Там, където става въпрос за цялостно революционно изграждане на обществения строй, самите маси трябва да вземат участие в това начинание, те самите трябва да разберат за какво е борбата, за какво проливат кръвта си и жертват живота си… Но за да могат масите да разберат какво трябва да се направи, е необходима дълга упорита работа и точно тази работа, която ние сега водим, ние я водим с такъв успех, че довежда нашите опоненти до отчаяние (Въведение на Ф. Енгелс към изданието от 1895 г. К. Маркс. Класовата борба във Франция от 1848 до 1850 г.)
В момента всеки знае, че където и да се случи революционен катаклизъм, той винаги крие определена обществена потребност, задоволяването на която е възпрепятствано от остарели институции. …всеки опит за насилствено потискане на тази нужда само я кара да действа с нарастваща сила, докато най-после разкъса оковите си. Следователно, ако сме победени, нямаме друг избор, освен да започнем отначало…
Несъмнено във всяка борба този, който вдига ръкавицата, рискува да бъде победен, но дали това е основание да се обяви за победен от самото начало и да се подчини на игото, без да извади меча си?
В една революция всеки, който заема решителна позиция и я предаде, вместо да принуди врага да предприеме атака, винаги заслужава да бъде третиран като предател. (Ф. Енгелс. Революция и контрареволюция в Германия 1851 г.)
… Практиката на съвременния живот, политическото потисничество, на което съществуващите правителства подлагат работниците, както за политически, така и за социални цели, принуждава работниците, волю или неволю, да се занимават с политика. Да им проповядваме въздържание от политика би означавало да ги тласкаме в обятията на буржоазната политика. Въздържането от политика е абсолютно невъзможно, особено след Парижката комуна, която постави политическото действие на пролетариата на дневен ред.
Искаме класово унищожение. Какви са средствата за постигане на тази цел? – Политическото господство на пролетариата… Който се стреми към него (революция), трябва също така да разпознае средствата, политическите действия, които подготвят революцията, които възпитават работниците за революцията и без които работниците винаги ще бъдат заблудени в деня след битката…
Политическите свободи, правото на събрания и сдружения, свободата на печата – това са нашите оръжия; как да сложим ръце и да се въздържим от политика, ако искат да ни отнемат тези оръжия? (Ф. Енгелс. За политическото действие на работническата класа)
В-к „М“
