ДВЕ БЕЛЕЖИТИ ДАТИ

На III конгрес през 1921 година БКП(т.с.) провъзгласява като необходимо условие за победата на революцията съюза между работническата класа и трудещите се селяни под ръководството на пролетариата.

На IV конгрес Партията възприема тактиката на единния фронт, разработена от Ленин на Третия конгрес на Комунистическия интернационал. През този период в нея, макар и да бяха направени нови крачки към болшевизма, все още продължават да преобладават легалистките пропагандистки навици, марксизма се схваща  по-скоро като доктрина, а не като ръководство за революционно действие. Това особено проличава по времето на неутралитет, възприет от партийното ръководство на 9-юнския фашистки преврат. Морално-политическото поражение, което претърпява БКП(т.с.), показва, че тесния социализъм „като идейно-политическо въоръжение на работническата класа у нас не издържа проверката на историята при новите условия на следвоенната криза на капитализма и непосредствената борба за властта. Това въоръжение се оказа явно недостатъчно да осигури пролетарската победа у нас” (Георги Димитров).

septemvri23

  Септемврийското антифашистко народно въстание през 1923 година, организирано и ръководено от Българската комунистическа партия, беше преломен момент в развитието на Партията от теснячеството към болшевизма. Здравото марксистко ядро в нея, начело с Димитров и Коларов, подпомогнато от Коминтерна, в жестока борба със защитниците на деветоюнската опортюнистична политика взима връх в ръководството и́.Тя взима курс на непосредствена политическа и военнотехническа подготовка за въоръжено въстание против монархо-фашистката диктатура, за работническо-селско правителство. Решаващо значение в осъществяването на новия курс и новата тактика имат статиите на Георги Димитров за единния фронт, в които той призовава всички демократични, антифашистки и патриотични сили в общ единен фронт за борба против фашизма. Народното въстание през септември 1923 г., героизмът и себеотрицанието, проявени от въстаниците, разкриват огромното влияние и авторитет на Комунистическата партия сред трудещите се и нейната способност да вдигне масите на въоръжена борба за тяхното освобождение от фашисткото и капиталистическо робство.

В навечерието на Втората световна война и в първата година след нейното започване, Българската комунистическа партия започва енергична борба против вкарването на България във войната, за сключване на пакт за взаимна помощ със Съветския Съюз, за спасяването на нашата страна от нова национална катастрофа и чуждо робство. На VII пленум на ЦК през януари 1941 г. се взима решение за още по-решително разгръщане на борбата против въвличането на България във войната от дворцово-фашистката клика и за приемане на предложението на Съветското правителство за сключване на пакт за приятелство и взаимопомощ между Съветския Съюз и нашата страна.

След вероломното нападение срещу Съветския Съюз от фашистка Германия на 22 юни 1941 година Партията възприема курс на въоръжена борба срещу хитлеристките окупатори и техните български слуги.

partizani

  Българската комунистическа партия, въпреки свирепия фашистки терор, съумя да организира въоръжената борба на трудещите се против монархо-фашистката диктатура.

За успешното разгръщане на борбата за премахване на фашисткия режим и за установяване на народнодемократична власт в страната беше необходимо сплотяването на работническата класа, на трудещите се от града и селото, на всички действително патриотични сили на нашия народ в могъщ Отечествен фронт. Инициативата за образуването на Отечествения фронт принадлежи на Георги Димитров, който изработи и неговата програма. Отечественият фронт се изграждаше в хода на въоръжената антифашистка борба на нашия народ. Неговата ръководна сила беше Българската комунистическа партия. Създаването на Отечествения фронт дава мощен тласък за обединяването на всички патриотични сили в разширяването на въоръжената антифашистка борба.

Когато Съветската армия победоносно настъпва на Балканите и в България, Партията вдига на въоръжено въстание българския народ. С решаващата помощ на Съветската армия на 9 септември 1944 година въоръженото народно въстание събори омразната монархо-фашистка диктатура и в България беше установена народнодемократична власт.

9septemvri

  Победоносното народно антифашистко въстание на 9 септември 1944 година, извършено с решаващата помощ на Съветската армия, открива пътя за построяването на социализма в България.

Под ръководството на Партията и народнодемократичното правителство е изградена 400 000 –на армия, която като част от Трети украински фронт взима участие в последната фаза на войната на свободолюбивите народи начело със Съветския Съюз за крайния разгром на хитлеристка Германия.

След завършването на Отечествената война, въпреки съпротивата на империалистите отвън и саботажите на насърчаваните от тях капиталистически остатъци и реакционни елементи, българският трудов народ, опрян на могъщия братски Съветски Съюз и ръководен от Комунистическата партия, тръгна решително по пътя на социализма.

Напразни са усилията на временно окупиралите властта капиталистически елементи в бившия СССР и в България. На развитието на обществените процеси, породени от обществените закони, може да се пречи, но немогат да бъдат отменени! Това не значи, че може да се бездейства. Напротив, трябва да се борим авторитетно, като нашите предци, за осъществяването на нашето велико дело.

Милчо Александров

Tags: ,