Вл. Цеков
Продължение
Както повечето буржоазни и ревизионистични икономически теории и теорията за „Народния капитализъм” води началото си от периода, когато капитализмът се чувства най-застрашен. Това е времето между Първата и Втората св.войни и малко след това. Теорията за “Народния капитализъм” е вулгарна апологетична теория на съвременната буржоазна политикономия, усилено рекламирана от пропагандния апарат на монополистичния капитал, теория за постепенната еволюция на съвременния държавномонополистичен капитализъм в особен обществен строй – ”народен капитализъм”. В разрез с капиталистическата действителност апологетите на “народния капитализъм” твърдят, че съвременният капитализъм се характеризирал с процес на заличаване на класовите различия между членовете на обществото, между работниците и капиталистите, с утвърждаване на класово единство и класова хармония. Макар и съвременна, тази теория съвсем не е нова. Идеолозите на американския империализъм започват усилено да я пропагандират още в началото но 20-те години на миналия век. След това тя е забравена поради явната си тенденциозност, за да се появи отново след Втората световна война, когато се създава световната социалистическа система и световният социализъм става заразителен пример и притегателна сила за трудещите се в капиталистическите страни. Съвременните буржоазни икономисти и социолози се опитват да обосноват “народния капитализъм” с теорията за “дифузия на собствеността” или за “демократизация на капитала” /разгледани в един от миналите броеве на вестника – б.а./ според които поради раздробяването на акционерния капитал и рязко увеличения брой на дребните акционери била настъпила демократизация на капитала или дифузия на собствеността, с теорията за “Революция в управлението” /също разгледана в предишни броеве на вестника – б.а./, според която класата на капиталистите като абсолютни собственици на средствата за производство слязла от историческата сцена и отстъпила място на професионалните мениджъри, с теорията за “Революция в доходите” /също разгледана до сега – б.а./,чиито привърженици твърдят, че при условията на съвременния държавномонополистичен капитализъм във връзка с регулиращата роля на държавата настъпило коренно преразпределение на доходите на всички групи от населението, изчезнали бедните и богатите и обществото се превърнало в социално еднородна и монолитна средна класа. Но наличието на относително значителен брой дребни акции в ръцете на различни слоеве от населението в капиталистическите страни, появата на огромен брой служещи във финансово промишлените корпорации и някои социално-икономически завоевания, които пролетариатът в капиталистическите страни периодично успява да изтръгне в резултат на остра класова борба, съвсем не означават, че са се изменили експлоататорската същност и класовата природа на капитализма, че той се е трансформирал в “народен капитализъм”. В действителност теорията за “Народния капитализъм” е опит да се оправдае и разкраси капиталистическият строй, да се докажат неговия демократизъм и историческа трайност. Тази теория има за цел също да замаскира експлоататорската същност на капитализма, да внуши на хората, че противоречията на стария капитализъм са премахнати. Идеолозите на “народния капитализъм” се стремят същевременно да го представят като общество, което е асимилирало положителните страни на капитализма и осъществило идеите за социална справедливост, присъщи на социализма. Пропагандирането на теорията за “Народния капитализъм” е доказателство за по-нататъшно задълбочаване на общата криза на съвременния империализъм. Капиталистическата действителност опровергава лъжите и измислиците на буржоазните идеолози и на ревизионистите, че съвременният капитализъм се е превърнал в “народен капитализъм”, че бил създал общество на всеобщото благоденствие, способно да преодолее анархията в производството и икономическите кризи и да осигури благосъстоянието на всички трудещи се.
Друга буржоазна и опортюнистка теория е теорията за “Организирания капитализъм”. Тя е лансирана за първи път от един от лидерите на германската социалдемокрация Р. Хилфердинг в книгата му “Финансовият капитал” и получава развитие след Първата световна война. Същността на тази теория се изразява в твърдението, че капиталистическите монополи можели да отстранят стихийния характер и анархията в капиталистическото стопанство, запазвайки частната капиталистическа собственост върху средствата за производство. С концентрацията на капитала и развитието на монополите изчезвала конкуренцията и икономическите кризи, което правело възможно планомерното развитие на капиталистическата икономика. Теорията за “Организирания капитализъм” е несъстоятелна както в научно, така и в практическо отношение, тъй като игнорира безспорния факт, че империализмът възниква върху базата на стария капитализъм и е пряко продължение и развитие на основните му черти. Империализмът не отменя антагонистичните противоречия на капитализма, а ги изостря и усложнява, засилва стихийния и неорганизиран характер на неговата икономика. Разновидност на тази теория е концепцията за “Чистия империализъм”, издигната от Н. Бухарин. Според нея развитието на монополите водело до отслабването на вътрешните противоречия в капиталистическото общество. Бухарин твърди, че империализмът осъществил пълна монополизация на икономиката, като я освободил от дребните производители и от противоречията на стоковото стопанство – нещо, което противоречи на реалната капиталистическа действителност. Тази теория е официално призната и възприета от десните лидери на Втория интернационал. След Втората световна война тези идеи са възродени и започват да се проповядват от буржоазните икономисти и от реформистите в теориите за “планирания”, “регулирания”, “безкризисния” капитализъм и др.
следва
