I ЧАСТ
Някои другари казват, че мнозинството от днешните трудещи се не обичат свободата и искат Гестапо и концлагери. Не е вярно. Народите искат малко: проспериращ и културен живот в мир, и свобода. Но работата е там, че трудовите хора не могат да имат просперитет без мир, свобода и култура. Масите, временно объркани от буржоазията, все още трябва да се убеждават в това – въз основа на собствения си опит. Няма съмнение, че работническата класа рано или късно ще разбере, че без свобода няма материално благополучие, но пътят към реализацията ще бъде мъчителен, дълъг и пълен с жертви. Задачата на комунистите е да облекчат тези „родилни мъки“, като покажат на масите правилния път към освобождение от веригите на капитала.
Всички социални теории и институции, обичаи и традиции, настроения и стремежи се определят от условията на материалния живот на хората. Империализмът разви производителните сили до възможно най-високата степен при капитализма. Живеейки в условията на съвременния капитализъм, при сегашното ниво на развитие на неговите производителни сили, мнозинството от нашите работници се смятат за собственици, бъркайки личната собственост с частната собственост, със средствата за производство, с капитала. Удобното жилище с обзавеждане, храна, дрехи, гараж, надуваема лодка, кола, зеленчукова градина, велосипед, вила – обикновеният човек се страхува да не загуби тази лична собственост по същия начин, както селячеството се страхуваше да загуби дребното си оборудване, на впрегатния и продуктивен добитък. Но загубата на тази дребна частна собственост означаваше за селянина загуба на средствата за производство – източникът на неговия поминък, разруха и смърт. Работниците и повечето наемници нямат средства за производство, така че не могат да ги загубят. Заплахата от гладна смърт се появява, когато загубите работата и заплатата си. И разорението на трудещите се е в ръцете на фашистката държава, която може да отнеме „по съдебен път“ от работника апартамент, „добра“ храна, кола и друга лична собственост.
Запазването на заплатите и личната собственост на всяка цена – тук са икономическите корени на политическата пасивност на масите, корените на „кокошата слепота“, когато работниците „не виждат“ фашизма и грабителската война на правителството. В същото време трудещите се нямат просперитет и култура, но имат възможност да свързват двата края – да се хранят, обличат, да не нощуват в приют и т.н. За да се запази тази възможност и личното имущество , обикновеният човек стъпка по стъпка отстъпва права и свободи на буржоазията и търпи засилена експлоатация, растящи цени, забрани за най-елементарните човешки нужди.
Буржоазията допълнително обвързва работниците към себе си с помощта на всякакви кредити, заеми и жилищни ипотеки. Фактът, че няма масов глад, приюти и ужасни условия за живот на работниците, характерни за 19-ти – началото на 20-ти век, също се използва от капиталистите за запазване на „класовия мир“. Максимална печалба, огромна производителност на труда в съвременните монополи, високи нива на експлоатация на работниците, безпрецедентно намаляване на цената на стоките, включително поради спад в качеството им, ограбване и разорение на народите на зависимите страни от империалистите, милитаризация на производството – всичко това дава възможност на капиталистите временно да осигурят работници, които могат да „свързват двата края“, минимума от блага, които разделените маси се страхуват да загубят: заплати, храна, облекло, жилище (който го има), буржоазна почивка.
Буржоазията убеди работниците, че заплатите, относително ниската безработица, пенсиите, обезщетенията, наличието на потребителски стоки в магазините и т.н. са заслуги на правителството. Масите трябваше да заключат, че е невъзможно да се противопоставят на правителство, което „осигурява“ на хората „изобилие“ по рафтовете и минимум материални блага, дори ако това правителство отнема от хората всички демократични свободи и класови придобивки на миналите поколения на пролетариата. „Няма да имате пълна свобода“ – това е лозунгът на съвременния обикновен човек. И този лозунг няма нищо общо с „омразата“ на работниците към свободата и демокрацията. Работническата класа се нуждае от свобода и демокрация като въздух. И не може да се каже, че всички работници не разбират това. Но докато работническата класа е разединена и неорганизирана, лозунгът на борбата за свобода се приема от мнозинството работници, но се приема лично, без още да се превърне в лозунг на организирана борба срещу правителството. Оттук и лозунгът на „отчаянието“ на необвързаните: „Няма да се наситите от свободата“.
Друго нещо е, че буржоазията много добре разбира, че материалните интереси на хората са първични и сред тях на първо място е възможността да имат храна, облекло, жилище и минимум обществени блага. Монополистите и техните правителства изчисляват, че докато тези основни стоки са достъпни за робите, няма нужда да се страхуват от революция.
Разбира се, тези изчисления ще се провалят. Класовата борба не може да бъде унищожена, както работническата класа не може да бъде унищожена. Положението на работниците при империализма не може да се подобри, защото това е възпрепятствано от обективни обстоятелства, формулирани в основния икономически закон на империализма и други закони на капиталистическия начин на производство. Следователно пролетариатът ще бъде принуден да действа не както иска сега, а както ще бъде принуден да действа, за да сложи край на ерата на фашизма, робството и безкрайните войни на буржоазията. А за това му е необходима борба за свобода, т. е. борба за власт, която е основата и гаранцията на икономическата свобода на трудещите се.
Докато по заповед на властта трудещите се воюват – се обричат на явна смърт за интересите на своя класов враг. Досега за несъзнателните маси империалистическото клане и всичките му престъпления са законни, законни, тъй като се извършват по заповед на правителството. И напротив, гражданската съпротива в защита на честта, достойнството, свободата, произволната организация за борба за най-легитимни (дори според буржоазните закони) интереси е „незаконна“ за мнозинството, незаконна, защото не е санкционирана от това правителство.
Участието в най-малката работническа организация за обикновена икономическа борба е „незаконно“, „престъпно“ за обикновения човек, преди всичко, защото се плаши от разорение и загуба на лично имущество. И обратно, подкрепата за „своето“ фашистко правителство според обикновения човек гарантира безопасността и растежа на финансовото състояние. Такъв „частен собственик“ прави избора между свободата и собствеността в полза на собствеността. И запазва тази позиция, докато не се убеди от собствен опит, че без борба за свобода няма да запази цялото това имущество, а ще го загуби по най-незаконен за него начин. Ако не днес, то утре.
Следователно повечето работници се страхуват от смъртта във война, водена от правителството, по-малко от лишаване от хляб, жилище и затвор (затвор = разорение на семейството). И тъй като фашистите не изхвърлят (все още) послушните роби от домовете им, не отнемат гаража и градината и не им отнемат заплата, мнозинството смята лишаването от основни свободи за „необходимо плащане“ за тези материални ползи в сегашните условия. Да имаш и свобода, и собственост при тези условия обикновеният човек с право го смята за лукс, мечта.
Когато правителството лишава хората от правото да дишат свободно ( като им слагат намордници) и да се разхождат свободно по земята си (блокирането на цялата страна с огради, тел, бариери, плащане за шофиране по пътищата, за влизане в гора, парк, забрани за влизане в гора, плуване в реката и т.н.) и т.н.), тогава обикновеният човек не отива на бунт, а се опитва тайно да наруши тези забрани. Той често плаща на буржоазията за правото да диша или да ходи по родната си земя. Всъщност той си купува онези свободи, които са дадени на човек от раждането му и които буржоазията е превърнала в стока, макар и на ниска цена (все още не малка). За тези работници, които се смятат за частни собственици, превръщането на всякакви безплатни стоки в стоки при капитализма е естествен и нормален процес. Самите те биха продавали въздух, ако можеха, за да се обуржоазят.
В същото време мнозина не разбират ясно, но чувстват, че държавата служи само на корпорациите и монополите и тя е в техни ръце. Това означава, че работниците, които защитават своите икономически интереси в производството, веднага ще предизвикат репресии от страна на държавата, включително лишаване от жилище, конфискация на имущество от съда и затвора. А политическото действие на трудещите се срещу войната, за демократични свободи, срещу фашизма веднага ще предизвика освен съдебен и полицейски терор и икономически терор от страна на предприемача, загуба на работа, хляб, лекарства, т.е. тотално, пълна разруха, загуба на цялата „собственост“.
Това положение, от една страна, все още възпира работниците от политическата борба. И от друга страна, това ги води до радикална политическа борба за свалянето на правителството, унищожаването на буржоазната държава, тъй като тази държава представлява основната сила на буржоазията и основната заплаха за живота и благосъстоянието на трудещите се маси.
Капитализмът, разяден от кризи и гниене, търси спасение във фашизма и все повече въвлича хората в световна империалистическа война. От прогресивна класа тя отдавна е станала реакционна. Днес тя е развила производителните сили до такава степен, че човечеството или ще трябва да премине към социализма, или години и дори десетилетия да търпи въоръжената борба на „великите“ сили и империалистическите съюзи за изкуственото запазване на капитализма чрез преразпределение на нови колонии, зависими страни, привилегии и национално потисничество от всякакъв вид.
Сегашната обща криза на капитализма е преди всичко криза на свръхпроизводството. В преследване на максимални печалби капиталистите хвърлят на пазара повече стоки, отколкото основните потребители – масите – могат да купят. Огромната производителност на съвременната индустрия и надпреварата на капиталистите за максимални печалби постоянно изискват огромно потребление от световния пазар с непрекъснат растеж на това потребление. Междувременно сега, въпреки че масите от развитите страни не изпитват такава остра нужда и масова безработица, както през годините на кризата от 1929-1932 г., покупателната способност на широките маси остава на ниско ниво. Въпреки че мнозинството работници и наемници смятат, че живеят „нормален“ живот, в действителност те могат да си позволят само минималното количество материални и културни блага, необходими за живот.
Този минимум вече не е достатъчен, за да осигури нормалния цикъл на съвременната капиталистическа икономика, а тенденцията на потребление на широките маси не се увеличава, а намалява. Това се улеснява, наред с други неща, от военно-инфлационната ситуация (милитаризация на икономиката, подготовка за война), към която отново прибягва финансовият капитал на водещите сили в навечерието на световната война.
Вярно е, че буржоазията, поучена от пораженията през 20 век, прави известни жертви от максималната си печалба, за да удържи по всякакъв начин работниците от политическото организиране, да попречи на работниците да участват в класовата борба срещу капиталистите и правителството за свобода и човешки живот. Но такова използване на част от максималната печалба за политически цели, за поддържане на „класовия мир“, по никакъв начин не е тенденция за увеличаване на благосъстоянието на масите и никога няма да се превърне в такава.
В същото време материалните и културните потребности на работниците трябва непрекъснато да растат и да се задоволяват. Това е следствие и същевременно задължително условие за нормалното развитие на производителните сили на обществото. Пречат старите производствени отношения на капитализма, когато основните средства за производство и техните продукти принадлежат не на милионни трудещи се маси, а на шепа частни собственици – капиталисти. За да запази капитализма, буржоазията отново търси изход от общата криза в световна война.
Но наистина ли обратът към Третата световна война „не се вижда“? Дали например руският милитаризъм успя да скрие от народа участието на Русия в световната война зад паравана на „малка вътрешна война“ – т.нар. „специална военна операция“?
Във войната на империалистите няма значение кой от разбойниците е нападнал пръв, къде се водят битките и къде са разположени войските. Социалният характер на войната, нейният истински смисъл се определя от политиката на кои класи служи войната и бележи нейното начало, каква политика продължава тази война, каква класа и за какви цели води тази война. Така войната в Украйна продължава политиката на империалистическите групировки в борбата им за ново преразпределение на света. Войната се води от две могъщи групи на капитализма: „стария” финансов капитализъм на империализма на САЩ, Великобритания, Германия и Франция и младите хищници, представлявани от буржоазията на Русия и нейните съюзници, които се смятат за лишени от пазари, достъп до световни ресурси и сфери на влияние.
Какви са приготовленията на НАТО за война с руската буржоазия?
Ученията на НАТО в Латвия в средата на януари 2024 г. Отработват се действията на сухопътните сили в тесен участък за пробив на отбраната на потенциалния противник.
Януари–февруари, май 2024 г. ученията „Солидно одобрение“. Състои се от две части и се проведе в Румъния, Унгария, Чехия и Полша. Участваха съвместните войски на НАТО и се отработваше контранастъпление.
Януари–февруари 2024 г. учението „Зимен лагер“ в Естония. Където участваше подсилена бойна група от войски на НАТО, включително специални части, натоварени със задачата саботажи дълбоко в тила на врага.
Ученията „Защитникът на Европа 2024“. Те се проведоха през февруари–април 2024 г. в Полша, Литва, Латвия, Естония, Финландия, Норвегия, Швеция, Германия, България, Румъния и Словения. Участваха 50 000 души, 700 самолета, 50 кораба. Целта на учението бе да се отработи настъплението на 2-3 ударни групи на отделни участъци на фронта от Баренцово до Черно море. Широко се използваше стрелба с бойни снаряди.
Ученията Steadfast Defender 2024, февруари–март. Те бяха проведени там в развитие и укрепване на предишни учения. Участваха 90 000 души от 31 страни на НАТО.
Пролетните учения на военноморските флотове на НАТО „Арктически делфин 2024“ в Северно и Норвежко море със задача: упражняване на превземането на Колския полуостров и Северния морски път.
Учението на НАТО Northern Response, февруари–март 2024 г. Проведе се в Швеция, Норвегия и Финландия. Всъщност това означава, че тези скандинавски държави отдавна са загубили прословутия си неутралитет и са въвлечени в преразпределението на света като васали на американския империализъм. Под формата на плащане тези васали очевидно трябва да получат Карелия, част от Колския полуостров, Ленинградска област, концесии в бившата Коми автономна съветска социалистическа република и Ямал.
Това беше потвърдено от военните учения „Вихри 2024“, които бяха проведени във Финландия като допълнителни учения в развитието на „Северен отговор“. Февруари-април в Германия. Участваха 12 000 души. Отработваше се оперативно прехвърляне на сухопътни сили в Литва, Норвегия, Унгария, Румъния, включително дивизии с тежко въоръжение.
Учението “ Greater Quadriga 2024″. То се състоя през май в Германия в базата на 10-та танкова дивизия на Бундесвера. Участваха 18 000 души личен състав на дивизията, около 200 танка и самоходни оръдия. Целта на дивизионните учения е бойно разгръщане на дивизията „в движение“ и съвместните действия с механизираните части на НАТО. Особено се практикуваха десанти от тежки самолети и пресичане на реки по дъното и по бродове. В ученията бяха включени допълнително 20 000 войници и офицери от мото механизирани части на Сухопътните войски. Целта на учението: танковата дивизия действа като ударен клин за пробив на оперативната отбрана, след което в пробива се въвеждат мото пехотни части. Като развитие на ученията Greater Quadriga, 100 000 контингент от войски на НАТО, 1000 самолета и 50 кораба бяха разположени в Полша, балтийските държави, Румъния и България.
Ясно се вижда разцепването на капиталистическия свят на два блока и подготовката за война между тях. Срещу блока на НАТО пряко се противопоставя руският капитализъм, с помощта на който китайски, индийски и ирански капитали планират да воюват срещу САЩ и НАТО.
Каква е икономическата основа за подготовката на НАТО и САЩ за война? Фактите са следните. В края на 2022 г. военно-промишленият монополист Raytheon Technologies Corp получава поръчка от правителството на САЩ на стойност 1,2 милиарда долара за унищожаване на десетки хиляди стари преносими противовъздушни системи Stinger. В същото време монополистът взима голяма част от пенсиите, за да увеличи производството на нови ПЗРК. Производството на ракети се разширява чрез изграждането на нови цехове и модернизиране на машините в съществуващите цехове. Това неопровержимо показва, че собствениците на Raytheon са получили от правителството не само поръчка от 1,2 милиарда за обезвреждане, но и много по-голяма военна поръчка, която осигурява такава максимална печалба, част от която позволява едновременно актуализиране и разширяване на производството.
През 2022 г. военният монополист Lockheed Martin Corp. удвоява производството на противотанкови ракети Javelin, които произвежда съвместно с Raytheon, и увеличава производството на ракетни установки Himars MLRS и ракети GMLRS с 60%. И двата военни монопола се контролират чрез бордовете на акционерите от известните банки Chase Manhattan и City Bank of New York, които от своя страна са част от групата Morgan. Тази група, по неофициални данни, контролира до 70% от конгресмените и повечето сенатори на САЩ, които одобряват или отхвърлят военния бюджет на страната. От 1945 г. насам, без изключение, всички американски президенти, секретари на финансите и отбраната зависят в една или друга степен от групата Morgan, гигантски финансов монополист, който днес включва повече от 100 големи монополи и банки.
Подобни неща се случват и в Европа. От 1 януари до 1 ноември 2022 г. акциите на „стария“ германски военно-промишлен монополист Rheinmetall са се увеличили със 115%. За същото време акциите на шведската Saab и британската BAE Systems PLC нарастват съответно с 30% и 44%.
Читателите не трябва да смятат, че националността на монополите отговаря на действителността. Собствениците на монополите вече не са „националната” буржоазия или държавата Швеция, Германия, Великобритания, САЩ и т.н. Монополите са съвместна собственост на най-големите международни групи на финансовия капитал. Например сред собствениците на Saab, тоест в борда на акционерите и в надзорния съвет, има китайски, американски, индийски, немски, френски, корейски милиардери или техни протежета. Много е вероятно сред акционерите на големите финансови и военни монополи в Европа и САЩ да има и руски милиардери, които чрез трети или четвърти ръце получават своя дял от печалбите на тези монополи. Затова руските войници не трябва да се учудват, че руските олигарси печелят от военното производство в Европа и САЩ, а от трета ръка осигуряват на руските и чуждестранните капиталисти колосални военни печалби в Русия. Разбира се, частите от снарядите на Rheinmetall или ракетите Saab едва ли ще носят марките на руски предприятия. Но войниците ще бъдат любопитни да научат, че сред собствениците на оръжията, с които ги убиват и ще бъдат убивани, има „свои“ руски предприемачи.
Според доклади от т.нар. Пресслужба на Saab се съобщава, че компанията е наела 500 нови служители по целия свят и инвестира в нови производствени технологии за подобряване на ефективността. Компанията може допълнително да подобри производителността, като увеличи броя на смените за своите работници в цеха.“ Какво означава това на човешки език? Получили големи поръчки за въоръжение, собствениците на този монопол се стремят да увеличат постоянния капитал и рязко да увеличат производството на оръжия, като същевременно намаляват променливия капитал, който отива и за заплащане труда на работниците. В крайна сметка капиталистите могат да получат максимална печалба чрез увеличаване на потреблението на жив труд, като същевременно увеличават експлоатацията на работниците отвъд всякакви граници. Това казва „пресслужбата“ на Saab, когато споменава наемането на 500 наемни работници, прехвърлянето на работниците във военновременна полуказарма, което предвижда забрана на стачки и синдикати, денонощно производство, въвеждането на бонусна система за плащане на парче за изстискване на потта на работниците, отмяна на почивните дни, защитата на труда, обезщетения и др.
Германският монополист Rheinmetall, със седалище в Дюселдорф, според главния изпълнителен директор Papperger, е удвоил производството на боеприпаси за танкове през 2022 г. от 72 000 единици до 140 000 бр. През 2024 година компанията вече е произвела 110 000 бройки други артилерийски боеприпаси, докато през 2023 г. са произведени 70 000 бр. По-специално Rheinmetall удвои производството си на минохвъргачни снаряди чрез разширяване и актуализиране на своите капиталови активи. Според Papperger компанията ще увеличи производството на среднокалибрени патрони (за картечници и автоматични оръдия) от 1,2 милиона на 2,2 милиона броя през годината. В същото време монополистът увеличи производствения капацитет на военните камиони, за да произведе не 2,5 хиляди, а 4 хиляди единици през годината.
Собствениците на Rheinmetall получават огромна печалба. Тази печалба се получава от бруталната експлоатация на работниците, изпомпването на държавния бюджет в джобовете на монополистите под формата на държавни военни поръчки, разоряването на всички работници, дребната и средна буржоазия, ограбването на работниците от тези държави, в които финансовият капитал – собственикът на Rheinmetall – има сфери на влияние.
II ЧАСТ
Фактът на засилена подготовка за война e повишената експлоатация на работниците, повишените монополни цени на потребителските стоки, повишената интензификация на труда и милитаризацията на цялата национална икономика на европейските страни се потвърждава, наред с другите неща и от сделката между Rheinmetall и американската инвестиционна компания Rhone Group. Същността на сделката е: закупуването от монопола Krupp-Stinnes на испанския му конкурент, военния монопол Expal Systems SA, за 1,2 милиарда евро. За да изпълни съществуващите военни поръчки и да продължи да поема още повече военни поръчки и следователно да получи още повече монополни печалби, Rheinmetall трябва бързо да увеличи съществуващото си производство на широка гама боеприпаси и по този начин да може да концентрира нарастващите поръчки в ръцете си на правителствата на страните от НАТО за артилерийски оръдия, снаряди и патрони.
Търсенето на оръжия непрекъснато нараства поради войната в Украйна, превъоръжаването и превъоръжаването на армиите на НАТО в Европа и натрупването на военностратегически резерви, както винаги се прави преди война. На споменатите по-горе учения на НАТО артилеристите тренираха поставяне на боеприпаси на земята с последваща бойна стрелба на полигоните. Поставянето на снаряди на земята близо до оръдията обикновено се прави за артилерийска подготовка преди атака. По време на учения в Русия и Беларус артилерията проведе същите учения и тренировки.
Да се върнем на икономиката. Интензивната подготовка за световна война доведе до рязко повишаване на пазарната стойност на най-големите военно-промишлени монополи. През 2022 г. общата стойност на акциите на седем такива монопола се е увеличила с 22%. По-специално, стойността на акциите на Hughes (бойни хеликоптери и авиационна техника) се увеличи с 18%, Lockheed Martin – с 24%, Boeing – с 20%, Electric Boat (подводници, ядрени технологии) – със 17%. Ръстът на общия акционерен капитал на тези монополи за годината, от декември 2021 г. до декември 2022 г., възлиза на 124 милиарда долара, от 579 милиарда на 703 милиарда. Трябва да се има предвид, че тук е посочен само фиктивния капитал като форма на цените на акциите на борсата. Растежът на реалния основен капитал на тези монополи под формата на разширяване на мощностите, обновяване на технологията и концентрация на производството беше приблизително еднакъв.
Това обстоятелство пряко доказва, че глобалният финансов капитал, започнал фалшивата фашистка епидемия от март 2020 г., вече е имал план за подготовка за световна война. Фашисткото „коронавирусно“ потискане на трудещите се, „класовият мир“ в тила, бяха необходими на буржоазията, за да се подготви за грабителска война, позволиха на най-големите военно-промишлени монополи рязко да увеличат експлоатацията на работниците и трудещите се маси, да получи без никакви обществени възражения колосални средства от държавните бюджети за подготовка на война и производство на оръжие.
В края на 2022 г. ракетната корпорация Raytheon заема първо място сред военно-промишлените монополи в т.нар. „пазарна капитализация“. „Пазарната капитализация“ всъщност е допълнителен капитал, който се използва до 95% за увеличаване на основния капитал – за изграждане на ново производство, закупуване на ново оборудване, модернизиране на съществуващите машини и цехове, с една дума за повишаване на производителността и разширяване на възпроизводството. И само 4-5% от допълнителния капитал отиде за закупуване на допълнителен труд. Това показва какъв висок органичен състав имат сегашните военно-промишлени монополи. Този състав на капитала определя ниската норма на печалбата и огромните разходи за обновяване и амортизация на производственото оборудване. И тези обстоятелства, на първо място, изискват най-високи – максимални печалби – за да се запази капиталът от разорение от конкурентите и да се извърши разширено възпроизводство. Такива печалби за монополите могат да бъдат осигурени от военното производство и „голяма, продължителна война“.
През годината, от декември 2021 г. до януари 2023 г., допълнителният капитал на Raytheon се увеличи с 18%, или 146 милиарда долара, как беше постигнато това увеличение на капитала на Raytheon и на другите подобни монополи? Поради бруталната експлоатация на работниците, непрекъснатото увеличаване на интензивността на тяхната работа чрез разделянето на заплатите на заплати и „премии“, разоряването на цялото работещо население на страната чрез намаляване на дела на работническата класа в националния доход, намаляването на реалните заплати, нарастващите цени, таксуването за това, което вчера е било безплатно, инфлацията, надпреварата във въоръжаването и милитаризацията на икономиката като цяло, експлоатацията и грабежа на работниците от онези страни, където има оръжия доставени и където влиянието на Raytheon и други монополи е силно на вътрешните пазари. Пример: днес в най-катастрофално положение се намират трудещите се в Украйна, които не само умират и страдат от бедствията от империалистическата война, но и са принудени да плащат огромен данък на военно-промишлените монополи и банки на САЩ и Европа за доставката на оръжие, храна, автомобили, ограбващи заеми и др.
За да бъде пълна картината, трябва да се каже, че ръстът на печалбите на водещите военно-промишлени монополи към началото на 2023 г. счупи всички досегашни рекорди. През годината нарастването на основния капитал на: Lockheed Martin – 42%; в същото време разменната стойност на основния капитал възлиза на 127 милиарда долара; Northrop Grumman – 44%, докато борсовата стойност на основния капитал възлиза на 82 милиарда долара; General Dynamics – 24%, докато обменната стойност на основния капитал възлиза на 68 милиарда долара; BAE Systems – 44%, докато обменната стойност на основния капитал възлиза на 31 милиарда долара.
Като цяло през 2023 г. военните разходи на всички страни от НАТО са се увеличили с 12,7% до 1,34 трилиона долара. На този фон количеството на т.нар. „социални плащания“ (пенсии, надбавки, обезщетения) на работещите в САЩ останаха същите, но поради инфлацията и спада на покупателната способност на долара в страната, реалните доходи на американските пенсионери, на хората с увреждания, студентите, на учениците са намалели с приблизително 13,3%. Реалните заплати на американските работници и наетите паднаха с 10% – поради факта, че номиналната парична заплата (заплатата) не се увеличи, а цените на потребителските стоки и данъците се повишиха с приблизително същите 10% през 2023 г.
Какво да кажем за 2023 г.? Американският финансов капитал се стреми да установи обем на производство на оръжия и боеприпаси, който да надвишава производството на оръжия на руския ВПК. Не трябва да се мисли, че изпреварването на Русия в производството на оръжия е основната цел на американските монополи. Целта на американските монополисти не е растежът на производството като такова, а получаването и присвояването на максимални печалби. Ако производството на колбаси обещаваше максимални печалби на финансовия капитал и огромни държавни поръчки за повече или по-малко дълъг период, тогава щеше да има поток от капитали в производството на колбаси.
Конкурентната борба принуждава монополистите да разширяват производството, тъй като всеки монопол, който спре да разширява производството си, неизбежно ще се окаже изместен от по-мощни конкуренти и ще загуби своя капитал. Монополите на САЩ са част от глобалния финансов капитал, така че те действат заедно срещу световната работническа класа, но се конкурират помежду си на пазара, дори до война, в борбата за източници и възможности за получаване на максимални печалби. Максималната печалба е абсолютно необходима на монополите, за да извършват от време на време разширено възпроизвеждане на своите стоки, например оръжия. А войната и милитаризацията на националната икономика осигуряват на най-големите монополи както максимални печалби, така и възможност за редовно (поне докато тече подготовката за война) разширено възпроизводство, т.е. нарастване на капитала, дори в условията на криза.
Ето фактите. През цялата година се извършваше интензивна работа за разширяване на военните заводи в Скрантън, Пенсилвания (снаряди и мини), Кингспорт, Тенеси (малки оръжия, патрони и снаряди с калибър до 30 мм), Мидълтаун, Айова (оръжия за противовъздушна отбрана). Освен това Пентагонът сключи договори за доставка на снаряди извън Съединените щати, по-специално със същата Krupp Rheinmetall за производство на гаубични снаряди за 155-mm и 175-mm оръдия от модела 1965/1973. (Обърнете внимание на 175-милиметровите оръдия. Те бяха широко използвани от морската пехота на САЩ във Виетнам от 1967 до 1969 г. След войната около 2000 от тези оръдия бяха консервирани в Съединените щати и на остров Окинава в Япония. Поръчката за оръдията беше за снаряди с калибър 175 mm което показва, че оръдията се връщат от консервация и ще се използват – поради огромната мощност на високоексплозивните 175 mm снаряди – тяхното използване е препоръчително за пробиване на добре укрепени защити, бързо потискане на вражеските батареи и унищожаване на големи маси от войски и населени райони).
През 2023 г. Raytheon получи поръчка от Пентагона на стойност 1,2 милиарда долара за производството на шест системи за противовъздушна отбрана NASAMS (National Advanced Surface-to-Air Missile Systems). Lockheed Martin получи военна поръчка от 431 милиона долара за допълнително производство на ракетни установки HIMARS, в допълнение към предишния договор. От 30 декември 2022 г. до януари 2024 г. правителството на САЩ отпусна 6 милиарда долара на американските военно-промишлени монополи под формата на поръчки за ракети, артилерийско оръжие и инженерно оборудване. Приблизителните производствени разходи за тези оръжия възлизат на 3,5 милиарда долара. По този начин собствениците на тези монополи са получили за годината, освен данъците, около 2 милиарда долара чиста печалба – само в тясната област на военното производство. И около 80% от данъците, удържани от корпорациите, отново отиват за военни поръчки на същите тези корпорации, т.е. в по-голямата си част те се връщат на американските военни монополисти.
Противовъздушните системи NASAMS през 2023 г. са произведени съвместно с норвежкото правителство. Но поради новите поръчки за комплексите, новото им производство е създадено в САЩ, за което се планира да бъдат отделени $63 милиарда от бюджета на страната през 2024 г. (това е изграждането на заводи и цехове, производствено оборудване, суровини ). Между другото: Конгресът отпусна 11 милиарда долара за поддръжка на средни училища и предучилищни институции през 2024 г.
Възникват все повече и повече нови войни, които ще осигурят на монопола надеждни и големи поръчки, стабилни продажби на продукти и следователно желаната максимална печалба от кръвта на нациите.
Мениджмънтът на General Dynamics планира заводът да произвежда около 30 000 155 мм артилерийски снаряда на месец. Производството се извършва на линиите на турската компания Repkon, която сглобява роботи и CNC стругове, 18% от акциите на тази компания принадлежат на General Dynamics.
Заводът UAPL се състои от три производствени линии, разположени в различни сгради. За разлика от традиционния метод за щамповане на снаряди, който може да отнеме дни, заводът използва метод на формоване в линия: машината завърта стоманената чаша от 130 паунда (59 кг) с висока скорост, компресирайки я в дълъг цилиндър. След това роботизирани ръце преместват металните части на снарядите от една машина на друга с помощта на малки автоматизирани колички. Лазерните скенери заменят хората при проверката на снарядите отвътре и отвън, гарантирайки, че продуктите отговарят на военните спецификации.
След като производството приключи, празните обвивки на UAPL ще бъдат изпратени до завода в Бърлингтън, Айова за пълнене с експлозиви. През 2025 г. обаче се планира значителна част от зарядите да бъдат изпратени в новия завод на General Dynamics в Камдън, Арканзас. Предвижда се там да бъде изграден и втори роботизиран завод за производство на артилерийски боеприпаси.
Ръководството на Lockheed, General Dynamics и RTX публикува финансови резултати, които надминаха всички очаквания. Собствениците на тези монополи очакват, че войната в Украйна и войната на Израел с палестинската групировка Хамас ще стимулират търсенето на оръжия. Главният финансов директор на General Dynamics J. Aiken каза по време на разговор с анализаторите на Уолстрийт: „Ние много бързо преминахме от производство на 14 000 артилерийски снаряда на месец до 20 000, за да увеличим производствения капацитет до 85 000 и дори 100 000“ на месец. И мисля, че ситуацията в Израел само ще увеличи… търсенето. Не може да се говори по-откровено за военните планове на империализма.
Rheinmetall също не спи. Отчетените печалби за първото тримесечие на 2024 г. са нараснали с 60%. Концернът се занимава с производството на танкове Leopard. Поръчката за тези танкове се увеличи значително поради войната в Украйна.
Правителствата на ЕС укрепват въоръжените си сили и допълват доставките, след като доставиха оръжие на Киев. В тази връзка пазарната стойност на концерна Rheinmetall нарасна повече от четири пъти по време на войната в Украйна. Обемът на военните поръчки на концерна рязко нарасна. Финансовият директор на Rheinmetall Д Щайнерт каза в конферентен разговор: „Повече от 40% от годишните продажби се очаква да дойдат през четвъртото тримесечие.“ Общият обем на продажбите на оръжие от монопола Rheinmetall през 2024 г. се оценява на 10 милиарда евро. Генералният директор на концерна А Папергер очаква в близко бъдеще да получи държавни военни поръчки на стойност приблизително 100 млрд. евро (108 млрд. долара). За да финансира това, германското правителство създаде специален фонд малко след като руската армия влезе в Украйна. Германският финансов капитал очаква да стане вторият най-голям доставчик на оръжие за Украйна, а в бъдеще да заеме първо място като доставчик на оръжие за всички страни от ЕС. В тази връзка Папергер изрази увереност, че Rheinmetall ще има „…постоянен поток от поръчки през следващото десетилетие, тъй като Европа трябва да попълни своите изчерпани оръжейни запаси.“ Финансовият директор Д Щайнерт каза, че Rheinmetall е „отворен за по-нататъшни придобивания, включително в Съединените щати“.
Това не е нищо повече от открито предизвикателство от растящия германски империализъм към американските монополи в борбата за оръжейния пазар в Европа, Близкия изток и вероятно Латинска Америка.
Междувременно Конгресът на САЩ одобри държавен бюджет за 2024 г. в размер на 1,59 трлн. Повече от половината от тази сума, 886 милиарда долара, ще бъдат изразходвани за разходи за отбрана. От тях около 75% ще отидат за поръчки във военно-промишлените монополи. Преди да бъде одобрен от Конгреса, бюджетът на САЩ беше одобрен от Сената. Това не е изненадващо, тъй като повече от 40% от сенаторите са протежета на най-големите американски военни монополи.
На този фон руският буржоазен капитал зае почетното трето място в света по износ на оръжие. Франция е на второ място, а САЩ са на първо място. Това се съобщава на 11 март 2024 г. в доклад на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI).
В същото време руският износ на оръжие и военна техника през 2019–2023 г. спадна с 53% спрямо предходния петгодишен период. През 2019 г. Руската федерация е изпратила основни видове оръжия в 31 държави, през 2023 г. само в 12 държави, губейки конкуренцията на оръжейните пазари на 19 държави. Следователно руският ВПК може да се компенсира само като получи още по-големи държавни поръчки във връзка с войната в Украйна и организирането на нови войни и конфликти на други места от руското правителство.
Войната в Украйна и Израел ежедневно поглъща хиляди боеприпаси и оръжия, които трябва да бъдат произведени. Това е първият факт. Получавайки поръчки от правителството и продажби по време на войната, най-големите военни монополи бързо увеличават производството на оръжия, тъй като това а) обещава огромни печалби и б) принуждава монополистите да тласкат своите правителства към нови заграбвания и грабежи, т.е. влизане във войната. Това е вторият факт. От приетия бюджет на САЩ за 2024 г., половината отива директно за подготовка на война. Това е третият факт. Участието на империалистическия лагер във войната в Украйна е четвъртият факт, който подсказва, че САЩ, Германия, Франция и Великобритания вече са въвлечени в световна война срещу Русия за поредното преразпределение на света. Е, рано или късно войната ще изисква най-големите, екстремни усилия от всички сили на държавите, преди всичко икономическите. След като са научили уроците от двете световни войни, империалистите подготвят предварително разширената си производствена база за война, чиято цена от трилиони долари не е нито прекомерна, нито необичайна за тях. Защото всички тези разходи ще бъдат изцедени от работническата класа и работническите маси. И ако световният пролетариат начело на народите не спре по революционен начин тази банда разярени маниаци, на карта ще бъде застрашен не само стандартът на живот на милиони, но и самият живот на хората. Това е петият, основен факт.
Изготвили: И Бели, М Иванов – превод от в-к „Рабочий путь“ Милчо Александров
