Лондон. Провежда общо 37 заседания (13 в Брюксел и 24 в Лондон) (така се извършва конгреса! – бел. ред.). Свикването му е резултат от огромната работа за обединяване на руската революционна социалдемокрация, извършена от редакцията и организацията на „Искра“, ръководена от В И Ленин“.
Според нас е интересен съставът на делегатите на конгреса, който показва в кои региони на страната са действали организации на РСДРП по това време. Включително в регионите, които по-късно представляват републиките на Съветския съюз.
На конгреса са представени 26 организации: групата „Освобождение на труда“, руската организация „Искра“, Петербургският комитет, Петербургската работническа организация, Московският комитет, Харковският комитет, Киевският комитет, Одеският комитет, Николаевският комитет, Кримският съюз, Донският комитет, Съюзът на минните работници, Екатеринославският комитет, Саратовският комитет, Тифлиският комитет, Бакинският комитет, Батумският комитет, Уфимският комитет, Северният работнически съюз, Сибирският съюз, Тулският комитет, Външният комитет на Бунда, Бундовският Централен комитет, Задграничната лига на руската революционна социалдемокрация, Задграничен съюз на руските социалдемократи“, групата „Южен работник“. Участват общо 43 делегати с 51 решаващи гласа и 14 делегати със съвещателен глас, представляващи няколко хиляди членове на партията. Основната задача на конгреса, който се провежда в ожесточена борба между революционните марксисти и опортюнистите, е „да се създаде истинска партия на организационните принципи, които бяха предложени и развити от Искра“ (В И Ленин, Пълн. събр. съч., 5 изд., том 8, стр. 193).
Имало е остри и трудни дискусии и спорове по програмни и организационни въпроси. Особено разгорещени дебати се водят по въпроса за включването в Програмата на основните положения на марксизма за диктатурата на пролетариата, за хегемонията на пролетариата в революционната борба и се подчертава пролетарският характер на партията. Ленин остро се противопоставя на опита на „икономистите“ Мартинов и Акимов да прокарат редица „поправки“ на програмата в духа на „теорията на стихийността“ и отричането значението на въвеждането на социалистическото съзнание в работническото движение и ръководната роля на революционната партия в него.
Имало и спорове относно включването на поземления въпрос в програмата (изготвена от Ленин) … Ленин показа значението на селячеството като съюзник на пролетариата … и необходимостта да се прави разлика между изискванията на аграрната програма по време на буржоазно-демократическата и социалистическата революция. Борбата срещу опортюнистите се разгаря и по националния въпрос — правото на нациите на самоопределение. Срещу нея се противопоставят полските социалдемократи и бундистите, които стоят на антимарксистки позиции на културната и национална автономия. Борбата срещу опортюнистите по програмните въпроси завършва с победа на искристите.
Конгресът одобрява програмата на Искра, която се състои от две части — програма максимум и програма минимум. В програмата-максимум се говори за крайната цел на партията — организацията на социалистическото общество — и за условието за осъществяването на тази цел — социалистическата революция и диктатурата на пролетариата. Програмата минимум покрива непосредствените задачи на партията: свалянето на царското самодържавие, установяването на демократична република, въвеждането на 8-часов работен ден, установяването на пълно равенство на всички нации, отстояването на правото им на самоопределение, унищожаване на остатъците от крепостничеството в провинцията, връщане на земята на тези селяни, на които е отнета от собствениците на земя (по време на селската реформа – премахването на крепостничеството в Русия … – ред.). Впоследствие искането за връщане на земята се заменя от болшевиките (на 3-ия конгрес на РСДРП, 1905 г.) с разпоредба за конфискация на цялата земя на земевладелците.
Друг въпрос, който предизвика разгорещен дебат, е първият параграф от Устава. Ленин предлага следната формулировка: „Член на партията е всеки, който признава нейната програма и подкрепя партията както с материални средства, така и с лично участие в една от партийните организации“. Мартов и неговите привърженици смятат, че партиен член може да бъде член на партийна организация, без да работи в нея, тоест да не подлежи на партийна дисциплина. Според формулировката на Мартов „всеки, който приема нейната програма, подпомага партията с материални средства и предоставяйки и՛ редовна лична помощ под ръководството на една от нейните организации. Основният смисъл на борбата отразява различните възгледи по въпроса каква трябва да бъде партията. Ленинистите искат да създадат единна, войнствена, ясно организирана, дисциплинирана пролетарска партия. Мартовците застъпват неясната, разнородна, неоформена, по същество дребнобуржоазна партия. В резултат на обединението на всички опортюнистични елементи (бундисти, „икономисти“, центристи, „меки“ искристи) конгресът с мнозинство от 28 гласа „за“, 22 „против“ и 1 „въздържал се“ приема първия параграф на Устава в редакцията на Мартов. Едва на 3-ия конгрес на РСДРП (1905 г.) грешката е коригирана и е приета ленинската формулировка на първия параграф от Устава.
Всички останали параграфи от Устава са приети от 2-ия конгрес във формулировката на Ленин.
На конгреса са приети голям брой резолюции, които стават решения както на основните, така и на тактическите въпроси.
Например Резолюциите обявяват а) в-к „Искра“ за техен централен орган; б) решава организационните въпроси на регионалните и местните организации; в) препоръчва на всички членове на партията да отказват всякакви показания при жандармерийските следствия и др. Конгресът заявява, че „не смята за възможно повече или по-малко постоянен съюз между социалдемокрацията и „социалистите-революционери“ дори в тесните рамки на общодемократичните задачи, но не изключва възможността за временни споразумения между тях… , такива споразумения са необходими“.
В резолюцията за профсъюзната борба конгресът препоръчва „на всички другари да продължат неуморната борба срещу зубатовизма, да разкрият пред работниците егоистичния и предателски характер на тактиката на зубатовските демагози.
А също и да призове работниците да се обединят в едно класово движение за борба за политическо и икономическо освобождение на пролетариата. В интерес на тази задача конгресът признава за желателно партийните организации да подкрепят и ръководят стачките, предизвикани от легалните работнически организации, и в същото време да се възползват от тези сблъсъци, за да разкрият реакционния характер на съюза на работниците с автокрацията.
Резолюцията „За демонстрациите“ по-специално гласи: „за организиране на демонстрация трябва да се използват такива моменти, когато има подходящо настроение за това сред масите, като се избягва изкуственото възбуждане на демонстрациите при липса на такова условие; , .. 5) с оглед на факта, че по време на демонстрации все по-често се използват редовните войски, трябва да се внимава да се запознаят войниците с естеството и целта на демонстрациите и да ги призовават към братство с народа; те не трябва да се дразнят ненужно от демонстрантите.
Резолюцията „За отношението към студентската младеж“, подготвена от Ленин, гласи: „Вторият конгрес на РСДРП приветства възраждането на революционната самодейност сред студентската младеж, приканва всички организации на партията да окажат всякаква помощ на тази младеж в стремежа им да се организират и препоръчват на всички групи и кръгове от студенти, на първо място, да поставят на преден план в своята дейност развитието сред своите членове на цялостен и последователен социалистически мироглед, сериозно запознаване, от една страна, с марксизма и от друга страна, с руския популизъм и западноевропейския опортюнизъм, като основни течения сред съвременните борещи се напреднали течения; второ, като се премине към практическа дейност, да се установява предварително контакти със социалдемократическите организации, за да се възползват от техните указания и да се избегнат, ако е възможно, големи грешки в самото начало на работата.
И в неговата Резолюция „За партийната литература“, по-специално, от името на конгреса се препоръчва „1) Централният орган на партията да отдели колкото е възможно повече място на въпросите на политическия и обществен живот във форма, която е възможно най-достъпна за широк кръг читатели, като се премахнат, ако е възможно, статии от чисто теоретичен характер; … 3) да се създаде обширна памфлетна литература, която да си постави за задача системно да популяризира партията, програмните и конгресните резолюции по тактика.
Като цяло, след разгорещени дискусии и спорове, привържениците на Ленин печелят победата на този конгрес и получават мнозинство в изборите за централните органи на партията (ЦК и Искра). От този момент те започват да се наричат болшевики, а противниците на Ленин, които получават малцинство, се наричат меншевики.
Вторият конгрес е повратна точка в руското и международното работническо движение. Основният резултат от конгреса е: създаването в Русия на революционна марксистка партия – Болшевишката партия. „Болшевизмът“, посочва Ленин, „съществува като течение на политическата мисъл и като политическа партия от 1903 г.“
В-к „Мысль“ превод Милчо Александров
