Книгата на немския професор Мириам Гебхарт „Когато дойдоха войниците” предизвика шок в Европа
„Поуките от победата над нацистка Германия” се наричаше конференцията, проведена в Лондон в навечерието на 70-та годишнина от Победата. Но колко стари клишета вместо обективен анализ дадоха британските експерти! Многократно твърдяха за „решаващия принос на англо-американските съюзници за победата”. И често споменаваха „изнасилената Германия” – естествено от войниците на Червената Армия. Привеждаха страшния брой – 2 милиона жертви, макар че тя отдавна е опровергана от разсекретени документи от военните години.
В противовес на такива обвинения авторът на настоящата статия прочете откъси от книгата „Когато дойдоха войниците”, излязла наскоро в Германия. В нея немският професор по история Мириам Гебхарт привежда факти, пред които не може да си затворим очите.
„ПОДВИЗИТЕ” НА РЕДНИК МАРИАНО
Редникът от американския танков батальон Блейк Мариано несъмнено беше добър войник. Той се е сражавал с немците в Африка, Италия и в южна Франция. През март 1945 г. неговият танк пресече Рейн и тръгна из Германия.
По това време 29 годишният Блейк вече почти три години не си е бил в къщи в щата Ню Мексико. На Британските острови го чакала приятелка. Но тази вечер на американеца не му е било до нея. Той решил да отпразнува превземането на селцето Лауф и заедно с още един американски войник намерил изба с хубав коняк. Добре почерпен, поискал да „продължи веселбата”.
В църквата се криели седемнадесет жители на селото — жени и деца. Блейк посочил с автомата 20 годишната Елфрида, извел я на двора и я изнасилил. Върнал се в църквата и избрал следващата германка. Когато се оказало, че 40 годишната Марта е в цикъл, той я застрелял. Жената умряла след ден в мъки. А през това време добрият воин се занимавал с 54 годишната Бабет.
Разказвайки този епизод, Мириам Гебхарт констатира:
Една от устойчивите и любими картини за Втората световна война изобразява, че освобождавайки Германия от нацистите, британските и американските войски са се държали съвсем прилично, а войниците от Червената армия са изнасилвали стотици хиляди германки на възраст от осем до осемдесет години. В действителност нещата стоят по друг начин.
Авторът привежда такива данни:
Американците подложили на сексуално насилие 190 хил. жителки на Германия, британците – 45 хил., французите също толкова. За Червената армия Гебхарт практически не пише, но счита броя 2 милиона за „многократно завишен”.
„ЩЕ СПИШ С МЕН!”
Книгата „Когато дойдоха войниците” предизвика смут сред жителите на Обединеното кралство.
Ако тези сведения са верни, мрачно констатират журналисти на лондонския „Дейли мейл”, то ние трябва най-сериозно да преразгледаме нашата оценка за освобождението на Германия от съюзническите войски. Освен това и радикално да променим отношението към считаното за „наше велико поколение”.
През годините на Втората световна война общо само 152 американски военнослужещи са осъдени за изнасилване. Но този списък разбира се не е пълен, тъй като такива престъпления рядко стават известни. По разчети на британския учено Леон Радзинович само пет процента от жените съобщават за насилие над тях. Срамуват се и мълчат.
По време на войната този брой бил още по-нисък. „Когато американските войници влизали в градовете и селата на Третия райх, те крещели към наплашените жителки:
„Ще спиш с мен!”, – се казва в книгата. – Много немкини го правили. Някои – за да спасят себе си и близките си, други – за прости подаръци, а трети – доброволно”.
След войната някои „герои”, оказали се в американски затвори, признавали, че не е имало нужда от изнасилвания, тъй като фройлайн често се съгласявали на всичко за найлонови чорапи или даже за пакет цигари.
Много случаи са толкова въпиющи, че Гебхарт признава, че не се е решила да пише за тях. Особено за издевателства над деца. Например една от жертвите било само на три години.
Престъпления често извършвали групи озверели грабители и мародери. В мартенска нощ на 1945 г. в къща край Франкфурт нахлули шест напълно пияни американци. Няколко часа те насилвали в една и съща стая стопанката и 18 годишната й дъщеря, която викала по цялата улица „Мамо!”. Но никой не дошъл на помощ. Войниците отнесли всички ценни вещи.
Най-често германките разказвали за случилото се на местните свещеници. Мириам Гебхарт привежда запис от дневника на пастора от Берхтестгаден Михаел Мерксмюлер:
„Осем момичета са изнасилени, някои пред очите на родителите им”.
Авторът на книгата добавя, че британците и французите „се стараели да не изостават” от американците. На 16 април 1945 г. воини от Албиона няколко часа малтретирали три жителки на градчето Нойщат. А в село Ойле войници завлекли малко момиче в гората и когато то започнало да вика, я застреляли.
НАЧАЛСТВОТО ГЛЕДАЛО ПРЕЗ ПРЪСТИ
В армиите на съюзниците на теория наказанието за сексуални престъпления е било сурово. Понякога доживотен затвор, в някои случаи даже смъртно наказание. Но висшите чинове по правило се стараели да не изнасят мръсното бельо на показ. Защо да се опозоряват?
Военните съдии също били снизходителни към такива „нарушители”. И защо да ги съдят, самият британски крал понякога защитавал своите поданици. Под тежестта на неопровержими доказателства английски войник бил осъден на многогодишен затвор. Но не минали и две години когато по заповед на монарха напълно го освободили от наказателна отговорност.
Въпреки това лондонската преса се нахвърля с критика на Мириам Гебхарт. Разбира се съюзниците са вършили престъпления, но все пак не в такъв мащаб, както тя пише. И децата, родени от изнасилените немкини, навярно не са две хиляди, като пресметнал историкът, а в пъти по-малко. Даже обвиняват автора на книгата в антиамериканизъм.
Обаче същият „Дейли мейл” признава, че „в края на войната на окупираните територии са се вършили ужасни неща”, и препечатва откъси за редник Блейке Мариано. Впрочем в неговия случай има правосъдие. По решение на трибунала Мариано е обесен за убийство и изнасилване. „Но все едно, неговият край е бил по-лек от съдбата на повечето от тези, които той и такива като него, са унищожили”, се казва в книгата.
МАСОВО НАСИЛИЕ НА СОЮЗНИЦИТЕ ВЪВ ФРАНЦИЯ И ИТАЛИЯ
Напомняме, че през 2013 г. излезе сензационната книга „Какво правят войниците: сексът и американските военни във Франция в годините на Втората световна война” на професор Мери Робъртс от университета Уинсконсън, която в предисловието отбеляза:
„Моята книга разбива стария мит за американските войници, които по всеобщо мнение винаги са се държали добре. Американците са правили секс навсякъде и с всичко, носещо фуста”.
На изпращаните на друг континент военнослужещи обещавали „еротично приключение”, и именно тази „мисия” те изпълнявали с голямо усърдие. Освен всичко друго, за дискриминираните в САЩ негри и африкански племена, европейското „приключение” станало начин да „отмъстят на белите”.
„През май 1944 г. съюзниците – силите на „демокрацията и равенството” – най-накрая успели да завземат Монте Касино в централна Италия. В състава на съюзниците били марокански войски. Те били посредствени войници, затова пък нямали равни в убийствата на пленници и в изнасилванията на цивилното население. През нощта след битката за Монте Касино дивизията марокански войници – 12 000 мароканци – се спуснали като скакалци върху планинските села в околностите на Монте Касино. В тези села те изнасилвали всички жени и девойки, които намерили – броят им се оценява на 3000 жени на възраст от 11 до 86 години. Те убили 800 мъже, опитващи се да защитят жените си. Някои жени те изнасилвали до такава степен, че повече от 100 от тях починали от това.
…Мароканските войници подбирали най-красивите девойки за групово изнасилване и пред всяка от тях се строявали дълги опашки тъмнокожи в очакване на своя ред, докато други мароканци държали жертвите. Две сестри, на 15 и 18 г., насилвали над 200 мароканци всяка. Едната починала, другата прекарала последните 53 години в психиатрична клиника. Мароканците насилвали в селата и юноши”. (Уилям Лутер Пирс, „Жените от Монте Касино”)
Изследване, основано на изучаване на военните архиви не само във Франция, но и в САЩ, помогна да се разкрие факта, че насилието и удовлетворяването на физиологичните потребности са били основен метод на американските военни за „установяването на властта им и над французите”.
След като окончателно минало „очарованието от освободителите”, през 1951 г. ЦРУ провело експеримент с масово прилагане на ЛСД над жителите на френското градче Понт-Сент-Еспри, в резултат на което 5 уши загинали, а останалите 500 жители ги обхванал взрив на масово безумие.
Олег Артюшенко, https://cont.ws
