НА 14 ЮНИ СЕ РАЖДА ЕРНЕСТО ЧЕ ГЕВАРА
„Основната зона на империалистическа експлоатация са трите икономически изостанали континента – Азия, Африка и Латинска Америка. Всяка от страните на тези континенти има свои особености, както и самите континенти имат своята уникалност.
☆ ☆ ☆
Близкият изток, въпреки че географски принадлежи към Азиатския континент, има толкова ясно изразена специфика, достигнал е такава острота на конфликта, че днес е невъзможно да се предвиди как ще завърши настоящата „студена война“ между Израел, който се поддържа от империалистите, и прогресивните сили на този регион. Това е поредният вулкан, заплашващ да взриви целия свят.
☆ ☆ ☆
В крайна сметка трябва да помним, че империализмът, последният етап на капитализма, е световна система и за да го победим, е необходима конфронтация в световен мащаб. Стратегическата цел на нашата борба е унищожаването на империализма. Участието на нашите народи, изостаналите и експлоатирани народи, държави, неизбежно трябва да доведе до унищожаване на снабдителните бази на империализма, до потискане на контрола му над нашите потиснати страни: страни, от които империализмът днес черпи капитала си, черпи евтини суровини и евтини специалисти, където има евтина работна ръка и където се насочва нов капитал – като инструмент за господство се насочват оръжия и други средства, предназначени да помогнат за поддържането на пълната ни зависимост. Фундаменталният елемент на стратегическата задача, която е изправена пред нас, е истинското освобождение на народите, което в огромното мнозинство от случаите е възможно само чрез въоръжена борба, а в Латинска Америка тази борба неизбежно ще се превърне в социалистическа революция.
И ако сме си поставили за цел да унищожим империализма, трябва ясно да разберем, че водещата сила на империализма са Съединените американски щати.
За да реализираме тази обща цел, ще трябва да решим един тактически проблем: трябва да примамим врага от обичайните му условия, да го принудим да се бие на място, където обичайният му начин на живот се разпада от сблъсъка със суровата реалност.
☆ ☆ ☆
Колко близко и сияйно би било бъдещето, ако на планетата имаше две, три, много Виетнамски войни – с техните квоти за смърт и неизмерими трагедии, но и с ежедневен героизъм, непрекъснати удари по империализма: удари, които го принуждават да разпръсне силите си и му пречат да се укрие от омразата на народите по света”!
От „Послание до народите по света чрез Конференцията на трите континента“ (1966 г.)
Превод от сайта на ВКПБ – Милчо Александров
