ГЕОРГИ ДИМИТРОВ
Из „Настъплението на фашизма и задачите на Комунистическия Интернационал в борбата за единство на работническата класа, против фашизма”. Части от доклада
През август 1935 г. генералният секретар на изпълкома на Комунистическия Интернационал (Коминтерна) Георги Димитров изнесе доклад, в който направи характеристика на европейския фашизъм. Днес, след 80 години, четейки различни части от доклада, чрез тази характеристика лесно може да се познае и днешния режим на Порошенко в Украйна (а може, в недалечно бъдеще и режима в Русия). След 80 години фашизмът е същият. „Империалистическите кръгове се опитват да прехвърлят цялата тежест на кризата върху плещите на трудещите се. За това им е необходим фашизмът. Победата на фашизма в Германия, казва другарят Сталин на XVII конгрес на ВКП(б), „трябва да се разглежда не само като признак на слабост на работническата класа и резултат от предателството на социал-демокрацията към работническата класа, разчиствайки пътя на фашизма. Тя трябва да се разглежда също, като признак за слабост на буржоазията, като признак, че на буржоазията вече не е по силите да управлява със старите методи на парламентаризма и буржоазната демокрация, забелязва се,че тя е принудена да прибегне към терористични методи на управление във вътрешната политика – като признак, че не и е по силите повече да намери изход от днешното положение върху базата на мирната външна политика, вижда се, че тя е принудена да прибегне към политиката на войната”. Фашизмът на власт е, другари, както правилно го охарактеризира XIII пленум на Изпълкома на Комунистическия Интернационал, открита терористична диктатура на на-реакционните, най-шовинистичните, най-империалистическите елементи на финансовия капитал. Фашизмът – не е само буржоазен национализъм. Това е животински шовинизъм. Това е управленска система на политическия бандитизъм, система на провокации и мъчения по отношение на работническата класа и революционните селски елементи, дребната буржоазия и интелигенцията. Това е средновековно варварство и зверство. Това е необуздана агресия по отношение на другите народи и страни. Фашизмът – това е власт на финансовия капитал. Това е организиране на терористична разправа с работническата класа, революционната част от селяните и интелигенцията. Фашизмът във външната политика – това е шовинизъм в най-груба форма, култивираща зоологическа ненавист против другите народи. Фашизмът обикновено идва на власт чрез взаимна, по някога с остра борба със старите буржоазни партии или с определена част от тях, понякога дори в борба във фашисткия лагер, която понякога преминава във въоръжени стълкновения, както видяхме в Германия, Австрия и други страни. Фашизмът успява да привлече масите защото, той демагогски ги призовава към техните конкретни нужди и желания. Фашизмът не само разгаря дълбоко вкоренените предразсъдъци в масите, но той си играе с най-хубавите чувства на масите, с техните чувства за справедливост и понякога дори с техните революционни традиции. Защо германските фашисти, тези лакеи на едрата буржоазия и смъртни врагове на социализма, се представят пред масите като „социалисти” и идването си на власт представят като „революция”? Защото те се стремят да експлоатират вярата в революцията, водеща към социализма, която живее в сърцата на широките трудещи се маси в Германия. Фашизмът действа за интересите на най-крайните групи империалисти, но пред масите се представя като личен защитник на обидената нация, като например германския фашизъм, който увлече след себе си дребнобуржоазните маси с лозунга „против Версай”. Фашизмът хвърля народа в лапите на най-корумпираните, продажни елементи, но говори пред тях, че искат „честна и неподкупна власт”. Спекулирайки с дълбокото разочарование на масите от правителствата на буржоазната демокрация, фашизмът лицемерно негодува против корупцията. Фашизмът овладява в интерес на най-реакционните кръгове на буржоазията, разочарованите от старите буржоазни партийни маси. Фашизмът идва на власт като партия на удара против революционното движение на пролетариата, против роптаещите народни маси, но той представя идването си на власт като „революционно” движение против буржоазията от името на „цялата нация” и за „спасението” на нацията (да си спомним „похода” на Мусолини за Рим, „похода” на Пилсудски към Варшава, национал-социалистическата „революция” на Хитлер в Германия и т.н.т.). Фашизмът победи и защото, той успя да проникне в редовете на младежта, по време когато социал-демокрацията откъсваше работническата младеж от класовата борба, а революционният пролетариат не разгърна сред младежите необходимата възпитателна работа и не отдели достатъчно внимание на борбата с нейните специфични интереси и потребности. Фашизмът схвана специалната младежка потребност от бойна активност и завлече голяма част в своите бойни отряди. Новото поколение младежи мъже и жени не преминало през ужасите на войната. То изпитва върху плещите си цялата тежест на икономическата криза, безработицата и разпадането на буржоазната демокрация. Без да вижда перспектива за бъдещето, значителен слой от младежите се оказаха много възприемчиви на фашистката демагогия, която им рисува забележително бъдеще при победа на фашизма.
Нека милионите социал-демократични работници, които сега заедно с комунистическите си братя изпитват върху себе си ужасите на фашисткото варварство, помислят сериозно: ако австрийският и германският пролетариат през 1918 година, когато избухна революцията в Германия и Австрия, не последва социал-демократичното ръководство на Ото Бауер, Фридрих Адлер и Ренер в Австрия, Еберт и Шайдеман в Германия, а бяха тръгнали по пътя на руските болшевики, по пътя на Ленин, сега нямаше да има фашизъм нито в Австрия, нито в Германия, нито в Италия, нито в Унгария, нито в Полша, нито на Балканите. Не буржоазията, а работническата класа отдавна щеше да бъде господар на положението в Европа”.
„Серп и молот” превод Милчо Александров
