Бел. ред. Предоставяме на читателите статия под горното заглавие, публикувана на страниците на руския вестник „Мисъл”. Отговорът на въпроса стоящ като заглавие на тази статия комунистите го знаят още от времето на Маркс. Затова тази публикация е насочена предимно към младото поколение, което все още няма изграден житейски опит и лесно може да бъде манипулирано от разни шоумени, мачовци и тям подобни. Полезна е и за всички онези, които се смятат за сторонници на лявата идея – социалисти, социалдемократи, леви земеделци, прогресивни интелигенти.
И така, защо на света има бедни страни и народи? Причините за това са много, като една от тях се състои в постепенното размиване на така наречената средна класа, обедняването /пролетаризирането/ на голяма част от народа и обогатяването на едно паразитно малцинство, вследствие на което се задълбочава пропастта не само между бедни и богати хора в обществото, но и между бедни и богати страни и народи.
Днес не всички помнят, или по-точно разбират същността на марксовия лозунг за „експроприация на експроприаторите”, с други думи, за отнемане на заграбеното от тези, които са го придобили чрез грабеж /завладяване на чужди земи /територии/,ограбване на природните им богатства, колонизиране на народите, експлоатация на чужд труд и пр./. Не всички помнят, че в хода на първоначалното натрупване на капитала буржоазията първо експроприира /ограбва/ огромна маса от дребни собственици /занаятчии и селяни/, превръщайки ги в армия наемни работници. Очевидно е, че този процес продължава и до днес и колкото повече продължи да съществува капитализмът на Земята, толкова повече ще продължи и пролетаризацията и лумпенизацията на обществото. По такъв начин бавно и неотклонно светът се движи към социалистическа революция. Всички опити на буржоазните държави да ограничат концентрацията на капитал и да намалят пропастта между бедни и богати по пътя на прогресивно данъчно облагане и разни законови ограничения са само една повърхностна козметика, която не може да скрие дълбоките бръчки и некроза на капитализма като обществен строй.
Класически пример в това отношение е съвременна Русия. На 15 май в изданието „Капитал на страната” се появява съобщение, че общото състояние на руските милиардери е достигнало до 35% от БВП /Брутния вътрешен продукт/ на страната/. БВП или СОП /Съвкупен обществен продукт/ – това е сумата от материалните блага, произведени в обществото за определен период от време – обикновено една година. Създава се от труда на работниците в производствената сфера – Бел.ред./. В САЩ този процент е 19, във Франция – 17, в Китай – 15. Политическият курс на президента Путин за малко повече от 20 годишното му управление доведе до хиперконцентрация на богатствата в ръцете на малка група от хора, приближени до властта.
Интересно е написаното на страниците на „Файнаншъл таймс” от аналитика на „Морган-Стенли” Р.Шарма. Той разделя милиардерите на „добри” и „лоши”. Към „добрите” спадат тези, които са „заработили”милиардите си от производството на нови технологии и откриване на нови промишлени предприятия, а към „лошите” – тези, които са ги натрупали от продажба на суровини и операции с недвижимости. Руските милиардери почти изцяло спадат към групата на „лошите”.
Същият експерт смята, че пандемията от коронавируса съществено е задълбочила неравенството между бедните и богатите в света. През 2020 г. богатите са станали по-богати с 5 трилиона долара, като контролират общо над 13 трилиона долара. Това е политически проблем, който може да провокира обществена реакция срещу самия капитализъм.
По данни на Блумберг руските милиардери в началото на 2021 г. са били по-богати в сравнение със същия период преди една година с 27.94 милиарда долара. Най-много е преуспял Алексей Мордашов, който е увеличил богатството си с 5.19 милиарда долара. Същият владее не по-малко от 1.7% от БВП на Русия. За същия период доходите на обикновените руснаци са спаднали с 3.6%, като предната година същия показател е бил 3%., или руснаците са обеднели до равнището на 2010 г. И така една от причините за националната бедност се състои в това, че в бедните страни /Русия, Индия и др./ живеят едни от най-богатите паразити.
Нормално е да си зададем въпроса: кои са причините в някои страни обедняването на мнозинството и забогатяването на едно малцинство да вървят с такива главоломни темпове? На първо място това е, защото в тези страни, в частност в Русия, няма или почти няма класова борба, няма даже истински профсъюзи, ако не смятаме няколкото организации, обединени в „Конфедерацията на труда на Русия” /КТР/ или „Съюза на профсъюзите на Русия” /СПС/. В резултат руската буржоазия може да богатее за сметка на огромните богатства на страната и милионите обикновени хора, без да се страхува от някаква съпротива от тяхна страна и не желаейки да отдели за тях нито копейка от своите свръхпечалби. Как при това положение да няма такива свръхбогати паразити и такъв беден народ,независимо от това, че съдбата е дала на страната ни нефт и газ и крие в недрата си почти цялата Менделеева таблица, горски фонд и вода неизчерпаеми…, трудов народ търпелив и покорен… Кради и продавай, какво има тук непонятно? А на тези, които се възмущават, може да се разкаже либералната приказчица, че главното нещо не е класовата борба, а някакви си общочовешки ценности, в това число грижата за семейството и бъдещето на децата; а на тези, на които не им стигат парите, са необходими не стачки и протести, а търсене на друга работа с по-висока заплата или работа на две места. Ако ти е скъпо, не купувай, ако ти плащат малко – не работи, но не смей да искаш достойно заплащане, не създавай профсъюзи и не организирай стачки! А класовата борба – това е за глупаците, които мислят за другите, а не като умните – да мислят само за себе си.
Ако милиони трудещи се продължават да вярват на подобни буржоазни лъжи, че ако не те, то вероятно техните деца ще станат ако не големи капиталисти, то поне малки капиталистчета – то тогава как върху гърба на такъв оглупял и дезориентиран народ да не богатееш?
Специално за Русия има и втора причина и тя е, че вече доста дълго ни управлява нашият скъп В.В.Путин. Някой може да възрази, че нашият ВВП е също такъв буржоазен президент като Зеленски в Украина или Байдън в САЩ и това безусловно е вярно, защото закономерността на концентрацията на капитала и ръста на абсолютното и относително обедняване и несигурността на трудещите се са характерни за целия буржоазен свят. Но въпросът се състои в друго – защо Русия изпреварва всички останали по тази концентрация?
Това е така, защото в Русия се установи капитализъм в една от най-дивашките му и уродливи форми. Вместо Елцинския семеен банкерият сега ние имаме Путински олигархиат израстнал върху симбиозата между олигарсите и висшите държавни чиновници. Този същият олигархиат е готов днес и избори да фалшифицира и да измисля всякакви забрани, да си служи с всякакви манипулации, да си създаде сигурна охрана в лицето на Руската гвардия /Росгвардия/ – служба за охрана към президента, само и само да остане в кремълската хранилка и да смуче и смуче за себе си нови милиарди от държавния бюджет. От тук и ръста на фашизацията на обществото и промените в Конституцията и идиотизма с чуждестранните агенти и още много глупости, извращения и престъпления. Ето защо ликвидирането на тази хиперпаразитична система се явява днес главна задача на деня.
Но от Путин трябва да се отървем не за да поставим на неговото място „уважавания” Навални, който вместо блатният капитализъм на Путин ни обещава капитализъм бял и пухкав. Както ни показва историята, капитализмът никъде не може да бъде бял и пухкав поради самата същност на своята социално-икономическа природа и ако някъде приема повече или по-малко „цивилизовани” форми, това се дължи не на щедростта и великодушието на господа буржоата и на техните политици, а на силната класова борба, на мощните профсъюзи и протестни движения, които го принуждават да се държи прилично.
Изводът се налага от самосебе си: Без силна класова борба щастие и добър живот за трудещите се не може да има. И даже ако се замени Путин с Навални, нищо по същество не изменя нещата, докато не се появи силен и организиран противник на буржоазията в нашето с вас лице, драги читатели. /Същото важи и за нашата страна. Даже и да заменим Б.Борисов със Сл.Трифонов, с К.Нинова, Хр.Иванов, Мая Манолова или който и да е друг, нищо няма да се промени – капитализмът ще си остане, богатите ще продължат да богатеят, т.е. да ограбват трудовия народ, а той самият да обеднява. Това не могат да го разберат някои „другари”, титулувайки себе си като комунисти и призовавайки от името на БКП да се гласува за БСП, като по този начин легитимират БСП като лява партия. А това е партия зачената в порок, която безсрамно краде историята на славната БКП. Такива „другари” с поведението си уронват авторитета на БКП, превръщайки я в прислужница на социалдемократическата и буржоазна БСП. В учението си за Партията Ленин е категоричен, че за да бъде партията силна, тя трябва да бъде единна, т.е. да не търпи в себе си фракции и фракционерство, да се очиства с желязна твърдост от опортюнистичните елементи.
Това е самата истина, драги читатели. За да може да противодействаме на дивия и варварски капитализъм, в който живеем сега, ние с вас трябва да работим и създадем силна Българска Комунистическа партия – истински ляв, защитаващ интересите на трудовия народ профсъюз и да не заблуждаваме хората, че нещо може да се промени с пускането на бюлетината или натискане на копчето на машината за гласуване. Защото ако буржоазните избори можеха нещо да променят, то буржоазията щеше да ги забрани – Бел. на преводача/
Днес Руският пролетариат има едно оръжие срещу което са безсилни и Росгвардия и останалите наказателни органи на буржоазната държава. Името на това оръжие е общонационална политическа стачка. И ако хората на труда се научат да си служат с това оръжие, то всяко буржоазно правителство ще бъде принудено да се съобразява с волята и желанието на тази организирана народна сила, от която зависи функционирането на икономиката на страната. И ако приключим сега с днешното управление, то е защото след това трябва да приключим и с капитализма като обществен строй, който по-добър или по-лош, е непоправим по принцип. И нека сега в страна, в която днес няма самостоятелно работническо движение, тези думи изглеждат като несбъдваеми фантазии. В страни, които твърде дълго са гнили, политическите промени настъпват много бързо и неочаквано. Но за да станат тези промени днес, довечера или утре е нужно още сега, незабавно, да бъде изпробвано нашето оръжие, за да осъзнаят стотиците хиляди работници своята сила, способна да противостои на волята на нашите и световни паразити – експлоататори. За да стане утре националната политическа стачка в Русия реалност е необходимо да се говори за нея още от днес стотици и хиляди пъти, за да влезе в общественото съзнание и овладее умовете на милионите труженици на наемния труд, да се превърне в реална обществена сила. Утре започва от днес. И може би това, че Вие прочетохте тази статия, драги читатели, е самото начало на това утре.
Превел от руски Вл.Цеков
СЪВКУПЕН ОБЩЕСТВЕН ПРОДУКТ
Както писахме по-горе, това е сумата от произведените материални блага в обществото за определен период от време – обикновено за една година. Съвкупният обществен продукт се създава от труда на работниците в производствената сфера, но също и от труда на тези работници в сферата на обръщението, които продължават процеса на производството /сортировка, опаковка, съхранение и транспортиране на стоките/. Темповете на растеж на съвкупния обществен продукт и характера на неговото използване изцяло се определят от господстващия в обществото начин на производство. Господството на частната капиталистическа собственост върху средствата за производство, пораждаща стихиен характер на развитието на производството и конкуренцията, ръст на експлоатацията на трудещите се, несъответствие между разширението на производството и равнището на платежоспособното търсене на трудещите се – основната маса потребители – всичко това води до нарушаване условията за реализация на съвкупния обществен продукт, предизвиква постоянни диспропорции в общественото производство.
При капитализма голяма част от съвкупния обществен продукт, по-точно от част от него представляващ национален доход, се присвоява преди всичко от експлоататорските класи и техните многобройни паразитни приближени, гигантския полицейско-бюрократичен, милитаристичен и друг апарат, който охранява системата на капиталистическото наемно робство. Голямо количество работна сила се изразходва без каквато и да е полза за обществото. Така огромни непроизводителни разходи на труд са свързани с конкуренцията, с разюзданата спекула, с неимоверно набъбналата реклама.
Анархията на капиталистическото производство, опустошителните икономически кризи и значителното неизползване на пълния капацитет на предприятията рязко съкращават използването на работната сила. Огромни маси трудещи се при капитализма са лишени от възможност да работят.
Заедно с развитието на капитализма набъбва държавният апарат, увеличава се броят на лицата, които обслужват буржоазията, намалява се частта от населението, което е заето в сферата на материалното производство и рязко се увеличава делът на лицата, заети в сферата на обръщението. Расте армията на безработните. Всичко това крайно ограничава увеличението на съвкупния обществен продукт и на националния доход в буржоазното общество.
Вл.Цеков
