ВАШИНГТОН Е В ИСТЕРИЯ И НЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИ НИЩО
Истерията около, ракетните опити в Северна Корея не затихват. Обещанието на президента на САЩ Доналд Тръмп да реши проблема за експериментите с ракетното и ядреното оръжие на Пхенян се оказа неизпълнимо.
За да сплаши Ким Чен Ун главата на Белия дом дори изпрати самолетоносачната група начело с корабите „Карл Уинсън”, „Роналд Рейгън” и „Нимиц” снабдени с най-големите атомни плаващи летища в света.
Пентагонът изпрати срещу въздушното пространство на КНДР стратегическите си бомбардировачи B-62, известни с безмилостните си бомбардировки във Виетнам, Югославия и Ирак, както и изтребителите F-16.
Стратегическата подводница „Мичиган” снабдена с между континенталните ракети „Трайдънт”, използваща ядрени бойни глави, дори премина през южнокорейското пристанище „Пусан”, демонстрирайки бойната си мощ и готовност за удар по несговорчивия северняк.
За готовността си да използват военна сила против Пхенян не веднъж заявиха американските много звездни генерали. Към тях можем да причислим председателя на Комитета на началниците на щабовете на Въоръжените сили на САЩ Джозеф Данфолд. Постоянната представителка на САЩ в ООН Ники Хейли която твърдеше, че „времето за разговори по Северна Корея вече свърши, понеже заплахата, която осъществява севернокорейския режим срещу целия свят, е очевидна за всички”.
А севернокорейският лидер и неговите военоначалници им се присмиват открито и от сърце.
Властите от КНДР са готови всеки момент да възобновят и ядрените изпитания. И всичко това въпреки многобройните резолюции на Съвета за сигурност на ООН. Независимо от осъждането на тяхната позиция не само от Съединените Щати и техните съюзници от НАТО, но и от близките им северни съседи – Китай и Русия. Не обръщат внимание на жестоките икономически санкции, обявени от ООН.
Защо се държат така?
Отговорът на този въпрос Пхенян оповестява многократно: защото по този начин Северна Корея защитава суверенитета и независимостта си, заздравява сигурността на страната си.
Като, че ли има някакъв парадокс – колкото повече ракетни и ядрени опити прави КНДР, толкова повече заплахи звучат по неин адрес, толкова по-реална става агресията против Северна Корея. А на Ким Чен Ун му е съвършено безразлично.
Той много добре знае, че Саддам Хюсеин нямаше ракети и ядрено оръжие в Ирак – и какво се случи с него е известно на всички. Нямаше такова оръжие и Муамар Кадафи в Либия – неговата съдба също се оказа незавидна. Нямаше такова оръжие и Башар Асад в Сирия – и законното правителство на тази страна вече няколко години води изтощителна борба с многобройните терористични армии, които се подкрепят от радикалните арабски режими и техните задокеански съюзници.
И ако не беше помощта на Русия, Сирийската Арабска Република и нейния лидер щеше да повтори съдбата на Югославия или на Ирак. А срещу Пхенян заплашват и заплашват, но не се решават да нападат. Последствията от агресията могат да се окажат несравнимо по-тежки, отколкото им се струва. Нито един специалист не може да каже с колко и какви ракети, и бойни ядрени глави разполага Пхенян. И бойни глави ли са това или просто ядрени взривни устройства. Но тази непредсказуемост и опасения за големи жертви – не, не става дума за населението на Северна Корея, него никой не го слага в сметките, а за жителите на Южна Корея, за 25 000 американски военнослужещи , намиращи се в тази страна, и дори американския военен персонал на базите в Япония – спират горещите глави веднъж и завинаги да приключат с непокорния севернокорейски режим.
Какво ще стане ако в отговор на агресия Пхенян нанесе удар с ракети по Сеул и американските бази, намиращи се близо до него – те са в района на обсега на действие на севернокорейските ракети. Нека те да не са много точни, но загубите в човешки жертви и материални разрушения могат да бъдат колосални. А САЩ и техните съюзници, особено след събитията от 11 септември 2001 година, към такива загуби станаха много чувствителни. Има истерия във Вашингтон, в столицата на Южна Корея, в Токио, но на Пхенян не могат да направят нищо.
Една малка уговорка. Русия и Китай като близки съседи на КНДР и постоянни членове на СС при ООН също не са във възторг от ракетно-ядрените опити на Пхенян. В Москва и Пекин разбират, че създаденото ядрено оръжие от Северна Корея ще доведе до създаването на такова оръжие и в Южна Корея, в Токио, след това в Египет, Саудитска Арабия. Ядрено оръжие може да попадне в ръцете на терористите… Тогава на всички ще им прималее. И освен това, КНДР е близък наш съсед. Война на нейна територия, още повече с използване на ядрени взривни устройства, може да нанесе сериозна вреда и на нашите гранични градове.
Но толкова ли е неразрешим проблемът с ракетните и ядрени опити на Северна Корея, както казва Запада? Разбира се, че не. Москва и Пекин не веднъж официално предлагаха на Вашингтон той да се реши по дипломатически път. На масата на преговорите. Дори разработиха „пътна карта”, която изключва използването на сила и предлага комплексно разрешаване на проблема на Корейския полуостров. Разбира се и Пхенян гарантира да прекрати, предизвикващата раздразнение в много страни ракетно-ядрена програма, ако Вашингтон се съгласи с тях на взаимно уважителни и равноправни преговори, да се дадат писмени гаранции, да се сключи договор за ненападение и да не правят опити да сменят политическата им система. Но САЩ категорично се отказват от такива преговори и още повече от такива договори.
Причината е очевидна, независимо от всичките едва ли не извинения. На Вашингтон му е изгоден конфликта около ракетно-ядрената програма на Пхенян.
Той просто блъфира. И знае защо. Под прикритието на приказките за опасните севернокорейски ракети САЩ могат да държат в Южна Корея и Япония многохилядните си воински контингенти. Както и корабите си с ядрено оръжие на борда. Могат да изпращат към бреговете на Корейския полуостров, в Японско и Южно-Китайско морета не само самолетоносачни съединения, но и подводници, фрегати и ескадрени миноносци с крилати ракети „Томахавка” с голям обсег на действие, да държат под прицел не само градовете, военните бази и опитните полигони на Северна Корея, но и такива обекти в Китай и Русия.
Общото изтощение расте: Държавния департамент обвини Русия и Китай в „нарастването на севернокорейската заплаха”.
Поради нагнетяването на страх срещу правителството в Сеул от севернокорейската заплаха, новият президент на Южна Корея може да получи правото да разположи противоракетния комплекс THAAD, който ще контролира територията едновременно на северен и южен Китай и руското Приморие. И заедно с това ще инсценира истерии по повод на поредния севернокорейски опит с ракета.
Ще ги нарекат стратегически и междуконтинентални, макар, че всъщност те са в рамките на средния радиус на действие. И при това отговорността за нерешаването на проблема ще се прехвърли върху Русия и Китай. Като отричат, че те желаят това.
Неотдавна Доналд Тръмп след поредния опит със севернокорейска ракета упрекна Пекин, като заяви, че той е „разочарован” от него. Защото Китай „нищо не направи за нас в Северна Корея”, макар „че той лесно може да реши този проблем”. Отговорът от Поднебесната не закъсня. „Ние не се месим във вътрешните работи на други държави”, каза високопоставен китайски дипломат, като по този начин постави на място американския президент.
rusvesna.su превод Милчо Александров