През септември тази година се навършват 82 години от излизането на политическия документ на комунистите в СССР – „Кратък курс по история на ВКП/б/”.
Историята на ВКП/б/ – кратък курс се отнася към тези редки книги, които изначално предизвикват ненавистта на враговете, но и вече десетилетия съхранява историческата ценност, актуалност и научното идеологическо съдържание. Публикуваната през септември 1938 г. книга представлява в концентриран вид дългия и славен път на ВКП/б/ от първите малки марксистки кръжоци до великата партия, основала първата в света социалистическа държава на работниците и селяните. ВКП/б/ израсна на основата на работническото движение, ръководейки се от революционното материалистическо учение на марксизма-ленинизма. Партията на болшевиките израсна и укрепна в класовата борба с всички врагове на пролетариата – помешчици, капиталисти, кулаци, международна буржоазия. Едновременно ВКП/б/ укрепваше в принципна борба с дребнобуржоазните партии вътре в работническото движение – есери, меншевики, анархисти, троцкисти, национал-уклонисти. „Историята на ВКП/б/ е история на трите революции: буржоазно-демократическите от 1905 и 1917 г. и социалистическата от октомври 1917 г. „Историята на ВКП/б/ е история на смъкването на царизма, свалянето от власт на помешчиците и капиталистите, история на разгрома на чуждестранната военна интервенция по време на гражданската война, история на построяването на Съветската държава и социалистическото общество в Русия. В научната литература „История на ВКП/б/” е приела названието „Енциклопедия на строителите на социализма”. Имайки в библиотеката си тази книга и препрочитайки я, винаги ни поразява принципната политика на болшевиките, твърдото и неотклонно провеждане в живота на основополагащото ленинско изискване, че „..въпросът стои само така, буржоазна или социалистическа идеология. Среден път тук няма. Никаква трета идеология не е изработило човечеството. Изобщо в общество раздирано от класови противоречия не може да има никаква вън от класите или надкласова идеология.” /Ленин, съчинения, т. 6,стр.39-40/. За голямо съжаление това изискване е съзнателно пренебрегвано от хрушчовистите и постхрушчовистките ръководители на КПСС. В същото време когато „История на ВКП/б/. Кратък курс.” по своето съдържание беше енциклопедия на борбата с дребнобуржоазната идеология във всичките й проявления, това очевидно не устройваше „научната” прислуга от обкръжението на Горбачов. „Критиците” на този документ търсят грешки в него и в самата история на партията. Историята на ВКП/б/ без съмнение е славна история на борбата на партията, завоювала големи успехи в делото за освобождение на хората на труда от капиталистическата експлоатация.
В започналата „перестройка”, насочена към разрушаването на социализма, нямаше дворяни и царски офицери, но имаше не малко бивши пионери, комсомолци, общественици, притежатели на партийни книжки /партбилетчици/, тук попадат Путин и Медведев и много подобни на тях, цялата либерална клика, която породи опортюнистичната КПСС през последните десетилетия, която забрави уроците от „Историята на ВКП/б/”….
В първите три глави Историята на ВКП/б/ акцентира вниманието върху обективните условия на съществуването на работническата класа, настоятелно изискващи създаването на партия от нов тип. Нужна беше смела, гъвкава партия, владееща разнообразни тактически средства и организационни форми, които обезпечават постигането на главната цел – завоюването на политическата власт от пролетариата. Още през 1880 г., критикувайки немските социалдемократи, Маркс и Енгелс ги предупреждават за увлеченията по парламентарна дейност и реформи, виждайки в това проява на „еснафско-интелигентски опортюнизъм”. След смъртта на Енгелс западноевропейските социалдемократически партии се израждат от партии на социалистическата революция в партии на „социалните реформи” и всяка от тези партии като организация се превръща от ръководна сила в придатък на своята собствена парламентарна група. През настоящия век по този път вървят практически всички официално признати от властите, така наречени, парламентарни „комунистически” партии. /За болшевишките партии буржоазните власти създават всевъзможни пречки, включително и отказ от регистрация.Б.Р./
Партията на болшевиките в Русия е създадена на Втория конгрес на РСДРП върху основата на принципните и организационни положения, разработени от Ленин. Както се говори в самата „История на ВКП/б/, „Книгата на Ленин „Какво да се прави” е била идеологическа подготовка за създаването на такава партия. Книгата на Ленин „Крачка напред, две назад” е организационна подготовка за създаването на такава партия. Книгата на Ленин „Двете тактики на социалдемократите в социалистическата революция”е политическа подготовка за създаването на такава партия. И накрая книгата на Ленин „Материализъм и емпириокритицизъм” е теоретическата подготовка за създаването на такава партия.”
И днес в условията на „комунистическото многообразие” и разнобой в лявото движение с пълна сила звучи казаното в самата „История на ВКП/б/”. „На пролетариата е нужна нова, истинска марксистка партия, която е непримирима в отношенията с опортюнисти и ревизионисти, в отношенията с буржоазията, която е здраво сплотена и монолитна, която е партия на социалната революция, партия на диктатурата на пролетариата.”
Като червена нишка през всички глави на книгата преминава темата за борбата с либерализма, в каквито и форми да се проявява.
Либерализмът на старите народници, отзовистите, ликвидаторството, троцкизма, „левите” и „десни” уклони – всичко това е проявление на дребнобуржоазната идеология. Бъдещите убедени егоцентрици, по своята същност дребни буржоа, не приемат струващата им се „еднообразна” и „опростена” пролетарска идеология, не оставяща място за буржоазния индивидуализъм. Това влече след себе си многообразието във формите и оттенъците на буржоазната идеология, включително и „свободните” и „оригинални” интерпретации на въпросите на теорията и практиката на революционната борба.
„Краткият курс” осветява и основните етапи на икономическата политика на партията, колективизацията на селското стопанство, завършването на основите на строителството на социализма и приетата нова Конституция на СССР /1935-1937 г./. Особено внимание се обръща на засилването на агресивността на световния капитализъм, фашизирането на европейските страни, началото на втората империалистическа война.
Партията на болшевиките разреши трудната историческа задача на пролетарската революция – създаването на морално-политическото единство на Съветския народ. Изборите за Върховен Съвет на СССР, състояли се на 12 декември 1937 г., преминаха с огромен подем. Това бяха не просто избори, а тържество на Съветския народ, демонстрация на великата дружба на народите на СССР. И наистина, по-късно Великата Отечествена война /1941-1945 г./, станала тежко изпитание на тази дружба, потвърди правилността на политиката на ВКП/б/.
На какво ни учи „Историята на ВКП/б/”? Какво е необходимо да знаят лидерите на многобройните комунистически партии в Руската федерация /а също и у нас – Б.Р./, ако те са действително комунистически? Какви поуки трябва да извлекат от историята на РСДРП/б/, РКП/б/ и ВКП/б/ членовете на тези партии?
Първата поука се заключава в това, че работническата класа в противоборството си с буржоазията не може да победи без революционна партия. Такава партия не може да бъде социалдемократическа партия от западноевропейски тип, мечтаеща за „социални реформи”, „правителство на народното доверие”, „мирно „врастване на капитализма в социализма”, страхуваща се от социалната революция и като дявол от тамян бягаща от такива понятия като диктатура на пролетариата. Такава партия може да бъде само марксистко-ленинската партия, партията на социалната революция. /Бел.ред. Това трябва да го прочетат и запомнят някои твърди, дебели глави у нас, подвизаващи се под знамето на някоя от многобройните „комунистически” партии и смятащи, че БСП е лява партия./.
Втората поука се заключава в това, че партията на работническата класа не може да изпълни ролята си на ръководител на своята класа, ако не овладее марксистко-ленинската теория. В противен случай тя ще броди безцелно в политическото пространство, ще се люлее насам-натам, ще губи увереност в своите действия и ще се увлича и подчинява на гръмко и патосно крещящи лидери. /Бел.ред. Такива примери у нас има много. Такъв е случаят и с част от комунистите в Стара Загора. Дълго време лутаници и безпътица в търсене на истината. Виж книгата на Димо Павлов „Бележки по пътя”/.
Да се овладее марксистко-ленинската теория – това значи да се усвои по същество научната идеология на работническата класа, да се научим да ползваме тази теория при решаването на практическите задачи на революционното движение.
Третата поука се заключава в това, че без борба с опортюнизма в своите собствени редици, без очистване от ревизионисти, капитуланти и приспособенци партията на работническата класа не може да съхрани единството и дисциплината в своите редове, не може да изпълни ролята на организатор и ръководител на пролетариата. /Бел.ред. Това трябва да го прочетат и запомнят всички онези, които предлагат по пътя на бъдещото обединение в една партия в БКП да влезнат всякакви хора и едва след това да започне очистването. Това наивно-глупаво предложение лежи на гнила основа, защото такъв път води до самоунищожение на партията./.
Четвъртата поука се заключава в това, че без тесни връзки с масите, без постоянното укрепване на тези връзки, без умения да се вслушваме в гласа на масите и да разбираме най-належащите им нужди – партията на работническата класа не може да бъде действително масова партия, способна да води след себе си милионите трудещи се. Партията умира, ако тя се затвори в своята „тясно-партийна хралупа” /изразът е на Ленин/.
Анализирайки огромния опит на партията на болшевиките, Сталин нарича тези поуки „ключ към непобедимостта на марксистко-ленинската партия” /Й.В. Сталин. „Въпросите на ленинизма”.
Теорията на научния социализъм не е остаряла, тя е актуална както и преди сто години. Работата е в друго. Днес престъпната контрареволюционна клика, превърнала Русия в икономически придатък на американския капитал /а България в откровена колония на Запада – Б.Р./, декласира социалната структура на обществото. Стана реалност хаотичността и неопределеността на различните социални групи и слоеве от населението, както и на техните организации. Забравени бяха традициите и принципите на революционната борба. Много от лидерите на така наречените „комунистически” партии с голяма охота захапаха моркова, подаден им от олигархията и се отдадоха на парламентаризъм. Все пак депутатската заплата не е малка, а и субсидиите също. Такива „лидери” няма да ги видите на улицата, с редовите комунисти, с граждани и симпатизанти, няма да ги видите да носят и развяват червеното знаме със сърпа, чука и петолъчката, да говорят пламенно пред хората. Те се крият по разни клубове и само вдигат шум как тържествено са отбелязали някоя бележита годишнина, а някои от тях са и доказани любители на чашката. Да, светът е материален, а човекът – меркантилен!
Но даже и в рамките на съвременното конституционно и гражданско устройство на обществото членовете на „комунистическите” организации не използват всички възможности за отпор на антикомунистическата, антисоциалистическа, националистическа, ксенофобска и религиозна пропаганда. Причината се крие както в невежеството на „критиците”, така и в скрития умисъл да се изкорени от общественото съзнание влиянието на марксистко-ленинската идеология.
„Историята на ВКП/б/. Кратък курс.” ни учи и образова. Тя може успешно да се използва в агитационно-пропагандната работа за осветляване на историята на комунистическото движение в Русия и след това в СССР. Тя представлява истински учебник за сега съществуващите комунистически организации – никаква партия не може да съществува и работи успешно без теория, без идеология, без реални цели, твърда, съдържателна програма, без Устав, определящ нейните организационни принципи.
„История на ВКП/б/ не само ни просвещава и образова, но тя ни дава увереност в неизбежната победа на социализма в цял свят.
РД