На 28 септември 1864 г. на митинг в Лондон е основан Международен съюз на работниците. Той е въплъщение на стремежите на пролетариата от различните страни към класова солидарност, към обединение на силите в борбата против капитализма. На митинга е избран Централен съвет, който от 1866 г. носи името Генерален съвет на Първия Интернационал. В неговия състав от немските работници влиза Карл Маркс, който става душа на международния работнически съюз. Маркс написва „Учредителния манифест” и „Устава на Интернационала”. В тези документи основоположникът на научния социализъм въплъщава идеите на „Манифеста на комунистическата партия” за това, че освобождението на работническата класа трябва да бъде извоювано от самата работническа класа, че работническата класа може да води успешно борбата с експлоататорите, осъществявайки призива „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!”. Идеите на Интернационала получават широк резонанс по цял свят.
Организацията на Интернационала е била трудна работа. Създавайки първите програмни документи, Маркс разбира цялата сложност на обединението на трудещите се, изпитващи върху себе си влиянието на различните форми на дребнобуржоазния социализъм и либералния трейдюнионизъм. Но той разчита, че общите действия в Международния работнически Съюз, дискусиите, обмяната на мнения, конгресите и прочие ще доведат до обща теоретическа програма. Още първите конгреси на Интернационала показват как Маркс и неговите съратници се борят за утвърждаването и победата на принципите на марксизма, разобличават идеите на дребнобуржоазния социализъм и подготвят условията за създаване на пролетарски партии в различните страни.
Първият конгрес на Международния работнически съюз се провежда през септември 1866 г. в Женева. Неговият идеен състав е много пъстър. Въпреки намеренията на прудонистите, изказващи се против стачната борба и ограничението на работния ден, е приета резолюция, съставена от Маркс, доклад, в който профсъюзите се разглеждат като масови организации, поставящи си задачата за социално и политическо освобождение на трудещите се.
Ленин високо оценява резолюцията на Женевския конгрес за значението на профсъюзите. „Резолюцията на този конгрес, пише той – точно показва значението на икономическата борба. От една страна предпазва работниците и социалистите от преувеличаване на нейното значение /което се забелязва по това време в английските работници/ и от друга страна, от недооценка на нейното значение /което се наблюдава при французи и немци и особено при ласалианците/. Резолюцията признава професионалните работнически профсъюзи не само като закономерно, но и като необходимо явление при съществуването на капитализма, признавайки ги като много важни за организацията на работническата класа в нейната ежедневна борба с капитала и за унищожение на наемния труд.” На женевският конгрес е приет и Устав на Интернационала.
На втория конгрес, състоял се в Лозана през 1867 г., прудонистите и техните привърженици се оказват болшинство. Удава им се да прокарат резолюция, отричаща стачното движение. Но Маркс и неговите сподвижници се сдобиват с документ, потвърждаващ решенията на Женевския конгрес за необходимост от политическа борба.
Представителен конгрес на Първия Интернационал става Брюкселският конгрес, състоял се през септември 1868 г. На него присъстват 99 делегати от Англия, Белгия, Германия, Италия, Испания, Франция и Швейцария. Конгресът призовава трудещите се от цял свят да се борят против войните между държавите, против милитаризацията на икономиките. Голям успех на Брюкселския конгрес е решението за необходимост от борба против частната собственост, против което са били прудонистите. Приема се и решение за установяване на колективна собственост върху земята, рудниците, шахтите, каменоломните, ж.п. линиите и пр. В края на 60-те години на 19-и век Интернационалът става все по-популярен и влиятелен сред работниците. Това се изразява най-вече в засилването на стачното движение, чийто ръководител и организатор е Интернационалът.
През септември 1869 г. в Базел се провежда четвъртият конгрес на Интернационала. На него прудонистите претърпяват пълно поражение, тъй като конгресът потвърждава постановката за колективно ползване на земята. Но вместо разбитите прудонисти на сцената се появяват анархистите, привърженици на Михаил Бакунин. През 1868 г. Бакунин създава анархистическа организация под името „Алианс за социалистическа демокрация”, чиято основна задача е ликвидирането на държавата, изравняване на класите чрез отмяна правото за наследяване. Бакунистите се опитват да издействат приемането на „Алианса” в Интернационала, но след категоричния отказ заявяват, че разпускат своята организация, но тя остава да съществува и те повеждат борба срещу марксистите.
Дейността на анархистите нанася вреда на международното работническо движение. Те изразяват интересите на непромишления пролетарият и на разоряващите се части от дребната буржоазия и селските маси. Така анархизмът става главна опасност за международното работническо движение по това време.
На 18-и март 1871-а година е провъзгласена Парижката Комуна, първата в света пролетарска държава, осъществяваща на практика идеите на диктатурата на пролетариата. „Въстаналия против стария режим пролетариат – пише Ленин – си поставя две задачи, общонационално и класово освобождение на Франция от нашествието на Германия и социалистическо освобождение на работниците от капитализма”. При това положение Генералният съвет на Международния работнически съюз /Интернационалът/ излиза в подкрепа на Комуната, установява връзки с нея, дава съвети и я защитава от клеветническите нападки на буржоазията. Енгелс пише, че: „Комуната е духовно дете на Интернационала”.
След поражението на Парижката комуна става очевидно, че е необходимо създаването на политически партии на работническата класа. По това време анархистите и опортюнистите открито се противопоставят на политическата борба на трудещите се, стремят се да дискредитират идеята за създаване на организирани и дисциплинирани партии на работническата класа.
През 1871 г. на Лондонската конференция на Интернационала се приема декларация „За политическите действия на работническата класа”. В нея се казва, че против политическото господство на имащите класи пролетариатът може да се бори и действа като класа само организиран в собствена политическа партия, която е длъжна да обезпечи победата на социалната революция и достигане на крайната цел – унищожението на класите. Марксистките решения на Лондонската конференция не спират подривната дейност на Бакунин и неговите поддръжници, които открито излизат против Интернационала. На 12 ноември 1871 г. в швейцарския град Сонвил те правят свой конгрес и се обръщат с призив да не се признават решенията на Лондонската конференция. Като реакция на тази дейност на 5 март 1872 г. Генералният съвет на Интернационала приема написания от Маркс и Енгелс циркуляр „Мнимият разкол в Интернационала”, в който се разобличават вероломните и дезорганизаторски действия на анархистите. В документа ясно се отбелязва значението на Интернационала за борбата на трудещите се „Интернационалът е истинска и боева организация на пролетариата от всички страни, обединяващ го за обща борба против капиталистите и земевладелците, против тяхното класово господство, организирано в държава.”
Към есента на 1872 г. разногласията между марксистите и бакунистите се задълбочават. Кулминацията е на Хагския конгрес /2 септември 1872 г./. В центъра на вниманието на конгреса са два въпроса – Първият – за правата на Генералния съвет, вторият – за политическите действия на пролетариата. Споровете по тези въпроси сами по себе си представляват решително сражение между двете течения в работническото движение – марксисткото, което е за политическа борба на пролетариата и придържане към принципа на Демократическия централизъм в Интернационала, и неговите противници – бакунистите, отричащи значението на политическата борба на пролетариата и проповядващи анархистични възгледи в организационно отношение. Победа постигат марксистите. Конгресът решава да се засилят пълномощията на Генералния съвет, да се централизират неговите действия, да му се дадат по-широки права, насочени към укрепване на дисциплината в редовете на Международния работнически съюз.
Хагският конгрес на Интернационала разследва дейността на бакунисткия „Алианс”. Специална комисия на Генералния съвет установява, че тази организация има свой, отделен устав, противоречащ на Устава на Интернационала и води фракционна дейност против Международния работнически съюз. Комисията решава, че по-нататъшното присъствие на Бакунин в Интернационала нанася вреда на международното пролетарско движение. Изхождайки от това Хагският конгрес взима решение за изключването на Бакунин от Интернационала. Този конгрес има колосално значение, защото завършва с победа на марксизма над бакунизма и другите дребнобуржоазни течения, тормозещи развитието на класовата борба на пролетариата и създаването на боеспособни партии на работническата класа.
Оценявайки историческото значение на Международния работнически съюз, Ленин подчертава, че Интернационалът изиграва своята историческа роля, отваряйки място на епохата на неизмеримо по-мащабния ръст на работническото движение във всички страни.
За своята сравнително кратка история /1864 – 1876 г/ Първият Интернационал със своите резолюции, със своята практическа работа, реши огромен кръг от въпроси, стоящи пред международната класова борба на работниците. Ако се вгледаме в историята на Първия Интернационал, ясно ще видим и сходството на тези трудности и проблеми, с които се е наложило да се сблъскват ръководителите и участниците в това първо в историята международно обединение на работниците, с тези проблеми и трудности, които виждаме днес и с които се налага да се борим в съвременното работническо и комунистическо движение.
С.В. Христенко
