Редакцията на в-к „Комунистическа правда“ публикува:
ВТОРА РЕДОВНА НЕЛЕГАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ
(тесни социалисти)
8 декември 1927 – 15 януари 1928 г.
Из „РЕЗОЛЮЦИЯ ПО ОТЧЕТА НА ЦК НА БКП (т. с.)
…
IV. По Септемврийското въстание
14. Със Септемврийското въстание партията, отхвърляйки деветоюнството, тръгна по пътя на революционното действие. Партията и ръководените от нея борещи се маси получиха своето боево революционно кръщение и добиха за пръв път опита на едно масово въоръжено въстание. Септемврийското въстание озари с неугасима светлина пътя към победата на пролетарската революция в България. Септемврийското въстание, самото то пълно отрицание на деветоюнската тактика, положи базата за окончателно и безвъзвратно скъсване със социалдемократизма и деветоюнщината. Партията направи най-решителната историческа крачка по пътя към своята болшевизация. Революционните тесняшки основи на партията се засилиха и обогатиха с революционната септемврийска тактика и действие на партията. Революционната теснящина и септемврийството се сляха в два основни непоклатими корена на БКП като болшевишка партия на българския пролетариат. Върху тези именно основни корени тя ще расте и ще се развива като действителна революционна пролетарска партия, ще сплотява и ръководи масите, ще изгради здрав съюз на пролетариата и селяните и ще бъде способна да изпълни своите големи исторически задачи.
15. Изучаването на причините и поуките от поражението на Септемврийското въстание, на тази първа работническо-селска революция в България, извършена под ръководството на Комунистическата партия, е една належаща ударна, необходимост за партията и българския пролетариат. И това изучаване въз основа на фактите, материалите и документите, отнасящи се до развитието на въстанието във всички места на страната и до проявените слабости и допуснати грешки, трябва час по скоро да се предприеме и изведе докрай като една колективна задача на партията и на непосредствено участвали в Септемврийското въстание маси и дейци под ръководството на ЦК.
16. Конференцията констатира, че ЦК правилно е оценил на 15 септември положението като положение непосредствено революционно и налагащо пристъпване към въоръжено въстание, като и правилно е считал развръщането на масовата политическа стачка и акция като пролог към въстание. ЦК също правилно е постъпил, когато на 17 септември е решил даването на парола за общо въстание на 22 септември.
Без даването на тази парола за въстанието партията би изменила още по-тежко, отколкото на 9 юни, на своята задача като революционна партия на пролетариата.
Деветоюнският саботаж на малцинството в, изразен в не свикване на заседание на ЦК веднага след арестите на 12 септември от страна на организационния секретар Луканов, с което се забави с няколко дни самото даване на паролата за въстание, в неговото противопоставяне да се продължи масовата политическа стачка в София, в противопоставянето му да се вземе решение за въстание и пр. – е непростително престъпление. Неговото съобщение на дошлия в София русенски куриер, че русенци не бива да изпълняват паролата за въстанието, е от същото естество. Неговото писмо, изпратено до близките му зад граница, с което той обявява Септемврийското въстание за авантюра и дело на лудешки и запалени глави, се явява позорна измяна към пролетариата пред лицето на свирепствуващия над победените революционни маси кръвожаден враг. Проявление на същата деветоюнщина и деветоюнски саботаж са антисептемврийските действия на партийните ръководства в Русе, Бургас и Сливен както и дадените контрапароли в тия места.
Конференцията обявява, че тия деветоюнски и щрайкбрехерски действия на Луканов и въпросните местни ръководители са абсолютно несъвместими с принадлежността към БКП и Комунистическия интернационал. Тя ги осъжда най-решително и ги изнася пред партията и масите на строго публично осъждане и като указание, че в бъдеще при въоръжено въстание на масите никой комунист, никой революционен работник и селянин не бива в никакъв случай да следва съветите на саботажниците и даваните от когото и да било контрапароли срещу общата парола на партията за въоръжено действие. Никога не е тъй необходима желязната революционна дисциплина в партията и сред масите, както в момента на масова въоръжена борба.
17. Извън деветоюнския саботаж и щрайкбрехерство във време на Септемврийското въстание са допуснати и редица други тежки нарушения на революционната дисциплина.
Такъв е преди всичко случаят с контрапаролата в София. След арестуването на част от Софийския военнореволюционен комитет на 21 септември останалият неарестуван секретар на Окръжния комитет и останалият едничък неарестуван и здрав член на Военнореволюционния комитет, вместо да вземат мерки за попълване на В. р. комитет с намиращите се на свобода партийни, военни и политически дейци и да изпълнят паролата на ЦК за въстание в София и окръга, да прекъснат железопътните, телеграфните, телефонните, безжичните и аеропланните съобщения на София с провинцията, да парализират военните и фашистките сили на правителството в столицата, те пращат куриери в Перник, Божурище, Искърския и Кюстендилския район и пр. с контрапарола за невдигане на масите и разпореждат също в София масите да не въстават, докато не пристигнат революционните войски от Врачанско. По тоя начин се помогна на правителството да запази напълно инициативата в своите ръце, да мобилизира и изпраща от никого необезпокоявано своите военни и фашистки сили във Врачански окръг и Ихтиманския край, да разбива по части въстаналите десетки хиляди работници и селяни, преди те още да са закрепили своите първи завоювани позиции и преди да са се организирали и достатъчно въоръжили. Ако на правителството бе отнета възможността да се сношава с провинцията и ако софийските войски и фашистки отряди бяха забавени само с два-три дни в своя поход срещу Врачанско, въстанието можеше да има съвършено друг изход.
Конференцията най-строго осъжда поведението на тия другари, но имайки предвид тяхната дейност през време на след септемврийския период и признаването на сторената от тях грешка, оставя ги в редовете на партията.
Конференцията констатира, че завеждащият връзките при ЦК след арестите на 12 септември е изчезнал за цяла седмица и не се е свързал с ЦК и поставил на негово разположение тъкмо в момент, когато е бил най-много необходим. Тя също констатира, че някои окръжни комитети, след като са получили паролата за въстание, нито са я предали на организациите в своите окръзи, нито сами са направили каквото и да е за вдигането на въстанието, а редица други дейци не са изпълнили възложената им обязаност по отношение на въстанието.
Конференцията, като осъжда и тоя род пасивен саботаж и нарушение на революционната дисциплина, възлага на ЦК да изследва конкретните случаи и в зависимост от характера им и от проявената впоследствие дейност от страна на въпросните другари да наложи санкции, включително до изключване на някои от тях из партията.
18. Конференцията намира, че е било правилно обявяването на масовата политическа стачка в София и нареждането за нейното разпространение в страната като средство за политическа мобилизация на масите и като преход към въоръжено въстание. Грешка, наопаки, е слабата подготовка и слабото провеждане на тази акция. Без такава мобилизация и вдигане на масите за борба не е възможно и преминаването им към масово въоръжено действие.
Конференцията намира за голяма грешка неизпълнението в Пловдивско, Сливенско и др. на нареждането на Ц К, според което в случай на избухване на въстанието в известни окръзи преди деня на общата парола за въстание съседните окръзи са длъжни да се присъединят към въстаналите окръзи, без да чакат непременно определения ден за повсеместното въстание в страната.
19. Конференцията особено силно подчертава, че въпреки минаването на инициативата в ръцете на противника вследствие на деветоюнската грешка на ЦК и въпреки относително недостатъчната политическа и специално техническа подготовка общите усилия по време на въстанието и готовността на масите за решителна революционна борба позволяваха победата на въстанието. И то щеше да победи, ако не бяха проявените деветоюнски саботаж и щрайкбрехерство. Тук лежи главната причина за парализирането на въоръжената акция на работническите маси в повечето градове, а невдигането на градовете оказа решаващо влияние за поражението на Септемврийското въстание.
Наистина при териториалната организация на партията в оня момент септемврийските масови арести също оказаха спъващо влияние за акцията на масите в градовете. Партията не бе в състояние бързо из своята среда, в самите предприятия и места, да издигне нови ръководства на масите на мястото на арестуваните. Но тези арести не могат да се считат в никакъв случай като решаваща причина за поражението. В предвечерието на всяко въоръжено въстание на масите може и трябва да преодолее това препятствие.
20. Покрай многобройните поуки от Септемврийското въстание конференцията подчертава като най-ценен урок следното:
а) когато страната се намира в непосредствено революционна ситуация, партийното ръководство е длъжно да следи най-бдително за развитието на революционния кризис и да избере умело подходящия момент за даване на паролата за въстание;
б) когато партията пристъпва към въоръжено въстание, заставайки начело на масите, тя трябва да върви стремително напред, недопущайки никакви колебания и смазвайки безпощадно всеки саботаж, щрайкбрехерство и нарушение на революционната дисциплина;
в) без активното и ръководно участие на пролетариата от градските центрове и преди всичко на индустриалния и транспортния пролетариат пролетарската революция не може да победи. Огромната революционна сила на селските маси може да се прояви и съдействува за победата на революцията само под ръководството на революционния пролетариат и
г) болшевизацията, сплотеността и желязната революционна дисциплина на Комунистическата партия, както и нейната организация върху производствения принцип са абсолютно необходими условия за облекчаването и провеждането на нейната ръководна роля във въстанието и за довеждането му до победа.
Допуснатите грешки от политическо и тактическо естество, както и от чисто военен характер (при организацията, ръководството и развръщането на Септемврийското въстание), както и огромният революционен опит, добит през историческите септемврийски дни, трябва да послужат на партията и на масите като една истинска школа за тяхната възможно по-добра и по-пълна подготовка за бъдещите революционни борби и за самата пролетарска революция в България.
Конференцията задължава Ц К в най-близко бъдеще да даде на партията и на масите ред изследвания по Септемврийското въстание, както и по неговата история.
БКП в резолюции и решения; Т 3; 1954; стр. 168-174.
Подготви за печат Милчо Александров
