Наш приятел наскоро писа (цитирам само кратък откъс):
„След като разговарях с работниците от няколко цеха на Кировския завод и заводите: Адмирал, Северные верфи, Красный Октябрь, Завод за ламинирана пластмаса, Армалит, Бетонни изделия Метрострой, разбрах позицията на работниците. Разбират, че се заблуждават и цитирам по-нататък: „Омръзна ми тази война, там само властта си топли ръцете, а обикновените хора страдат. Вие също се интересувате от имоти и жилища. Джиоти Брар пише: Движението за освобождение на жените се нуждае от социализъм, плъховете бягат от потъващия кораб.“
Писмото не съдържа ясно изразена позиция на самия автор на писмото, все още не е ясно дали той върви зад безотговорните работници или защитава марксистката позиция за войната, която съвсем не се свежда до празен пацифизъм, а си отговаря на въпросите – каква война, в чии интереси, какви са интересите на работниците в нея? Затова просто ще изразя своята позиция, комунистическата.
Вие сте член на партията и ваш дълг е не да следите настроенията на безотговорните работници, а да обяснявате ситуацията.
Трябва да обясните, че войната в Украйна е принудителна мярка, това дори не е първият удар. Съединените щати отдавна се приближават към Русия, веднага след като Русия, поради обективното развитие на ситуацията, а не по силата на гения на Путин, започна да възстановява своя суверенитет, след откровено антируските действия на Горбачов, а след това и на Елцин.
Съединените щати са жизнено заинтересовани да видят фрагменти на мястото на Русия, Китай, Северна Корея, Индия, Бразилия, арабските страни, Сирия; разпокъсани, като Югославия, държави, готови за удобно усвояване на ресурси, робски труд, пространства за развитие. Съединените щати, за да държат населението си под контрол и, най-важното, работническото движение, трябва непрекъснато да изхранват своето за сметка на останалия свят. От наличните ресурси на Земята в голям мащаб те са в Русия, Китай, Индия, Европейският съюз.
Само такова поглъщане на суверенни държави ще помогне на американската империя да отложи смъртта си, както беше подпомогната през 90-те години от поглъщането на СССР.
За Русия победата на Съединените щати означава смърт на страната, смърт на руския свят и работниците, които вече са уморени от буржоазните власти на Русия, на работниците от Русия, фашисткият американски режим бързо ще покаже как да обичат собственика. Унищожаването на Русия означава и отслабване на Китай, Индия, Виетнам, Сирия, всички страни, които сега, отново по волята на обстоятелствата, образуват все още крехък, но вече страхотен антиимпериалистически съюз.
Поражението на американския фашизъм във външната политика е жизненоважна необходимост за работниците на Русия и за работниците на Украйна. Фактът, че Русия е принудена да действа в условията на тази жестока необходимост при буржоазната система, е нещастие, а самата необходимост е следствие от нещастието – разрушаването на социализма през 1961 г. и разрушаването на една голяма държава през 1991 г. Но необходимостта от отхвърляне на фашизма ни най-малко не намалява.
Всеки съвестен работник, всеки съвестен интелектуалец, всеки човек, който помни дори очертанията на историята на своята родина и света, трябва да подкрепи борбата срещу фашизма в Украйна. И това изобщо не е подкрепа за буржоазията, както се вайкат либералните интелектуалци, мислещи се за левичари, но без да си мръднат пръста да развиват работническото движение. Това е подкрепа за действията, които буржоазията е принудена да извършва за самосъхранение, но всъщност борбата срещу фашизма е в интерес и на работническата класа, и буржоазията сега подкрепя тази нужда, а не обратното.
Фактът, че това е империалистическа война от страна на САЩ, не се говори само от комунистите на Русия, това се казва от комунистите от целия свят – тези, които сега се показват като комунисти. Кризата уверено раздели лявото и „лявото“. Всички, които си въобразяваха, че са комунисти, леви, а сега обвиниха Русия в империализъм, всъщност подкрепиха стремежите на САЩ да унищожат Русия с ръцете на фашистите, отгледани в Украйна. Тези „левичари“, мнозина без да очакват, се присъединиха към всички изверги, които, живеейки за сметка на работниците в Русия, сега призовават Европа, САЩ, НАТО да унищожат страната ни; на всички онези гадове, които сега бягат от страната и я поливат с кал зад кордона; на всички онези извращенци – най-големите олигарси – които 32 години изцеждаха всички сокове от работниците, а сега се молят на Запада да им върнат честно откраднатите милиарди и услужливо саботират всякакви мерки за съживяване на руската икономика.
Също така трябва да поясните, че разбирането на неизбежността и отбранителния характер на тази война не отменя борбата на работниците за техните интереси.
Сега е особено необходимо да се борим за подобряване на позицията си. Сега е моментът, когато самата криза, самата война неимоверно повишават интереса към политиката.
Става все по-очевидно, че буржоазното правителство и властта на Русия не са в състояние дори да осъзнаят опасността от ситуацията.
Не могат да планират действията си, да си поставят цел и да я постигнат, тоест неволно.
Всички разумно грамотни буржоазни икономисти, да не говорим за нашите другари, обясняваха, че Русия, ако е във война, се нуждае от съвсем друга икономика. Дори буржоазната икономика трябва да бъде подчинена на интересите на страната. Но властите не могат, не искат, не разбират, че либералната идеология дори и в „тлъстите“ години пречеше на развитието на Русия , бяха необходими 200 милиарда долара годишно само за директно теглене на пари, да не говорим за изчерпване на капиталовите инвестиции, кражба на амортизацията, недоплащане на работниците дори до цената на труда. А кризата, както си му е редът, смъква всички маски, събаря всяко було и показва истинската картина. Виждаме, че либералната идеология пряко унищожава способността на страната да се защитава. Либералните свободни хора на най-големите капиталисти на Русия и капиталът на САЩ, които свободно се разхождат из страната всеки ден, ни представят нови изненади: унищожаване на производството, намаляване на заплатите, увеличения на цените, прекъсване на веригите за доставки. Примерите са безброй.
Но мерките са очевидни и доста буржоазни:
Подчинение на Централната банка на правителството.
Национализация на търговските банки и превръщането им в клонове на Централната банка.
Национализиране на заема и спешно отпускане на дългосрочен кредит за развитие на производството при отрицателни лихвени проценти при изпълнение на определените производствени показатели.
Монопол върху износа и вноса и прехвърлянето на всички плащания от неприятелски страни само и изключително в рубли (това е отчасти, но засега много слабо).
Начало на практическо планиране без забавяне дори за ден, дори ако първите планове може да са частични, непълни, пълни с неточни оценки.
Началото на стратегическо планиране за 15-20 години напред, за 5 години в средносрочен план, годишно планиране, свързващо всички планове в едно цяло, с допълнения и промени в хода на играта, тоест по критерия за редакции и оптимизации – увеличаване на асортимента, количеството и качеството на продуктите, вместо постфактум занижаване на плановете за по-големи бонуси.
Тъй като такова планиране е възможно само за публичния сектор, е необходимо частният сектор да въведе програмиране на дейността, преследвайки същите цели, като кредитира само онези, които действат според програмите, установени от плана, и изпълняват физическите показатели.
Конфискация без обезщетение на активи, акции, предприятия на жители на враждебни страни, тъй като те вече са конфискували половината от нашите златни резерви. Отказ от всякакви задължения към враждебните страни, тъй като те са изоставили своите.
Възстановяване на работата на изоставени и конфискувани предприятия, предотвратяване на нарастването на безработицата и запълване на пазарите със стоки.
Твърда позиция за сътрудничество с приятелски страни, които сега, виждайки, че руското правителство се колебае от патриотизъм до предателство, ограничават помощта си, защото никой няма да помогне на онези, които не си помагат. Обратно, твърдостта на властите ще върне подкрепата.
Конфискуването на активите на руски жители, тези, които се възползват от сътресенията и повишават цените, намаляват купоните и увеличават бедността на населението. И тези активи трябва незабавно да продължат да се експлоатират, цените трябва да бъдат намалени и всички печалби трябва да бъдат изтеглени в хазната.
За всичко това руската икономика и Русия като държава имат пълни ръкави с козове:
Има бюджетен излишък.
Остава инвестиционен капитал.
Има неунищожени производства.
Има кадри от работници и инженери.
Сред по-голямата част от населението има разбиране за справедливостта на защитата срещу американския фашизъм и следователно подкрепа за борбата срещу фашизма.
Част от пълноводната река, която изнасяше от Русия 200 милиарда долара годишно, беше блокирана през всичките тези повече от 30 години, макар и трудно, но дори такъв крехък успех рязко върна рублата към предвоенните показатели , и ако Централната банка е подчинена на правителството, тогава рублата спокойно ще се покачи до 20-25 рубли за долар, които са определени за нея по паритет на покупателната способност.
Частичната продажба на газ за рубли и заплахата от тази продажба може да повиши рублата и това е основата за ценообразуване не в долари, а в рубли, и това е източник на внос на това, което Русия не прави.
Всички тези средства, които вече имаме, са на разположение, ще позволят на Русия, като ги инвестира в производството на планова основа, да повиши темповете на растеж до 10-15% годишно, да възстанови унищожените или почти унищожени отрасли на машиностроенето след година или две и тези две години могат да живеят от частичен внос на продукти и внос на технологии.
Необходимостта да се борим за запазването на самата Русия тласка към възстановяване на индустрията, а това значи повече работни места, необходимостта от повишаване на квалификацията, нуждата от инженери – тоест перспективи както за работниците, така и за техните деца. Никаква перспектива няма да има предишната, подла либерална идеология.
Може ли Русия да загуби с такива козове и перспективи?
Да, може би.
Всички козове сега са в ръцете на либералната буржоазия, която не само че всеки момент ще предаде Русия, но вече я предава, но е и толкова невежа, че изобщо приема либералната идеология за чиста монета.
Буржоазна Русия мечтае за това и всичко ще се върне към нормалното. Ще върнат активите, ще върнат имотите, ще върнат яхтите, ще върнат възможността да грабят държавата. Ще се върне тихият, спокоен, нахранен живот от 2000-2008 г. когато самият БВП растеше, заплатите растяха, но те стигаха само за опаковки от бонбони.
И несъзнателното мърморене на работниците отразява тези мечти на либералната буржоазия. В края на краищата и работниците искат както е било. Като преди войната. Не както трябва, а така, както беше наскоро, гладен – но спокоен.
Това не е позицията на съзнателните трудещи се маси. Това е позицията на дребната буржоазия, изплашена до смърт, готова да бяга навсякъде от страната, само и само да не се бие, само да е спокойно, само те, всеки поотделно, да са спокойни, но не и за общото, за цялото, на страната дребната буржоазия плюе, тя просто не е в състояние според идеологията си да обхване мисълта за едно голямо цяло.
Ако работниците искаха дължимото, те нямаше да отпишат всичко като безнадеждност, а щяха да се борят за заплатите си, за организирането си в профсъюз, в комитет, в партия. Но самите работници не стигат дотам. Осъзнаването, че те имат свои собствени интереси, че за тях трябва да се борят и че никой освен тях самите не може да отнеме дължимото от буржоазията – това комунистите трябва да внесат в работническата класа. Това е въвеждането на научния социализъм в работническото движение.
Тъй като работниците вече осъзнават, че властите са уморени и те само печелят, трябва да продължим напред.
Трябва да се обясни, че само чрез обединяването в профсъюзи и работнически комитети може да се организира борбата до такава степен, че да се премине от мърморене и приглушено недоволство към атака на буржоазията.
Докато работниците недоволстват и тихо мразят властите, властите няма да отстъпят по никакъв начин. Междувременно властите няма да им решат проблемите, не само заплатите няма да им увеличат, но ще увеличат експлоатацията.
И ако Русия загуби тази война, тогава веднага ще започне нова война, тогава Русия веднага ще бъде атакувана от всички, които се интересуват от ресурси, от пазари, от безплатна и евтина робска ръка. За Съединените щати тази победа ще осигури повече от дузина години комфортен живот. За руските работници това ще осигури масовата гибел на тях самите и техните деца и робско, гладно съществуване за тези, които задграничните господари ще оставят да им служат.
Това е позицията на комуниста в сегашната ситуация.
Той е непълен, но нашите другари вече доста подробно се изказаха по този въпрос.
Само ще добавя, че невежото мрънкане, недоволството, което не преминава в организирана борба за своите класови интереси, е опашкарство, а оттам и опортюнизъм. А опортюнистите, както пише Ленин, са агентите на буржоазията в работническото движение.
В. Е. Лешчук, член на Работническата партия на Русия превод Милчо Александров
