Записано на 24 април 1950 г.
Бих искал да направя някои критики към новото оформление на учебника по политическа икономия. Прочетох около 100 страници, свързани с пред капиталистическите формации и с капитализма. Погледнах и раздела „Социализъм“. Но ще говоря за социализма друг път. Днес искам да отбележа някои недостатъци по отношение на разделите за капитализма и предкапиталистическите формации. Работата на комисията тръгна по грешния път. Казах, че трябва да вземете за основа първия вариант на оформлението на урока. И това очевидно беше разбрано по такъв начин, че учебникът не се нуждае от специални промени. Това не е истина. Изискват се много сериозни промени.
Първият и основен недостатък на учебника, който разкрива пълното неразбиране на марксизма, е, че той неправилно излага въпроса за манифактурния и машинния период на капитализма. Разделът за манифактурния период на капитализма е раздут, 10 страници са посветени на него и са поставени над машинния период. Всъщност в учебника няма машинен период на капитализмa, той е изчезнал.
Периодът на машината не е обозначен в специална глава, той е даден на няколко страници в глава „Капиталът и прибавената стойност“. Вземете „Kапиталът” на Маркс. В „Капиталът” манифактурния период на капитализма заема 28 страници, а машинният период е отразен в голяма глава – 110 страници. И в други глави Маркс говори много за машинния период на капитализма. Марксист като Ленин в работата си „Развитието на капитализма в Русия“ посвети основното си внимание за машинния период. Няма капитализъм без машина. Машините са основната революционна сила, която е преобразила обществото. Учебникът не показва какво е система от машини, буквално една дума не се казва за системата от машини. Следователно цялата картина на развитието на капитализма получава изкривена светлина.
Манифактурата се основава на занаятчийския, ръчен труд. Машината измества ръчния труд. Машинното производство е широкомащабно производство, базирано върху система от машини.
Трябва да се има предвид, че нашите кадри, нашите младежи са хора със 7 и 10 годишно образование. Те се интересуват от всичко. Те могат да прочетат „Капиталът” на Маркс, произведенията на Ленин, ще попитат: защо той е представен по-различно от този на Маркс и Ленин? Това е основният недостатък. Необходимо е да се изложи историята на капитализма според Маркс и Ленин. Учебникът се нуждае от специална глава за машинния период, а главата за манифактурата трябва да бъде съкратена. Вторият основен недостатък на учебника е, че той не дава анализ на работната заплата. Основните въпроси не са обхванати. Работната заплата е дадена в раздела за предмонополистичния капитализъм само според Маркс. Няма дадено нищо за работната заплата в условията монополистичния капитализъм. Много време мина от Маркс. Какво е заплата? Това е жизнения минимум плюс някои спестявания. Необходимо е да се покаже какво представлява жизнения минимум, номиналната и реалната заплата, да се покаже ярко и убедително. Сега сме във война с капитализма за заплати. Вземете живите факти от съвременния живот. Във Франция, където валутата пада, се правят милиони и нищо не може да се купи с тях. Британците крещят, че имат най-високи заплати и евтини стоки. В същото време те крият факта, че заплатите могат да бъдат високи и въпреки това те дори да не могат да осигурят прехраната, да не говорим за спестяванията. В Англия цените на определени продукти, например хляб, месо, са ниски, но работникът получава тези продукти в ограничени количества. Той купува останалите продукти на пазара на завишени цени. Има различни цени. Американците се хвалят с висок стандарт на живот, но според собствените им данни 2/3 от работниците не могат да се издръжат. Всички тези мошеничества на капиталистите трябва да бъдат изложени. Необходимо е да се покажат конкретните факти на същите тези английски работници, които отдавна живеят за сметка на свръхпечалбите в колониите, че спадът в реалните заплати при капитализма е аксиома.
Можем да им кажем, че всички сме били милионери по време на гражданската война. По време на тази война имахме най-ниски цени, хлябът се продаваше рубла за килограм, но храната беше нормирана.
Цялото ни изчисляване на заплатите е структурирано по различен начин. Но е необходимо да се покажат конкретни факти за ситуацията с реалните заплати у нас. Това има голямо революционно и пропагандно значение.
Би било правилно в раздела за монополистичния капитализъм да се върнем към въпроса за заплатите и да го покажем реално.
В макета на учебника за първоначалното натрупване е посветена голяма глава. За него може да се каже сбито, на две страници. В него се разказва как някаква херцогиня изгонила селяните от земята. Кой сега ще изненадате с това? По-важни неща липсват. Ерата на империализма предоставя много по-поразителни факти.
По плана за изграждането на книгата. Разделът за капитализма трябва да бъде разделен на две части: под буквата А – дайте предмонополистичен капитализъм и под буквата Б – монополистичен капитализъм.
Сега за темата за политическата икономия. Учебникът не е определение на предмета на политическата икономия, а по-скоро въведение. Има разлика между определението на предмета на политическата икономия и въведението. В това отношение вторият вариант е по-близо до темата, въпреки, че тук се получава и въведение. Тук някои от икономическите термини на Маркс са обяснени. Това позволява читателя да усвои икономическите произведения на Маркс и Ленин.
Пишат, че политическата икономия изучава производствените отношения. Но това не е ясно за всички. Казват, че политическата икономия изучава отношенията на производството и размяната. Не е правилно. Вземете размяната. При първобитно общинния строй не е имало размяна. Тя не е била развита дори при робовладелския строй. Терминът обръщение също не работи. Всичко това не е напълно подходящо и за социализма. Трябва да се каже: политическата икономия разглежда производството и разпределението на материалните богатства. Това важи за всички периоди. Производството е отношението на хората към природата, а разпределението е-къде отиват произведените блага, това е чисто икономическата страна.
В учебника няма преход от предмета на политическата икономия към първобитно общинния строй. Маркс започва „Капиталът” със стоката. Защо започвате с първобитно общинния строй? Това трябва да се обясни.
Има два метода на представяне: единият метод е аналитичен, абстрактен. С този метод представянето започва с общи, абстрактни понятия с участието на исторически материал. Този метод на представяне (към който Маркс се придържа в ”Капиталът”) е предназначен за по-подготвени хора. Друг метод е исторически. Той осигурява осветяване на историческото развитие на различни икономически системи и разкрива общите концепции, базирани на историческия материал. Ако искате хората да разберат теорията за принадената стойност, представете въпроса от самото начало на принадената стойност. Историческият метод е предназначен за по-малко обучени хора. Той е по-достъпен, тъй като постепенно довежда читателя до осъзнаването на законите на икономическото развитие. (Чете определението за аналитичния и историческия методи).
Учебникът използва схемата на Енгелс за дивачество и варварство. С това не се постига абсолютно нищо. Едни глупости! Енгелс не искаше да се отклони от Морган, който тогава се приближаваше към материализма. Но това е работата на Енгелс. И какво общо имаме? Те ще кажат, че сме лоши марксисти, като не си поставяме въпроса като Енгелс? Нищо подобно! Оказва се голяма бъркотия: каменната епоха, бронзовата епоха, клановата система, матриархата, патриархата и тогава има диващина и варварство. Това само обърква читателя. Дивотията и варварството са презрителни имена от страна на „цивилизованите“.
Учебникът съдържа много дрънканици, празни, ненужни думи и много исторически екскурзии. Прочетох 100 страници и зачеркнах 10 страници, но можете да зачеркнете още повече. В учебникът не трябва да има нито една излишна дума, изложението трябва да бъде гладко. А тук, в края на разделите, има някои измислици срещу империалистите: вие, империалисти – негодници, въвеждате робство, крепостничество. Това са комсомолски плакатни закачки. Това отнема много време и натоварва главите. Трябва да влияем върху умовете на хората.
За Томас Мор и Кампанела се казва, че са били самотници, че не са били между масите. Това е просто смешно. Нима в това е смисълът? Е, ако те се бяха свързали с масите, какво би станало? Това ниво на развитие на производителните сили предизвиква неравенство в собствеността. Това неравенство не можеше да бъде премахнато тогава. Утопистите не знаеха законите на социалното развитие. Тук е дадена идеалистична интерпретация.
Необходими са ни кадри, за да сме добре запознати с марксистката икономическа теория. Първото, по-старото поколение на болшевиките беше теоретично умело. Изучавахме „Капиталът”, правехме си бележки, спорихме, проверявахме се. Това беше нашата сила. Много ни помогна. Второто поколение е по-малко подготвено. Хората бяха заети с практическа работа, строителство. Марксизмът е изучен от памфлети. Третото поколение се възпитава от фейлетони и статии във вестниците. Те нямат дълбоки познания. Трябва да им се дава храна, която е смилаема. Повечето от тях бяха възпитани не чрез изучаване на произведенията на Маркс и Ленин, а чрез цитати.
Ако нещата продължат така, хората могат да се изродят. В Америка те спорят: всичко се решава от долара, защо се нуждаем от теория, защо се нуждаем от наука? И тук те могат да спорят: защо ни е нужен „Капиталът“, когато изграждаме социализъм? Това заплашва с деградация, това е смърт. За да се избегне това дори в частност, е необходимо да се повиши нивото на икономическите знания (изд. – Ред.).
Сегашният обем на учебника не пасва, той набъбна до 766 страници. Необходимо е да има не повече от 500 страници, от които около половината да са за досоциалистическите формации и половината за социализъм.
Авторите на първата версия на учебника не се интересуват да обясняват терминологията на Маркс, която се намира в „Капиталът“. Най-често срещаните термини на Маркс и Ленин трябва да бъдат обяснени от самото начало, за да може читателят правилно да възприеме „Капиталът” и другите произведения на Маркс и Ленин.
Лошото е, че в комисията няма спорове, няма борба за теоретични въпроси. Имайте предвид, че правите историческо дело. Всички ще прочетат урока. Съветската власт съществува от 33-та година, а ние нямаме книга за политическата икономия. Всички я чакат.
В литературен план учебникът е много слабо обработен, има много бъбривост, много екскурзии в гражданската история и историята на културата. Това не е учебник по културна история. По-малко исторически екскурзии, човек трябва да прибягва до тях само ако е необходимо да се илюстрират теоретичните положения.
Вземете „Капиталът” на Маркс, „Развитието на капитализма в Русия” на Ленин и ги следвайте в работата си.
Когато учебникът е готов, ще го поставим на преценката на общественото мнение.
Още една бележка. Учебникът се занимава с капитализма само в областта на индустрията. И трябва да имаме предвид националната икономика. Маркс в „Капиталът” също се занимава основно с индустриални проблеми. Но се изправихме пред друга задача. Той трябваше да разобличи капитализма, да разкрие язвите на капитализма. Маркс разбира значението на националната икономика като цяло. Това личи от значението, което той придава на икономическата таблица на Кен. Човек не може да се ограничи до представянето на селскостопанските проблеми само в главата за наемането на земя.
Ние не само разобличихме капитализма, ние го свалихме и сме на власт. Знаем какво специфично тегло и значение има земеделието в националната икономика.
И Маркс, и нашата програма не обръщат достатъчно внимание на селското стопанство. Това трябва да се поправи.
Трябва да приемем законите на националната икономика като цяло. Не пренебрегвайте аграрните отношения при капитализма и социализма.
превод Милчо Александров
