Какво не може да се отнеме от човек? Неговата същност! Тя винаги се проявява, стреми се да се прояви във всичко, което прави човек, в неговите действия, стремежи, в това, към което е искрено предразположен.
Там, където няма човешка същност, няма и човек!
Откъде се е появил човекът? От животинския свят. Той създава общество, в което се ражда, където се формира, където става личност. Това отнема много време. Така че, първо, дали човекът е животно? Да, разбира се, животно, но какъв вид? Социален, рационален, със съзнание за отразяване на реалността и с мислене, за да разбере тази реалност, да свърже отделните елементи помежду си и накрая да я трансформира в съответствие с нейните нужди. Мисленето е много свързано с езика. За да общувате и решавате всякакви значими проблеми, трябва да координирате действията на голям брой хора. Разумният човек разбира какво прави, защо го прави и до какво води това. Резултатът е, че човек е напълно осигурен със средства за живот и това му дава възможност да се развива като индивид и по този начин да развива обществото, в което съществува и работи. По този начин обществото, развивайки и увеличавайки възможностите за производство на жизненоважни блага, също така създава и насърчава развитието в себе си на индивиди, които движат напред обществото като цяло. Обществото дава всичко, от което човек има нужда, прави го Човек, а той от своя страна дава силата, знанията и уменията си в пропорциите, които е получил обратно на обществото, понякога ги увеличава. Това е взаимен процес на самоизграждане и еволюция на човешкото общество.
Всеки член на обществото работи за общи цели и от това има всичко необходимо. А то, както знаете, му помага да гради и живее.
Друг е въпросът, когато една особено арогантна част от това общество чрез лъжи или мошеничество, а по-често с помощта на груба сила, подчинява целия обществен процес на своите цели. Тях ги бива за това! За това трябва да можете да се организирате и да съберете достатъчен брой сили около себе си и с помощта на тези сили да контролирате цялата общност от хора.
Човекът е разумно животно, което говори и работи в обществото. Това е неговата същност! И така, къде да поставим ударението, ако външните условия пречат и я ограничават.
Работата в обществото е нормална, естествена за човека. Освен това е естествено да получаваме всички необходими блага от обществото.
Тук вие работите и целият трудов процес принадлежи на вас. И също така мястото, където работите, и, разбира се, резултатът от вашата работа, ползите, които създавате със собствените си ръце, принадлежат на вас. И цялото жизнено пространство, където живеете, е ваше, включително реки, езера, морета, гори, полета и пътища, минаващи по тях. В този случай вие не само се чувствате като човек, но и сте такъв!
Но ако дойдете на чуждо място, получавате нечии средства за производство, участвате в бизнес, който не е ваш, и резултатът от вашия собствен труд също не е ваш. В същото време можете спокойно да замените една работа, която не е ваша, за друга, която също не е ваша. И като цяло, няма значение какво и къде го правите. Тогава изглеждате ли като разумни хора, работещи в обществото? Или сте по-скоро като царство от хаотично движещи се неинтелигентни части на нещо.
Едрите собственици на средствата за производство, арогантните капиталисти, се справят чудесно. Това си е техен бизнес и техен е производственият процес, техен е и крайният резултат от общия труд. Те дори могат да спечелят уважение в обществото, което потискат, могат да се реализират като личности и да изглеждат доста привлекателни. Също така е вярно, че те трябва да продължат да харчат много усилия и значителни ресурси, за да сплотят около себе си голям брой хора, които подкрепят това състояние на нещата. Те могат напълно нагло да използват основното си и доказано средство – грубата сила на принудата, дори да я превърнат в открита терористична диктатура. Което като цяло е по-евтино и по-директно от обичайната диктатура на буржоазията, чрез парламента.
Ами човешката същност?
Човек, отстранен от участие в управлението и съзнателното формиране на общественото производство, където той би бил господар, губи естествения си интерес към социалните въпроси и грижи. И накъде в този случай са насочени неговите интереси и мисли? Човекът е разумно животно, което говори и работи в обществото. Като зачеркнем „работи в обществото“, получаваме разумно и говорещо животно! Е, какви притеснения може да има едно интелигентно и говорещо животно? Спете, яжте, стойте на топло, размножавайте се и се обличайте. Освен това те ви принуждават да работите под напрежение!
Отне ни толкова време, за да излезем от нашето животинско състояние и сега правим крачка назад!
Ами човешката същност?
А същността на човека преди всичко е в социалните отношения. Човек е човек само когато съзнателно работи в обществото, а това може да прави само когато обществото изцяло принадлежи на човека, а човекът принадлежи на обществото. А обществото са всички хора заедно, до последния.
Според капиталистическия начин на производство човекът е в преход, но не само. Както е известно, той също е в поява. Но за да се появи от нищото, трябва да се разреши противоречието между обществения характер на производството и частния характер на присвояването.
Движещата сила, която може да промени ситуацията, е работническата класа, защото тя изразява интересите на цялото общество.
Кой е най-заинтересован от развитието на предприятието, от появата на нови работни места, от обновяване на машините, оборудването и другите средства за производство, от разширяването на това производство и от икономическия растеж? Да, преди всичко работниците в това предприятие или завод! Работническата класа, която създава цялото богатство на обществото. Какво ще кажете за собственика? Колкото и да е странно, напротив – той изтегля печалбите и натрупаните амортизационни средства, предназначени за обновяване на оборудването от предприятието, преразпределяйки ги извън завода, който ги е родил. Оказва се, че едрите капиталисти изсмукват печалбите от собствените си предприятия, т.е. са прости паразити върху тялото на обществото, ограбват собствените си работници и благодарение на експлоатацията стават все по-дебели. Какво се случва с тялото, когато е засегнато от голям брой паразити? То се разболява, отслабва и накрая може напълно да умре без подходящо лечение.
Капиталистите умело се обграждат с добре подготвени, силни, интелигентни и привилегировани хора, мотивирани да служат на едрия капитал.
За да промени ситуацията, работническата класа трябва да обедини още по-големи сили около себе си, да спечели симпатиите на голяма част от населението, да разпали революционен плам сред масите и да се подготви да стане още по-страшна, обединена и самоорганизирана сила, способна да свали властта на капитала и да установи властта на пролетариата.
В тази нелека задача тя има мощен помощник – това е вече разработената и успешно проверена в практиката и следователно – правилната марксистко-ленинска теория и самата същност на човека!
Студент 2-ра година в Червения университет, Кожухов Сергей, Велики Новгород-превод Милчо Александров
