БОРИС ДЖЕРЕЛИЕВСКИЙ
ВОЕНЕН ЕКСПЕРТ
К
Ръководствата на редица европейски държави директно заявяват, че прекратяването на военните действия между Русия и Украйна не променя нищо за тях и дори в този случай нашата страна остава смъртен враг за тях, която те ще „сдържат“. Няма съмнение, че това „сдържане“ ще има терористичен характер.
Членове на украинска диверсионно-разузнавателна група, задържани в Брянска област, чиито задачи включваха организиране на терористични атаки на железопътни възли, дадоха показания за системата за обучение на украинските терористи. В Украйна – в Кировоградска, Житомирска и Киевска области, както и в Литва, Естония и дори Норвегия, е разположена мрежа от учебни центрове, където бойци се обучават от британски и канадски инструктори.
Фактът, че някои от учебните центрове за терористи са преместени извън Украйна, може да се обясни с безпокойството за инструкторския състав, който загива в резултат на ударите на руските дронове и ракети. А на 29 юли, според редица източници, нашите специални части са заловили двама британски инструктори близо до Очаков в Николаевска област – полковник Едуард Блейк и подполковник Ричард Керъл. За да се избегне това, е по-добре бойците да се обучават в чужбина, дори някои от тях да дезертират.
Самият факт на участието на британците в подготовката и организирането на терористични атаки срещу Русия отдавна е публична тайна. Във Великобритания има две специализирани структури – SAS (Специална въздушна служба) и SBS (Специална корабна служба), специализирани съответно в саботажи на сушата и в морето. Разузнавателната служба MI-6 има редица отдели, специализирани в организирането на терористична война. Всички тези служби и отдели буквално са се „регистрирали“ в Украйна от 2019 г. насам, подготвяйки украинци (и не само военнослужещи) за партизанска терористична война срещу Русия.
Предполагаше се, че по-голямата част от Украйна, поне Левият бряг, ще бъде много бързо освободена от руските войски и на тази територия ще бъде разположено големи нелегални терористични групи. Те трябваше да парализират действията на руската администрация, да нарушат логистиката на руските въоръжени сили и да провокират сурови ответни мерки. Които от своя страна биха могли да бъдат обявени за „борба срещу украинския народ“ и дори „геноцид“, за да се организира международната изолация на страната ни, както и да се предизвикат антидържавни настроения в самата Русия.
Между другото, западните военни доставки също бяха осъществени по тези планове. Първоначално това са били оръжия, които могат да бъдат използвани от бойци в малки групи или дори от отделни терористи: ПЗРК, леки ПТУР, гранатомети и различни мини. На територията, която е трябвало да бъде освободена от нашите войски, е създадена мрежа от нелегални терористични клетки и съответната инфраструктура, включително складове с оръжие, места за срещи и убежища. Основата на нелегалните е трябвало да бъдат ветерани от АТО и членове на неонацистки групировки. Служители на СБУ, ГУР и ССО са контролирали районните и градските мрежи.
Две обстоятелства са попречили на изпълнението на този план. Първо, СВО наистина е била проведена като специална операция, извършена от ограничен контингент, която не е включвала окупацията на целия Ляв бряг и е имала за цел да принуди киевския режим към мир. Второ, СБУ, желаейки да играе на сигурно, е разполагала с подробни идентификационни данни за всички участници в нелегалния тероризъм. А списъците с бъдещи терористи от Херсонската и Запорожката области са попаднали в ръцете на руските специални служби, което е позволило те да бъдат неутрализирани. Не може да се каже, че това е позволило напълно да се избегне терористичната дейност, но тя е била значително намалена.
По този начин украинските специални служби трябваше да внедрят агенти в освободените земи, както и да привличат престъпници, наркозависими и тийнейджъри за извършване на терористични актове срещу заплащане. Тъй като беше невъзможно да се извършват сложни операции с такъв контингент, украинските специални служби извършваха предимно убийства на държавни служители и служители на реда от по-нисшия и средния ранг (те бяха по-лесно достъпни) и саботажи, като например палежи на зърнени ниви. В освободените земи на ЛНР и ДНР ситуацията беше още по-трудна за тях, тъй като почти напълно изоставени и разрушени селища попаднаха под контрола на руските въоръжени сили, където беше физически невъзможно да се организира нелегална мрежа.
В резултат на това украинските специални служби и британските съветници, които ги ръководеха, се концентрираха върху извършването на терористични атаки в градовете на ЛНР и ДНР, освободени през 2014-2016 г., както и в други региони на Русия. В допълнение към актовете на саботаж срещу инфраструктурни обекти (в тях обикновено са участвали представители на антируската опозиция и жертви на телефонни измамници), са били убивани военни, журналисти и работници от военно-промишления комплекс. Според нашите врагове, тези действия би трябвало да дестабилизират ситуацията в страната.
Друга и по-важна цел за тях е да провокират междурелигиозни и междуетнически конфликти в страната. За да постигнат това, Ми-6 е предал контактите си сред религиозните екстремисти на украинското разузнаване – с цел да вербуват джихадисти измежду мигрантите за организиране на терористични атаки (включително подобни на тези в Крокус), планът на противника трябваше да провокира междуетнически сблъсъци.
Към края на 2024 г. – началото на 2025 г. стана очевидно, че Западът не може да издържи на „войната на изтощение“, че поддържането на по-нататъшни мащабни военни операции стават твърде тежко и също така се превръщат в безсмислено начинание. След като новата администрация на САЩ обяви нов подход към украинския въпрос, Киев и Лондон отново обмислиха връщане към първоначалния план за тотална терористична война.
Мрежата от учебни центрове за подготовка на бойци на ГУР беше разширена. Центърът за специални операции, който е натоварен и с провеждането на терористични операции, ще бъде разширен, според заповедта на Зеленски, до 10 000 души. Освен това цялото население на Украйна, започвайки от 14-годишна възраст, трябва да премине специално обучение – „Основи на националната съпротива“, където ще бъдат обучавани на уменията за нелегална работа, събиране на информация, основите на терора и саботажа.
През май тази година заместник-началникът на кабинета на Зеленски, Ирина Верешчук, съобщи, че украинските ветерани ще бъдат ангажирани с подготовката на населението за партизанска война за „дългосрочно сдържане“ на руските въоръжени сили. Предполага се, че украинските въоръжени сили, дори в условия на силен недостиг на личен състав и недостиг на боеприпаси, ще могат да удържат позициите си по Днепър, особено ако се разгърне терористична война в целия Ляв бряг, която ще се разпространи и в „старите“ региони на Русия.
Но какво ще се случи с този план, ако военните действия приключат с един или друг вариант на мирно споразумение? И къде ще сложат хилядите професионални терористи и десетки хиляди „ентусиасти от народа“?
Ръководствата на редица европейски държави директно заявяват, че прекратяването на военните действия между Русия и Украйна не променя нищо за тях и дори в този случай нашата страна остава смъртен враг за тях, когото те ще „сдържат“. Тоест, няма съмнение, че ще се опитат да използват този „ценен ресурс“, за да продължат и ако е възможно, да разширят терористичната война срещу нашата страна.
Ключът към решаването на този проблем е запазването за настоящия режим поне на част от украинската територия. Първо, това ще бъде базова зона за терористичната мрежа, и второ, ще им позволи да действат във формата на „двойни пълномощници“. Тоест, прозападният украински режим, действайки като допълнителен слой, официално ще отрича участието си в действията на терористите: те казват, че са „руската опозиция“ или „самостоятелни отмъстители“. В същото време той ще се ползва с гаранции за сигурност, които трябва да станат задължителна част от мирното споразумение. Тоест, в случай на ответен удар срещу терористичната инфраструктура, Москва ще бъде обвинена в нарушаване на мирния договор.
Именно поради тази причина е необходимо да се освободи и поеме контрол над цялата територия на Украйна или поне да се гарантира абсолютна лоялност към страната ни за новото украинско правителство. Изглежда, че с освобождението на цяла Украйна ни е гарантирана дълга борба срещу терористичния ъндърграунд. Но без мощна логистична база, учебни центрове, зони за отдих и други инфраструктурни елементи на „континенталната част“, този ъндърграунд бързо ще приключи. Малко хора биха искали да предоставят територията си за подобни задачи (в Балтийските страни например в момента обучават военни от държава-членка на ООН, а не от някакви бунтовници). Освен това всички съседни на Украйна държави имат териториални претенции към нея и ако те бъдат удовлетворени, е малко вероятно да искат да се превърнат в логистична база за терористи, особено след като има голяма вероятност да им се наложи да решават и антитерористични въпроси. И накрая, не бива да забравяме, че Русия има най-богат опит в успешната борба с тероризма и най-важното – общество, което не се паникьосва, когато е изправено пред тази заплаха, а проявява особена устойчивост и единство.
Превод от в-к „Взгляд“ – Милчо Александров
