Сергей Филатов, 1 август 2025 г.
Либерализмът не е философски термин, а социално-политически (не икономически!) идеологически модел, изграден в интерес на финансисти, чиято цел е да фрагментират обществото, за да паразитират върху него…В „Ръкописите не горят!“ Възникна въпросът: „Защо либералите са толкова нетърпеливи САЩ да окупират Русия?“
Учудващо е как понякога тук задават въпроси, които нямат абсолютно нищо общо с външната политика на Русия, но продължават да ги задават, въпреки че моята специалност е външната политика.
Но наскоро получих интересен въпрос, чийто отговор е някъде по средата между външната и вътрешната политика. Въпросът е: „Защо либералите са толкова нетърпеливи САЩ да окупират Русия?“
Ето защо написвам отговора. Мисля, че темата е сложна, но трябва да изложа позицията си.
Първо, за либерализма като такъв.
Самото понятие „либерал“ е превод от английски: „liberty“ = „свобода“.
Но, по някаква причина, либералите смятат себе си за единствени защитници на „свободата“ и под свобода те разбират поведението си, което не бива да бъде ограничавано от нищо.
Всички либерали постоянно дават пример със САЩ: уж там е широко разпространена „неограничената свобода“.
Трябва да се разбере, че в действителност САЩ, макар и общество от индивиди, са много строго регулирани. Там „свободата“ е ограничена от строгите американски закони, както и от притежанието на оръжие от гражданите, което споменаваме само за това, че те смятат, че защитават „личната си свобода“, като стрелят по онези, които ѝ посягат.
В САЩ всичко започва още от „каубойските времена“, а тогава правото за носене на оръжие е било залегнало в Конституцията. И дори лихвите на гангстерските 30-те години на миналия век не убеждават американците да се откажат от тази „втора поправка“ на Конституцията.
Трябва да се припомни, че САЩ първоначално са създадени като страна на имигранти, които са доплавали там „всеки за себе си“ и живеят там според същия морал на индивидуализма.
Сега тази парадигма (модел на мислене) на живота им се променя, но в продължение на два века американското общество съществува по свои собствени правила и американците, налагайки своята „демокрация“ на други народи – някои искрено, други с егоистични цели – вярват, че техните правила са универсални за всички.
Обаче самите заселници от Европа унищожават милиони местни жители на Америка – индианците. И това също е част от тяхната концепция за „свобода“. Евро-щастливите емигранти безмилостно „освобождават“ завладените земи на Америка от местните, унищожавайки както индианските жители, така и бизоните, заради самите тях, за да живеят в отчуждените територии по свой собствен „свободен“ начин.
И за да работят по-малко за себе си, те внасят „живите стоки“, които са откраднали от Африка – робите!
В Русия, в която се опитват да вкарат либерализъм, живеят не хора, дошли отдалеч, и със сигурност не роби от далечни земи! – но работата се върши от коренното население на нашите земи.
Нашият климат е суров, чернокожи роби не са внасяни от Африка – а самите те са работили заедно векове наред с пот на челото си: за да обработват обработваемата земя, да получават реколта и да защитават истинската си свобода от нашествия от Изток и Запад.
Тук, в Русия, през вековете се е развил различен тип взаимоотношения – общност, колективният труд на коренното население, родено на тяхната земя.
Ако някой си спомня за работниците от Централна Азия, нека не забравя и той – тези момчета са потомци на своите бащи и дядовци – граждани на СССР и прадядовци – поданици на Руската империя. Всички те са наши! И руският език не е наложен на всички, а е роден. Дори и малко забравен…
Индивидуализмът следователно не е бил насърчаван в руските земи след преодоляването на гражданските междуособици на руските князе през XV век. И само в безграничните руски простори малко може да се направи и малко може да се постигне.
От друга страна, Русия е разположена в средата на Евразия между две огромни културни общности – европейци и азиатци. И, разбира се, през вековете не можехме да не усетим влиянието и на двете култури – както от Запада, така и от Изтока. И в процеса на развитие на нашата Цивилизация, ние усвоихме ценностите и на двете.
Но е имало и крайности. Например, „преклонението пред Запада“ е една от тях. Всичко, което е „там“ в „Европа“, разбирате ли, е „идеално“. И това ставало от векове!
И първите редове от романа на Толстой „Война и мир“ са на френски език които са ясно и пряко доказателство за това как руското благородство в столицата е живяло в онази западна аура, от която Наполеон е изпълзял и е отишъл в нашата Русия.
Армията се е сражавала при Бородино, а на баловете и салоните в Санкт Петербург се е чувала речта на интервентите… Не е ли това глупост в Русия след смъртта на Екатерина Втора?
Да, все още имаме, и очевидно завинаги – така е постановила географията на Русия – „западняци“.
Но имаме и „туземци“. Има и много други.
Превод от РА „Новости“- Милчо Александров
