Разрушаването на паметници, репресии срещу нелоялни жители, прогонване на нежелани хора и дори „лагери с бодлива тел“. Ситуацията около паметника на Освободителите послужи като отличен катализатор за политици и общественици, които толкова дълго искаха да изрекат всички тези глупости на глас. Нека се опитаме да разгледаме това от класови позиции.
Президентът на Латвия в речта си противопоставя съвременна Русия на условния Запад като битка между „диктатура“ и „демокрация“. На Запад – свобода и общочовешки ценности, а на Изток – тирания и деспотизъм.
Това е в главата на президента. Но в действителност на Запад и в Русия е едно и също. И това се нарича „диктатура на буржоазията“, не вярвате ли?
Има ли свобода на словото в Латвия? – Разбира се! Само такава свобода и такова слово, което не противоречи на политиката на господстващата класа и набързо приетите закони (а както е известно, волята на господстващата класа се изразява в закона).
Има ли цензура в Латвия? – Разбира се, че има и това се вижда с просто око. Погледнете поне добре познатия сайт на Delphi. Но това е „правилна цензура“, тя защитава обществото от дезинформация. Освен това има много по-мощен инструмент – автоцензурата. Когато без никакви забрани хората се ограничават, затварят си устите. Автоцензурата се поражда от постоянен натиск върху хора, които дразнят властовите структури. Въпреки факта, че тези хора дори не се доближават до нарушаване на буржоазните закони. Но това са „грешните хора“, към тях могат и трябва да се прилагат различни методи на въздействие.
Освен това напоследък полицейската бруталност се извършва под мотото „Да покажем истинската сила на демокрацията!“. (Ринкевич, 10 май 2022 г.). Шовинистични изявления на “правилните” остават ненаказани и се приемат за даденост при сегашното “демократично” управление. Цялата държавна машина е готова да работи срещу „грешните“.
Това са им ценностите.
А в учебните заведения казват, че силата на демокрацията е, че всеки може да говори открито за всичко, но това не може да преобърне демокрацията. На практика се оказва, че силата на демокрацията и силата на клуба са едно и също.
Какво има в Русия? – Всичко е същото… Същата „свобода на словото“, същата „коректна цензура“, същият натиск и т.н. Как така? Все пак имаме демокрация и има Мордор (проклет район). Но всъщност Латвия се гледа в огледалото, само че огледалото е леко изкривено, така че тя не се разпознава.
Задачата на буржоазията – управляващата класа днес – е да убеди хората (трудещите се), че жителите на другите страни изобщо не са като нас, а много по-лоши. И така, трябва да забравим за класовите противоречия (те не говорят за това на глас) и да се обединим с местните капиталисти. Не напразно са влезли в употреба такива думи като „ватенки“, и др. Това е дехуманизация, която ви помага да правите ужасни неща на други, които не са като вас.
Но във всички тези шовинистични пасажи трябва да се отбележи една важна подробност. А именно те призовават да се отървем не толкова от руското, колкото от съветското. Изглежда, че тези понятия са идентични, но не са. Управляващата класа чрез президента се опитва да обърка хората. Така, както например диктатурата на едно малцинство – буржоазията – се представя като демокрация. И така, капиталистите във всяка страна се страхуват от съветската власт, защото тя е именно властта на народа, на мнозинството, на тези, които работят, а не присвояват труда на другите. Макар съветите да се появяват за първи път в Руската империя през 1905 г., но като форма на организация на работниците те възникват и в Германия, и в Унгария, и в Полша – т.е. където противоречията между труда и капитала достигнаха високо ниво на противопоставяне. През 1917-1919 г. в Латвия имаше истински съвети. Това вече не е национален, а класов въпрос, който не се решава нито с разрушаване на паметници, нито с депортиране на дисидентите. Дори 100% етнически чиста Латвия ще ви даде класови противоречия, работническо недоволство и в резултат на това класова борба.
Най-лошият сън на буржоазията на всяка страна е да види как трудещите се хора, независимо от националност, език и цвят на кожата, осъзнават своите класови интереси и вместо враждебност се обединяват, за да се борят за изграждането на по-добро бъдеще.
Съзнателен работник ; в-к „ Мысль“; превод Милчо Александров
