Всеки знае, че Хегел трябва да се тълкува материалистично, тъй като самият той е обективен идеалист. Но какво означава това на практика?
В момента се използват три принципа. Първо, всичко, което е свързано с Бог, се заличава. Второто – първичността на абсолютната идея се заменя с първичността на материята. Третият е, че обективната логика се поставя пред субективната, което съответства на принципите на диалектическия материализъм.
Според автора на тази статия, четвъртият принцип все още липсва: материята трябва да се премести в самото начало на първата книга „Битие“ и наистина да замени Абсолютната идея.
При това самата категория „материя“ трябва да остане в книгата „Същност“, където съвсем правилно е поставена от Хегел на правилното и՛ място.
Въпросът тук е следният. Ако студент по диалектика бъде попитан как изобщо се случва да стигнем от „чистото битие“ до „абсолютната идея“, отговорът почти винаги ще бъде: „абсолютната идея вече се съдържа в чистото битие в снет вид“. И да, за Хегел това изобщо не е проблем. Абсолютната идея е в самодвижението, тя е началото, тя е и крайната цел.
Това не е проблем и за материалиста. Фактът, че започваме от „чистото битие“, не означава непременно някаква „абсолютна идея“, която строго „преди това“ е в самото начало. Това е по-скоро обикновен „скелет“, защото ние не го изучаваме но винаги се движим към някакъв планиран резултат, това е всичко.
Но има един, според автора на статията, основен проблем. Абсолютната идея на Хегел е вплетена в самото извеждане на категориите. Тъй като присъства в изхода, не може просто да бъде взето и отписано като „технология“. Това става най-очевидно в сферата на същността, в позиционирането на тази същност като единство от вътрешна и външна рефлексия, а „начина” при извеждането на категориите е светая светих, там никаква „загадка” не може да проникне. Тук Абсолютната идея вече не е просто „известен ориентир“, а действената сила на логическия завършек на категориите и неслучайно веднага след това се появяват формата, съдържанието и материята.
Съответно, поне в главата на автора на тази статия, има остро противоречие с материализма. Или Абсолютната идея изобщо не трябва да присъства в заключението, или ако я има, тя не може да устои пред „чистото битие“ под никаква форма, нито във философските, нито в „техническите гори“. В същото време е очевидно, че самият проблем изрично възниква само в сферата на същността, т.е. това показва, че грешката не е в заключението на Хегел, а в начина, по който е интерпретирано. Според автора на статията, материята в смисъла, в който тя е „тази, която е“, и в смисъла, както е посочено от Хегел в книгата „Същност“, това са две различни форми на една и съща материя, и те трябва да бъдат логически разделени, за да се избегне противоречие в една материалистическа интерпретация.
Каква е разликата между тези форми?
В Битие материята присъства във формата си като цяло, първоначално напълно неразличимо. В края на книгата „Учението за същността“ тя се появява като субстанция (понятие, което не се нуждае от понятието на нещо друго за да бъде обяснено, творческо начало). В него няма реални промени, всякакви смущения на тази форма са изтрити, изравнени са, взаимно са унищожени. Това е едновременно „чисто битие“ и „абсолютно неразличимо“, това е форма на движение, в която всички различия са изтрити. Всъщност, затова тази форма е снета изцяло.
В сферата на същността Хегел продължава да разглежда формите на самоорганизиращата се материя, или на самодвижението.
На практика диалектиката на някои сложни дефиниции се разглежда не като самодвижение Битие -> Същност -> Понятие, а като Същност -> … Хегел смята, че започваме с Абсолютната идея и завършваме с нея, и започваме вече в сферата на същността. На пръв поглед това може да изглежда като ужасно объркване на това, което изглежда отдавна е ясно, разбираемо, достъпно. Защо да произвеждаме допълнителни обекти? Но всъщност това значително опростява умствената работа, когато започнете да прилагате трудни концепции на практика. Можем да вземем добър пример – определението за човек. Дефиницията е царството на битието. Обикновено казват: „Човекът е животно, социално, работещо, говорещо и разумно.“
Но можете да попитате допълнително. Човек ли е детеубиецът или не?
Тук ще започнат различни спорове, но ето какво трябва да ни интересува: категорията реалност е категорията в сферата на същността. Забелязали ли сте как точно сега, дефинирайки човека, „прескочихме” от битие в същност? Всъщност, разбира се, това се случи, защото започнахме да определяме човека, като рефлексия (отражение, мисъл предизвикани от нещо). Току-що започнахме да говорим за друга, съществена категория. Но! Защо изобщо успяхме да направим това по принцип? Защото човекът не е само по определение битие. Той също е рефлексия. Не можете да определите човек без обществото, което го определя, като отражение, рефлексия. Но социалното вече е включено в дефиницията на човека като същество.
С други думи, имаме в най-чист вид самодвижението Същност -> Концепция. И наистина е така. При крайния човек може да се случи характерът да премине в дефиницията и дефиницията да се промени. И никога няма да разберем, че е имало някакъв „друг“ човек по природа. Но неговата човечност ще ни заинтересува най-вече. Материализмът поставя всичко на мястото му. Не материята е подчинена на Абсолютната идея, но Абсолютната идея е подчинена на материята. В процеса на своята самоорганизация материята изхвърля всички онези форми, които престават да съответстват на реалността. Поради факта, че „Понятието” на Хегел започва със субективна логика, този момент беше напълно изгубен в по-нататъшното му развитие и поради това се създаде впечатлението, че може да се пренебрегне като нещо незначително и без голяма стойност за разбирането на диалектиката като цяло.
Константин Горшков, РПР превод Милчо Александров