ГЕНСЕКЪТ на ЦК на КПГ ДИМИТРИС КУЦУМБАС

 НА СРЕЩА С КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ И РАБОТНИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ ОТ РЕГИОНА НА ИЗТОЧНОТО СРЕДИЗЕМНОМОРИЕ, ЧЕРВЕНО МОРЕ И ПЕРСИЙСКИЯ ЗАЛИВ

Скъпи другари,

КПГ ви приветствува в Атина на среща на Комунистическите и Работническите партии от региона. За нас е чест и радост да ви приветствувам отново в Атина независимо от извънредно трудните условия за народа на Гърция. В условията на дълбока и продължителна икономическа криза, в тежки условия за народите от региона.

Гърция вече пета година преживява капиталистическата криза и нашият регион, в който се изострят империалистическитепротиворечия, империалистическите  интервенции и нараства заплахата  от мащабна империалистическа война показва на народите от целия свят, че капиталистическата криза и империалистическата война вървят ръка за ръка.

Междукапиталистическите противоречия в региона увеличават  заплахата за местни военни стълкновения, които могат да се разширят  понеже сега се сблъскват империалистическите центрове  и блоковете от държави. Още повече, че това се случва в условията на редуващи се кризи, задълбочаване на общата криза в ядрото на тези центрове, например в еврозоната и т.н.

Особено днес, когато капиталистическата система се намира в последния си стадий – империалистическия, тя не може да предложи нищо положително на трудещите се и народите освен повишаване на класовата експлоатация, натиска, неприкрито варварство, икономически кризи и войни.

Паралелно, в последните години в нашия регион се провежда мащабна борба на трудещите се народни слоеве и младежите. Тя цели да защити основните им права. Води се жестока борба против последствията от капиталистическата криза, усилията на капитала, ЕС, МВФ и буржоазните правителства да прехвърлят тежестите на кризата върху плещите на работническата класа, за да се запазят печалбите на монополистите, като например в Гърция и в други страни.

Народните движения от региона също се борят против антинародните режими, например в Египет и Тунис, които в продължение на много години подкрепяха буржоазията, империалистите, различните механизми на капиталистите, както и „Социалистическия интернационал”. В Турция те се опълчват срещу насилието и държавния натиск от правителството на Ердоган, политиката на неосманизма, която неотдавна изведе на улицата на много големи градове милиони обикновени хора с които, ние днес от Атина, изразяваме своята солидарност, както и солидарността си с КП на Турция.

В други страни, като Сирия и Ливан, въоръжените народи се оптват да се преборят с неприкритото империалистическо вмешателство на САЩ, Израел и на други държави.

Всичко това показва, че народите не се примиряват, че те се борят и вървят към стълкновение. За съжаление, това не винаги става решително и ориентацията им не винаги съответствува на нашето време.

В тези сложни условия лозунгите: „без теб производството няма да тръгне, работнико на теб не са ти необходими господари” и „правото да се трудиш е закон, а не правото за печалба на капиталиста” в последните години на стачните демонстрации в Гърция все повече се свързват с лозунгите „нито земя, нито вода за убийците на народите”, които се скандират от демонстрантите в американо-натовските бази на корабите (о.Крит), налага неучастие на нашата страна в империалистическите планове, отказ да се предостави въздушно пространство, територията и моретата на нашата страна за водене на империалистическа война против Сирия, Иран и другите народи в региона.

Скъпи другари,

Целта на днешната среща е съвместно да се изучат събитията и партиите да помогнат за масовото осъждане на агресиите против народите и за развитието на народната борба.

Не за пръв път комунистическите и работническите партии са призвани да бъдат на висотата на обстоятелствата и да се вдигнат против империалистическата война, независимо от това къде се провежда тя в Авганистан, Ирак, Либия или Мали.

Но днес е необходимо да се подобри информираността и просвещението на работническата класа, на народните слоеве, на младежите както в нашия регион, така и по-нашироко.

Това се налага понеже империалистите скриват намеренията си под различни предлози, през цялото време измислят нови или използват стари пропагандистки трикове, напомнящи на Гьобелс. Сред тях могат да се видят „борбата против тероризма”, мнимото „използване на оръжия за масово поразяване”, мнимата „загриженост за малцинствата”, мнимата заинтересованост за „установяване на демокрацията” и т.н.

Силите на опортюнизма в движение им предоставят ляво алиби в опитите да убедят работническите народни маси в необходимостта да се месят в империалистическите войни.

Те повтарят аргументите на империалистическите центрове. Така постъпи Партията на европейските леви (ПЕЛ) в Либия, подкрепяйки рейдовете на НАТО. Или си измиват ръцете, както в случая със Сирия, възпроизвеждайки аргументите на буржоазните политически сили и по този начин да облекчат империалистическото настъпление. Така постъпва СИРИЗА в Гърция.

Но империалистическите агресии и войни не се провеждат поради тези предлози и империалистите не влизат в огъня за „демократизацията” на Сирия. Войната е следствие на противоречията и конкуренцията на големите монополистични групи на буржоазията и повече или по-малко силните капиталистически държави за контрол върху природните ресурси (енергия, суровини, вода и.т.п.) чрез транспортирането на това богатство (нефтени и газови тръбопроводи, морски пътища, пристанища, летища, магистрали), за разпределяне на пазарите.

Такава е същността на събитията, ставащи в големи региони, в „оси”, завладяващи Северна Африка, Източното Средиземноморие, Персийския залив, Каспийско море, Кавказ и Балканите.

В този регион се извършва остра конкуренция, понеже сега се разпределят новите енергоресурси и по насилствен път се преразпределят вече разпределените в миналото ресурси.

В това стълкновение се състезават силните държави, влияещи на събитията посредством „регионалните играчи”, всеки от които си има свои частни цели.

По такъв начин виждаме, че около Израел, активна роля в опитите да свалят сирийския режим играят Турция, Саудитска Арабия, Катар и Емирствата.

В това състезание се използват всички средства. В региона се съсредоточават военни флотове, системи за въоръжение и боеприпаси. Вече стана известно, че Израел разполага с ядрено оръжие.

Ние, комунистите, не забравяме, че „войната – е продължение на политиката с други средства, насилствени средства”. Ние наблюдаваме сега събитията в Сирия, там е жестоко стълкновение и съществува заплаха за възникване на „доминото” на събитията, което ще засегне обширен регион.

Не трябва да се забравя, че една от империалистическите държави може преднамерено да предизвика пожар в района, независимо от  неговите политически, икономически влияния и последствия, и независимо от вероятността от невъзможност да се контролира. Възможно е превръщането на региона в огромна „месомелачка” за определен период, за да се попречи на проникването на конкурентни империалистически интереси, за да се попречи на икономическото и военнополитическо влияние на противника.

Събитията, които се разиграват в нашия регион не могат пълноценно да се разберат, ако не ги разгледаме чрез призмата на значимите световни фактори.

Първият фактор – е капиталистическата криза, която в продължение на 6-7 години се разрази едновременно в силните капиталистически държави. Причината за тази криза се корени в самата природа на капиталистическата система, от нея се вижда краят на системата и трудностите които изпитва при възпроизводството на капитала вследствие на тенденцията за понижаване на средната норма на печалба.

Нито един политически вариант не може да доведе изход от кризата за благото на народа. Даже страни, които преодоляха спада на производството и се стабилизираха се развиват слабо, благодарение на разрушаването на обществените и трудовите права, на рязкото понижаване на заплатите и пенсиите, масовата приватизация, комерсиализацията на здравеопазването, образованието и т.н.т. Но те задължително ще се натикат в по-дълбока икономическа криза.

Вторият фактор- е, че при дадените условия и вследствие на неравномерното икономическо развитие на световната сцена се развиват нови капиталистически държави, които се стремят да се координират, да засилват влиянието си в „Центровете за взимане на решения” като ООН, МВФ, ВТО, Световната банка и други.

Затова се създават нови регионални и световни съюзи, които недоброжелателно срещат традиционно силните държави, които губят позициите си в световния БВП, в преразпределението на пазарите и суровините. По такъв начин се стига до стълкновения и противоборство и в други региони на планетата.

Но в нашия регион въпросите си остават извънредно сложни, вследствие на „мозайката” от националности и религии, както и от нерешените международни проблеми, такива като палестинския въпрос, въпросът с окупацията на територията на Сирия и Ливан от Израел, а също окупацията на Кипър от Турция.

При това стои въпросът с двустранните проблеми, такива като определение ИЕЗ в Източното Средиземноморие, както и режима в Каспийско море. По тези въпроси постоянно се случват събития. Например:

  • Продължаващата агресия на Израел против палестинския народ, посредством създаването на селища, постоянни провокации и нападения.
  • Подготовка на почва за нов план „Анан” за Кипър, който няма да осигури нито справедливо, нито жизнеспособно решение.
  • Създаване на „сиви” зони в Егейско море от турската буржоазия, непризнаваща морското право за определени гръцкотурски граници в Егейско море.

Разбира се на този етап най-много ни безпокои положението в Сирия, разполагането на натовските системи „Патриот” в Турция, ролята на военните морски бази (постоянно снабдявани с кораби и самолети от САЩ),

Резолюцията на министрите на външните работи на ЕС за отмяната на ембаргото за оръжие и неприкритото въоръжаване на отрядите, воюващи в Сирия, както и резолюцията на САЩ, ознаменувала явна подкрепа на въоръжените групи, борещи се против режима на Асад.

В тези условия все повече се разобличава агресивната роля на НАТО и ЕС, както и политическите сили, които обещаха „безопастност” и „мир” вследствие участието на нашата страна в тези империалистически организации.

Тези съюзи са империалистически „вълчи съюзи” и те немогат да се „демократизират” или „хуманизират”, независимо от противоположните твърдения на социалдемократическите и опортюнистичните сили. Тези съюзи са враждебни на работниците и на народните интереси и те трябва да бъдат под прицела на народното движение, което трябва да се бори против техните планове до крайното освобождаване и излизане от тях. Това може да се гарантира само от друга власт- работническа-народна власт.

Другари,

Времето на отминалите събития в Египет, Тунис и в други страни ни предостави много данни за по-добро изучаване на т.н. „Арабска пролет”.

Днес добре се вижда от една страна народната реакция, издигаща справедливи искания за борба против антинародната политика на режимите на Мубарак и Бен Али, а от друга планът разработен от щабовете на империалистическите държави за създаването на „Нов Близък Изток”, за да могат по-добре да контролират събитията и да обслужват интересите на буржоазията, осигурявайки развитието на капитализма и приспособяването на политическата надстройка към икономическата база на тези страни.

Затова можем да стигнем до извода относно методите за манипулация на народите и необходимостта за сплотяване и мобилизиране на народните сили около значителните народни проблеми, против ядрото на капиталистическите режими за радикални промени, за свалянето от власт на капитала, монополистите за социализъм.

 

Скъпи другари,

КПГ от първата минута осъди империалистическата интервенция в Сирия. Тя изрази солидарност със сирийския народ и настоява, че само народът на Сирия има право да определи своето бъдеще без международна намеса и шантаж.

Едновременно с това, ние продължаваме да изразяваме солидарност с борещият се палестински народ и да осъждаме израелското варварство. КПГ многократно се е изказвала против военното сътрудничество на страната с Израел и излязохме с инициативата за признаването на суверенна и независима палестинска държава със столица Източен Иерусалим.

Нашата партия подкрепяше и продължава да подкрепя борбата на кипърския народ за обединение, независимо, федерално, двузонно решаване на въпроса, като единен суверинитет и международно лице, без международни войски, за единна родина на турските кипърци и гръцките кипърци без международни гаранти и защитници.

На скоро проведения 19 конгрес на партията, беше направена положителна оценка на тази дейност и специално засегна въпроса за отношението на комунистите към империалистическата война. Това стана защото на пръв план ясно се вижда войната между силните капиталистически държави и монополистите.

Има много нерешени проблеми в рамките на междуимпериалистическите противоречия, в нашия регион те се отнасят специяално към ИЕЗ и енергията. Това предполага заплахата за въвличане на Гърция и на други страни във война, в интервенция на страната на този или онзи империалистически съюз. Нищо не трябва да се изключва, дори и империалистическа война.

Не трябва да се забравя, че двете минали Световни войни станаха в следствие на големи, световни капиталистически кризи.

И днес капитализмът преживява значителна криза, която засяга в тази или друга степен много европейски страни, както Япония и САЩ. Тази криза се съчетава с укрепването на нарастващите капиталистически държави, стремящи се да увеличат ролята си в световните работи.

Този „нов многополярен свят” не толкова нов. Просто когато имаше СССР правителствата от различните капиталистически страни се опитваха да изгладят различията си и да създадат единен „фронт” против социалистическите сили.

СССР подкрепяше народите, тяхната борба и в определена степен можеше да предотврати някои империалистически планове.

Сега, когато СССР и другите социалистически страни от Централна и Източна Европа вече не съществуват, противоречията между страните с еднакви, капиталистически обществено-политически системи са по-силни отколкото преди, което принуждава някои от тях да говорят за „нова архитектура” на международните отношения.

Но тези, които говорят за „нова архитектура” в международните отношения за „многополярен свят” , обещавайки, че различията за в бъдеще ще се преодоляват на „кръгли маси”, сеят илюзии сред трудещите се. Те игнорират действащите противоречия и факта, че капитализмът  поражда кризи и войни.

19 конгрес на КПГ отбеляза, че трудещите се и напърво място комунистите трябва да съзнават създаващите се заплахи и подчерта, че: „Във всеки случай, при всякаква форма на участие на Гърция в империалистическата война, КПГ трябва да бъде готова да оглави самостоятелна организация на работническа, народна съпротива и да води борбата за пълно поражение на буржоазията както на местно, така и на международно ниво, срещу настъпващите агресори”.

От всичко казано дотук, борбата за работническа-народна власт помага да се избегне встъпването в редиците на буржоазията, или в нейните подразделения и да се избегне подчиняването на движението на целите и стремежите на силните империалистически държави.

КПГ последователно се е изказвала по всички въпроси, засягащи империалистическите заплахи, вмешателства и войни. Тя отдава значение на действията и мобилизацията на народа.

Тя се стреми работническите профсъюзи, масовите организации и съюзи, които тя подкрепя: ПАМЕ в работническото движение, ПАСИ в селското движение, ПАСЕВЕ в движението на самозаетите дребнобуржоазни градски слоеве, МАС движението в студентските среди, ОГЕ в женското движение, както и други движения и масови антиимпериалистически-антивоенни организации, такива като ЕЕДИЕ, които си поставят за цел не участие на страната в империалистическите войни и вмешателства, и са за закриване на военните бази, износа на ядрени оръжия идр.

Работническата класа и народните слоеве от нашия регион, начело с комунистите, трябва да понесат бремето на борбата против кръвопролитията, които се устройват от империалистите в региона, в техен интерес.

За това незаменима си остава дейността на комунистическите и работническите партии, която, от наша гледна точка, винаги е длъжна да е съчетана с напомнянето, че истинската безопасност и благосъстоянието на народите в региона не могат да бъдат предоставени в ръцете на тези, които се бият за ръст на печалбите на капитала и се стремят да обслужват интересите на монополите в региона.

Само в борбата за премахване на причините, пораждащи противоречията, стълкновенията и войните е решението. Решението е в свалянето на капитализма и изграждането на ново социалистическо общество, избавено от извращенията и грешките от миналото, това ни учат натрупаният опит и извлечените уроци. Защото това общество всъщност е, по думите на поета, истинско „царство” на общочовешката дружба, мир и народно благосъстояние.

e-mail:cpg@int.kke.gr                                                                      преведе Милчо Александров

Tags: